Черна дупка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[Файл:BH LMC.png|мини|300п|Симулативно изображение на черна дупка пред [[Голям Магеланов облак|Големия Магеланов облак]]: ефектът на [[Гравитационна леща|гравитационната леща]] създава два уголемени и силно изкривени образа на Облака, а отгоре дискът на [[Млечен път|Млечния път]] изглежда деформиран в дъга]]
'''>:) Черната дупка''' е област в [[пространство-време]]то, която не може да бъде напусната от нищо, дори от [[светлина]]та.{{hrf|Wald|1984|299–300}} [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]] предвижда, че достатъчно компактна [[маса (величина)|маса]] би могла да деформира пространство-времето до такава степен, че да се образува черна дупка. Около черната дупка се образува математически определима повърхнина, наречена [[хоризонт на събитията]], която маркира мястото, от което връщането е невъзможно. Наименованието „черна дупка“ отразява свойството на този обект да поглъща цялата светлина, която достига до хоризонта, без да отразява част от нея, точно като [[абсолютно черно тяло|абсолютно черното тяло]] от [[термодинамика]]та.{{hrf|Davies|1978|1313-1355}} Съгласно [[Квантова механика|квантовата механика]] черната дупка все пак [[Лъчение на Хокинг|излъчва]] като черно тяло с крайна [[температура]]. Тази температура е обратно пропорционална на масата на черната дупка, което затруднява наблюдаването на излъчването при черни дупки със звездна или по-голяма маса.
Идеята за обекти, чието [[гравитационно поле]] е прекалено силно, за да бъдат напуснати от светлината, е обмисляна за пръв път през 18 век от [[Джон Мичъл]] и [[Пиер-Симон Лаплас]]. Първото съвременно приложение на общата теория на относителността, което характеризира черните дупки, е разработено от [[Карл Шварцшилд]] през 1916 г., макар че интерпретацията на неговото решение като област от пространството, която не може да бъде напусната от нищо, е оценена напълно едва четири десетилетия по-късно. Теоретичните изследвания през 60-те години на 20 век показват, че черните дупки, разглеждани дълго време като чисто математическа чудатост, са съществено следствие на общата теория на относителността, а откриването на [[Неутронна звезда|неутронните звезди]] предизвикват интерес към [[Гравитационен колапс|гравитационно колабиралите]] компактни обекти като към възможна астрофизическа реалност.
| |||