Отваря главното меню

Промени

+ Нормативен контрол, прерубрикиране
{{към пояснение|Кършовски|Кършовски (пояснение)}}
 
{{Личност
| име = Сава Кършовски
| портрет-описание =
| роден-място = [[Елена]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Елена]], [[Царство България]]
| вложки = {{Личност/Юрист
| област =
 
'''Сава Попхристов Кършовски''' е български националреволюционер, юрист.
 
== Биография ==
=== Детство и младежки години ===
Сава Кършовски е роден на 14 февруари 1847 г. в град [[Елена]]. Тук получава първоначалнопървоначалното си образование.
 
Убийството на бащата променя всички планове на семейството (1858). Майка му го праща да учи в плановския манастир „Свети Илия“ и духовен сан (1860). Трудно се вмества в строгия аскетичен режим, поради което напуска монашеската обител и завършва образованието си във [[Велико Търново]]. Живее във [[Варна]] и при брат си Иван, който е учител в [[Браила]] и [[Гюргево]]. През 1864 г. е в [[Цариград]] с надеждата да продължи образованието си. Поради липсата на средства се завръща в Търново. Тук се запознава със [[Стефан Стамболов]], [[Христо Иванов Големия]] и [[Джорджо Момчев]]. Установява контакти с по-будни младежи в родния си град, което предизвиква съмнения у местните турски власти за неговата веноподаническаверноподаническа покорност, поради което напуска градеца и заминава при братята си във [[Влашко]].
 
Тук попада в средата на революционната емиграция и окончателно затвърждава своите убеждения на радетел за освобождението на България. Особено силно влияние върху него оказва [[Васил Левски]], с когото го запознават братята му през 1869 г. в Букурещ. През септември 1869 г., когато те „пътували фамилиарно от Гюргево с трена за Букурещ, слезли на Калугърене на Хотела и Левски ги пристигнал с червен ат“.
 
=== Участие в Еленския частен революционен комитет ===
Завръща се в Елена през 1869 г. При второто посещение на Васил Левски и [[Ангел Кънчев]] в Елена е избран за председател на Еленския частен революционен комитет (1871). В архивите е запазена бележка от учителя [[Стоян Робовски]], участник в събранието, в която са написани имената на членовете на комитета, дали средства за народното дело: Сава Кършовски - председател, Стоян Робовски - секретар-касиер, Никифор Попконстантинов, свещеник Тодор Калинкин и Юрдан Костов - 5, архимандрит Галактион - 15, поп Никола Попстоянов - 10 турски лири. Чорбаджията хаджи Михаил, брат на основателя на Еленската даскалоливница [[Иван Момчилов]] внася 100 турски лири. Работи като учител в Черна и Хърсово.
 
=== След Освобождението ===
След Освобождението работи известно време като съдия и адвокат в Елена. Остава приятел на Стефан Стамболов и е негов политически последовател. Ръководител на градското и околийско бюро на национално-либералната партия. Занимава се с журналистическа и политическа дейност. Сътрудничи и участва с материали в множество вестници и списания от 19-ти век: „Зорница“, „Право“, „Свобода“, „Славянин“, „Търновска конституция“ и др. Автор е на първата мемоарна книга за Васил Левски озаглавена „Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена“, на драмата „Нещастна жертва“ и др.<ref>[http://karshovski.com/tag/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/ Родът Кършовски: Сава Кършовски]</ref>
 
=== Мемоари за Левски ===
[[картинка:Apostolite-na-svobodata-1.jpg|мини|ляво|150п180п|<center>Корица на изданието от 1902 г.]]
 
Сава Кършовски става известен не толкова с революционната си или юридическа дейност, колкото с факта, че издава първата мемоарна книга след Освобождението, посветена на Апостола.
 
Първото издание на „Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена“ излиза през 1880 г. в Търново, но явно в твърде ограничен тираж, тъй като бързо се изчерпва от книжния пазар. По тази причина дори видният наш учен и библиограф акад. [[Александър Теодоров-Балан]], който пръв регистрира книгата в своя „Книгопис“, не я е видял лично. Понастоящем от това издание не може да бъде намерен нито един екземпляр.<ref>[http://karshovski.com/tag/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/ Родът Кършовски: Сава Кършовски]</ref>
Известният наш библиограф [[Петър Чолов ]] убедително сочи, че това по същество е първата книга за Васил Левски. Отпечатана е в сп. „Българка”, издавано от Алис и Панайот Кършовски.
 
Появява се още веднъж в самостоятелно издание през 1902 г., но вече под друго заглавие - „Апостолите на свободата в Елена”. Обстоятелството, че в това издание не е споменато името на нейния автор, е довело до заблуждение библиографите при регистрирането. Акад. Ал. Теодоров-Балан, Любомир Дойчев и други смятат, че тази книга е написана от сина му Панайот С. Кършовски или дори от Павел Тодоров. Последният обаче е само издател, но не и автор на тази книга.
 
В края на 1939 г. и началото на 1940 г. Панайот Кършовски, издател на в. „Еленска защита“, публикува продължение на спомените на своя баща, в които се проследява дейността на Еленския частен революционен комитет.
Една от причините за второто издание е несъмнено изчерпването на книжката. Но това е може би само формалният повод. Действителният е изтъкнат от самия автор в края на повествованието „излизат твърде много съчинения от други автори, които предават в невярна светлина фактите както за самото посещение на Апостола в Елена, така и за отношението на еленчани към него“. Отстраняването на тези неясноти е несъмнена заслуга на Сава Кършовски. В същото време трябва да се отбележи, че изправяйки тези грешки, на свой ред е допуснал някои фактологически неточности, които обаче по никакъв начин не намаляват стойността на неговата книга.
 
Второто издание на труда на Сава Кършовски е също вече библиографска рядкост. Единствен екземпляр от него може да се открие в [[Народна библиотека „Иван Вазов“|Народната библиотека „Иван Вазов“]] (Пловдив). За да не го достигне участта на първото, издателството на [[БЗНС]] пуска фототипно копие на публикацията от 1902 г. в комплект с осъвременена версия, под редакцията, с предговора и бележките на ст.н.с. [[Милен Куманов]] и рецензент проф. [[Крумка Шарова]] (1987).<ref>''Апостолите на свободата в Елена'', предг. Милен Куманов, изд. БЗНС, София, 1987.</ref>
===Родство===
Преданията твърдят, че Кършовският род води началото си от легендарния болярин Кършо. След превземането на [[Велико Търново]] от османците се заселва в една местност край връх Острец, близо до град [[Елена (град)|Елена]] и днес именувана Кършовска махала. Кършо войвода според преданията загива в Сливенския балкан в бой с турските потери. Петнадесетгодишният му син Стойно оцелява и оставя потомство. Някои исторически източници сочат, че през 18-ти век потомците на болярина Кършо се заселват в Елена. Синът на Стойно – учителя Иван Кършов, заедно с поп [[Дойно Граматик]] правят два преписа на [[История славянобългарска|Паисиевата история]] в [[Котел]] (1748). Участник е в двете завери от 1821 и 1825 г.
 
== Кършовски род ==
Неговият син Христо Иванов Кършовски (1810–1858) е ръкоположен за свещеник в Елена през 1842 г. Взема дейно участие в борбата за извоюване на независима българска църква. Жени се за Юрдана Кънчова Кършовска (1822–?), дъщеря на килийния учител Кънчо Славов (Симитя) и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на [[Иларион Макариополски]]. <ref>[http://karshovski.com/boliarinat-karsho/ Боляринът Кършо и неговите потомци]</ref>Имат пет деца: Сава, [[Иван Кършовски|Иван]] (1839-1914), Кръстю (Кънчо) (1842–1899), Йордан (1846–1880), Антон, и още две сестри Андоничка (1844–?) и Мария. <ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/5635218053610053713 Родословни връзки] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref> Иван и Кръстьо (Кънчо), се включват в националноосвободителното движение на българския народ още в началото на 60-те години на миналия век.
=== Предание ===
Преданията твърдят, че Кършовският род води началото си от легендарния болярин Кършо. След превземането на [[Велико Търново]] от османците се заселва в една местност край връх Острец, близо до град [[Елена (град)|Елена]] и днес именувана Кършовска махала. Кършо войвода според преданията загива в Сливенския балкан в бой с турските потери. Петнадесетгодишният му син Стойно оцелява и оставя потомство. Някои исторически източници сочат, че през 18-ти век потомците на болярина Кършо се заселват в Елена. Синът на Стойно – учителя Иван Кършов, заедно с поп [[Дойно Граматик]] правят два преписа на [[История славянобългарска|Паисиевата история]] в [[Котел]] (1748). Участник е в двете завери от 1821 и 1825 г.
 
=== Родители на Сава Кършовски ===
Неговият син Христо Иванов Кършовски (1810–1858) е ръкоположен за свещеник в Елена през 1842 г. Взема дейно участие в борбата за извоюване на независима българска църква. Жени се за Юрдана Кънчова Кършовска (1822–?), дъщеря на килийния учител Кънчо Славов (Симитя) и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на [[Иларион Макариополски]]. <ref>[http://karshovski.com/boliarinat-karsho/ Боляринът Кършо и неговите потомци]</ref>Имат пет деца: Сава, [[Иван Кършовски|Иван]] (1839-1914), Кръстю (Кънчо) (1842–1899), Йордан (1846–1880), Антон, и още две сестри Андоничка (1844–?) и Мария. <ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/5635218053610053713 Родословни връзки] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref> Иван и Кръстьо (Кънчо), се включват в националноосвободителното движение на българския народ още в началото на 60-те години на миналия19. век.
 
=== Братя и сестри на Сава Кършовски ===
Иван участва в [[Български легии в Белград|Първата и Втората легия в Белград]] в Белград]]. Заедно с Кънчо са четници в четата на войводата [[Панайот Хитов]], която преминава река Дунав и в продължение на повече от месец броди из [[Стара планина]] (1867). По същото време в четата знаменосец е [[Васил Левски]].
 
Йордан участва в четата на [[Христо Ботев]]. На революционна дейност се отдава и Антон. В последствие се сражава в редовете на българската войска по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]].<ref>Предговор от Милен Куманов към „Апостолите на свободата в Елена“, изд. БЗНС, С., 1987</ref>
 
Андоничка е женена за книгопродавеца Васил Иванов Узунов от с. [[Беброво]]. ПрорадиПоради физическа прилика [[Васил Левски]] използва самоличностасамоличността му при идването си в [[Русе]] (1869). Арестуван вместо Апостола, преди да се изясни объркването и шуреят му Сава да събере необходимите удостоверения, които потвърждават самоличността му. <ref>[http://karshovski.com/andonichka/ Родът Кършовски: Андоничка Кършовска]</ref>
 
=== Семейство на Сава Кършовски ===
Сава Кършовски се жени за Анастасия Панайотова Куюмджиева-Златарова (?-1880) през 1866 г. Имат двама сина, а след кончината й се жени повторно.
 
Радивой е запасен поручик, загинал през 1913 г. на връх Тумба в Сърбия.<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%B9-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/5635542163090136137 Родословие: Радивой С. Кършовски] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref>
 
Панайот е историограф на Елена, издава вестник „Еленска защита“, който е с обществена, политическа и книжовна насоченост (1926-1941). Панайот Кършовски се жени за швейцарката Алис Кършовска, която издавала едно от първите у нас месечни илюстровани домакински списания списание „Българка“ (1898–1904) .<ref>[http://karshovski.com/panayot-karshovski/ Родът Кършовски: Панайот Кършовски]</ref>
{{сродни проекти Уикиизточник|Автор:Сава Кършовски}}
{{сродни проекти край}}
 
<references/>
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=13341678X|LCCN=n90619652|VIAF=18412747|ISNI=0000 0000 3274 6887}}
{{СОРТКАТ:Кършовски, Сава}}
[[Категория:Дейци на ВРО]]
[[Категория:Български юристи]]
[[Категория:Родени в Елена]]
[[Категория:Починали в Елена‎]]
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Мемоаристи]]
[[Категория:Дейци на ВРО]]
[[Категория:Родени в Елена]]
[[Категория:Починали в Елена‎]]