Русини: Разлика между версии

|по_места={{Словакия}}: 24&nbsp;201 (2001)<ref>[http://www.statistics.sk/webdata/english/census2001/tab/tab3a.htm Permanently resident population by nationality and by regions and districts] - – Population and Housing Census 2001, Statistical Office of the Словашка република</ref> <br>{{Сърбия}}: 15&nbsp;626 (2002)<ref>{{cite book

| pages = 6- – 7

| id = YU ISSN 0353- – 9555 SRB 295 SN31 241202

| url = http://www.statserb.sr.gov.yu/zip/esn31.pdf

}}</ref><br>{{Украйна}}: 10&nbsp;100 (2001)<ref name="ukraine">[http://ukrcensus.gov.ua/results/general/nationality/zakarpatia/ Про кількість та склад населення Закарпатської області<br>за підсумками Всеукраїнського перепису населення 2001 року]</ref> <br>

'''Русини''' (карпато-русини) или '''рутени''' е общото наименование на няколко съвременни [[етническа група|етнически групи]], които говорят [[русински език]]. Част от русините (в Украйна — – по-голяма) наричат себе си [[украинци]].

Някои русински етнически групи, живеещи по границата на територията, на която се формира [[украинци|украинската нация]] през [[19 век]], не се включват изцяло в този процес. Такива групи са хората, населяващи Карпатска Рутения и [[Полесие|Полесието]]то, [[донски казаци|донските казаци]] и др. Някои от тях продължават да се наричат русини.

По време на владичеството на [[Австро-Унгария]] ([[18 век|18]] и [[19 век]]), някои русини се преселват на територията на северна [[Босна и Херцеговина]], Войводина и [[Славония]] (днес в [[Хърватия]]). Всички те са наричани русини. До преброяването в бивша [[Югославия]] през [[1971]] г. обаче [[украинци|украинците]]те и русините са записвани като русини, след което те биват преброявани отделно.

Пол Робърт Магочи в книгата си „Нашият народ: карпато-русините и техните потомци в Северна Америка”Америка“ (Our People: Carpatho-Rusyns and Their Descendants in North America), публикувана през [[1984]]<ref>[http://www.rusin.sk/download/Rusini.pdf тук] в превод на словашки</ref> представя балансирано историята на русините и дава изчерпателни сведения за тях. По времето, когато е написал книгата си, в Съединените щати е имало приблизително 690&nbsp;000 карпато-русини, членове на някоя църква (320&nbsp;000 на католическата, 270&nbsp;000 на православната и 100&nbsp;000 в различни други протестантски и други).

Русинският не е признат официално от Украйна, понеже там го считат за диалект на [[украински език|украинския]], като на същото мнение са и редица украински учени <ref>[http://www.lemko.org/books/IIL/ Ілюстрована історія лемківщини Юлиян Тарнович (1936), по изданието от 1964, Ню Йорк]</ref>. Въпреки това, широко разпространено е и мнението, че русинският език е отделен славянски език. Дори някои русински учени смятат, че русинският език съществува от древността: „От праславянския възникнал и староруския – езикът в Киевска Русия. По времето на Киевска Русия, староруският, сред народа наричан "руски"„руски“, в западноевропейската наука ''Ruthenian'' или ''русински'' език, бил, заедно с църковнославянския, официален език, а по-късно, след края на Киевска Русия и прехвърлянето на политическия и културен център далеч на изток, бил официален език и в Московското и другите руски княжества, както и в Полско-литовското княжество, които претендирали за право на ''наследство на Киевска Русия''.”<ref>[http://members.tripod.com/~rdsa/drjlik/horbal.html Боґдан Горбаль, Учебнїки карпатско-русинского язика зоз владическей одлоги културного нашлїдства восточно-католїцкей епархиї у Ню Джерзию, ЗАД]</ref>. В Словакия е разпространено мнението, че русинският е диалект на [[словашки език|словашкия език]], но там русините имат своя организация и могат да ползват езика си <ref>[http://web.archive.org/web/20041114133058/http://www.rusin.sk/download/noviny/rusinske-noviny_01_05-04.pdf Инфо Русин]</ref>. Във Войводина (Сърбия) русинският има статут на малцинствен език заедно с още няколко други езика.

*Цветана Романска, ''Славянските народи'', С. [[1977]], стр. 54- – 55