Климент Шапкарев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x кавички, 3x тире-числа, 2x тире, 2 интервала, 6+ параметъра (ползвайки Advisor)
Ред 18:
| награди = }}
}}
[[Файл:Kliment Shapkarev Gotse Delchev.jpg|дясно|мини|250п|{{cite book |title= Спомени и мисли за Гоце Дѣлчевъ. Сказка държана отъ Климентъ Шапкаревъ на Гоцевото утро, дадено на 6 май 1934 г. отъ Пловдивското македонско благотворително дружество „Гоце Дѣлчевъ", и напечатана по еднодушното желание на присѫтствуващитѣ на това утро. |last= Шапкаревъ |first= Клиемнтъ |authorlink= |coauthors= |year= 1934 |publisher= |location=Пловдивъ |isbn= |pages= |url= http://macedonia.kroraina.com/uchastnici/shapkarev_1934.htm |accessdate=2015-09-21}}]]
'''Климент Кузманов Шапкарев''' с псевдоним '''Август'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.6</ref> е [[българи|български]] [[революционер]], член на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[учител|просветен деец]].<ref>Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, “ВЕДА„ВЕДА-МЖ”МЖ“, София, 2001 г., стр. 169.</ref>
 
==Биография==
Климент Шапкарев е роден в 1875 година в [[Охрид]]. Син е на видния български етнограф и фолклорист [[Кузман Шапкарев]]. В 1893 година завършва с осмия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 92">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=92 |url= |accessdate=}}</ref> В гимназията членува в тайния революционен кръжок заедно с [[Гоце Делчев]] и [[Петър Васков]]. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на [[Четвърти македонски конгрес|Четвъртия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.</ref> Завършва в 1898 година и става учител в [[Самоков]], като едновременно с учителската дейност работи и като [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пунктов началник]] на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в [[Османска империя|Османската империя]]. В 1904- – 1905 година е учител в [[Одринска българска гимназия|Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“]] и секретар на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръжен комитет]] на ВМОРО. Делегат е на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския]] (1905) и [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] (1908).
 
Като ''Август'' пише във вестника на десницата във ВМОРО „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“, от чиито страници напада органа на левицата „[[Одрински глас]]“.<ref>Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.</ref>
Ред 30:
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на Вардарска Македония]] през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година.
 
Климент Шапкарев е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 190.</ref>.
 
След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се жени за [[Амалия Примджанова]], която заедно със [[Славка Пушкарова|Славка Чакърова-Пушкарова]] от [[Струга]], Люба Кюпева от [[Велес]] и [[Янка Каневчева]] от [[Охрид]] е член на революционна женска група. Негови синове са българският икономист и председател на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] [[Петър Шапкарев]]<ref>Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495.</ref> и историкът [[Иван Шапкарев (историк)|Иван Шапкарев]].
 
== Външни препратки ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=232 Климент Шапкарев, "Спомени„Спомени и мисли за Гоце Делчев"Делчев“, Пловдив, 1934 г.] в "Библиотека„Библиотека Струмски"Струмски“
 
== Бележки ==
Ред 41:
 
{{Портал Македония}}
 
{{СОРТКАТ:Шапкарев, Климент}}
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]