Николай Хайтов: Разлика между версии

Роден е на [[15 септември]] [[1919]] г. в родопското село [[Яврово]], [[област Пловдив]] в много бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в [[Пловдив]], започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село [[Крумово (Област Пловдив)|Крумово]], [[Пловдив]]ско в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През [[1938]] г. завършва гимназия в [[Асеновград]]. Издържа се с тежък труд по строежите и взема по две години за една, така изкарва и висшето си образование. През [[1943]] г. завършва в София [[Лесотехнически университет|Лесотехническия факултет]]. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. От 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство — – Сапарева баня. От [[1951]] г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец"„Боровец“, Самоковско. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората и по този начин нарушава партийните догми. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан. Обича да чете [[Захари Стоянов]], [[Иван Вазов]], [[Елин Пелин]] и [[Йордан Йовков]].

Първият му очерк е публикуван през [[1954]] г. в списание „[[Септември (списание)|Септември]]“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник [[Народна култура]] и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП - – 1966- – 1968. През [[1966]] г. става главен редактор на списание „[[Родопи (списание)|Родопи]]“.

През [[1967]] г. излизат знаменитите му „[[Диви разкази]]“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди [[език|езика]]а, включително [[китайски език|китайски]]. През [[1989]] г. излизат „[[Избрани произведения (Николай Хайтов)|Избрани произведения]]“ в три тома.

Николай Хайтов има двама синове и една дъщеря: [[Александър Хайтов|Александър]] — – скулптор, и Здравец — – архитект, дъщеря — – Елена Хайтова.

Умира на 82-годишна възраст на [[30 юни]] [[2002]] г. от [[левкемия]] и е погребан в Централни гробища — – София.

Носител е на [[Димитровска награда]] за проза, на [[Йордан Йовков (награда)|Националната литературна награда „Йордан Йовков“]] (1995) и на [[Вазова награда|Вазовата награда за литература]] (1997).

* „Едно е да ти се иска, друго е — – да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш.“ (из разказа „Мъжки времена“)

* „Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа "Сватба"„Сватба“)

* „Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.„ - – в интервю от 1993 г.

* "„ една зверилница, толерантност означава смърт."“

* "Изтървем„Изтървем ли България, изтървали сме всичко."“

* ''„[[Съперници (сборник с разкази и очерци)|Съперници]]“'' ([[1957]])

* ''„[[Искрици от огнището]]“'' ([[1959]])

* ''„[[Разбулена Родопа]]“'' ([[1960]])

* ''"Писма„Писма от пущинаците"''пущинаците“ ([[1960]])

* ''„Хайдути“'' - – очерци ([[1960]])

* ''"Старите„Старите у дома"''дома“ ([[1962]])

* ''„Смолян“'' ([[1962]])

* ''„Жени хайдутки“'' ([[1962]])

* ''„Матей Миткалото“'' ([[1964]])

* ''„[[Шумки от габър]]“'' ([[1965]])

* ''„Румяна войвода“'' ([[1965]])

* ''„Родопски властелини“'' ([[1965]])

* ''„[[Диви разкази]]“'' ([[1967]])

* ''„Ламята“'' ([[1970]])

* ''„Магьосникът от Брезе“'' ([[1979]])

* ''„Хвъркатото корито“'' ([[1979]])

* ''„[[Родопските комити разказват]]“'' ([[1972]])

* ''„[[Капитан Петко Войвода (очерк)|Капитан Петко Войвода]]“'' ([[1974]])

* ''„Разкази и есета“'' ([[1984]])

* ''„Да възседнеш глиган“'' ([[1985]])

* ''„[[Бодливата роза]]“'' ([[1975]])

* ''„[[Вълшебното огледало]]“'' ([[1981]])

* ''„[[Последните мигове и гробът на Васил Левски]]“'' ([[1985]])

* ''„[[Гробът на Левски]]“'' ([[1987]])

* ''„[[Светогорски Записки]]“'' ([[1987]])

* ''„[[Избрани произведения (Николай Хайтов)|Избрани произведения]]“'' ([[1989]])

* ''„[[Дневници]]“''

* ''„[[Родопски властелини]]“''

* ''„[[Троянските коне в България]]“'' ([[2002]], посмъртно)

* ''„[[През сито и решето]]“'' ([[2003]], посмъртно)

* ''„[[Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски]]“'' ([[2004]], посмъртно)

* ''„[[Бележки по тефтерчето на Васил Левски]]“'' ([[2007]], посмъртно)

* ''„Алото“''

* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1444426429255&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9Николай+%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%BE%D0%B2Хайтов&fn=search&vid=NALIS_VIEW От и за Николай Хайтов в Своден каталог НАБИС - – национален каталог на академичните библиотеки в България]

* [http://theosoph.org/lib/Hristov_I_N_Haitov.htm Ивайло Христов - – Николай Хайтов, Монография]