Кремъчни водорасли: Разлика между версии

'''Кремъчните водорасли''' ([[отдел (биология)|отдел]] Bacillariophyta) са само [[Едноклетъчно|едноклетъчни]] и колониални. Разпространени са в сладководни и соленоводни басейни, по влажни места на сушата.

[[Клетъчна стена|Клетъчната им стена]] е изградена от кремъчно вещество ([[силициев диоксид]]). В [[Цитоплазма|цитоплазмата]] на [[Клетки|клетките]] се съдържат жълтокафяви [[пигменти]], които им придават кафяв или червеникав цвят. Размножават се [[Безполово размножаване|безполово]] и [[Полово размножаване|полово]].

Талусът[[Талус]]ът е устроен само по кокоидния организиционен тип, като повечето са едноклетъчни, а част от тях образуват различни колонии. Обвивката на клетката е изградена от кремъчно вещество и [[пектин]], което образува [[черупка]]. Черупката има сложна структура – наподобява кутия с капак от две части нар. епитека и хипотека. По черупката има различни структурни елементи, специфични за отделните [[Таксон|таксони]]. В зависимост от очертанията на дъната, разполагането на структурните елементи и симетрията има два типа клетки – центрични и пенатни. Повечето пенатни клетки на двете или на едно от дъната имат особена структура – пролука. С нея се свързва движението на клетките. (Обвивката на клетката е специфична за кремъчните водорасли. Изградена е главно от пласт кремъчно вещество. То се състои от полимерозирана силициева киселина, която не е кристална, а изотропна. Предполага се, че при допир с външна среда и цитоплазма създава електростатичен потенциалапотенциал, който е от значение за преминаването на вещества. Кремъчният пласт е потопен сред органична материя, която в началото образува първична, а след това вторична органична покривка. В състава на органичната покривка влизат [[Полизахарид|полизахариди]], [[протеини]] и [[мазнини]], но не и [[целулоза]].

Протопластът заема само периферната част на клетката и образува мост, в който е разположено [[Ядро|ядрото]]. Феопластите имат допълнителна обвивка от перипластидна [[вътреплазмена мрежа]], чрез която са свързани с ядрото. Тилакоидите са в ламели по три. Има по-ясна ламела. През [[Пиреноиди|пиреноидите]] преминават или в тях навлизат тилакоиди.

Кремъчните водорасли се размножават почти изключително чрез делене клетката на две. Поради наличието на черупка при последователни деления се получават клетки с по – -малки размери. Размерите се възстановяват чрез растежни [[спори]]. Митозата[[Митоза]]та е отворена и през [[Телофаза|телофазата]] се запазва митотичното вретено, а цитокинезата е чрез разделителна бразда.

Познати са полови процеси, но те нямат или имат незначителен размножителен ефект. Само при центричните кремъчни водорасли се образуват активно подвижни чрез [[Флагелуми|флагелум]] [[Сперматозоид|сперматозоиди]], а при останалите се сливат амебовидни протопласти. Зиготата[[Зигота]]та без период на покой се превръща в растежна спора. Циклите на развитие са гаметичен тип.

Кремъчните водорасли са широко разпространени. Те играят много важна роля като продуценти в океани и морета, особено в райони или през периоди, когато водата е богата на [[хранителни вещества]]. В много сладководни басейни важна съставна част от [[Планктон|планктона]] също са кремъчните водорасли. Докато в морета и океани в планктона участват почти изключително таксони с центричен тип клетки, то в сладководния планктон са разпространени таксони с пенатен тип клетки. Кремъчните водорасли участват също така в [[Бентос|бентоса]] на морски и сладководни басейни. Бентосни са предимно таксони с пенатен тип клетки. Кремъчните водорасли са разпространени и извън водни басейни – в и върху почви, по влажни места.

Еволюцията[[Еволюция]]та на кремъчните водорасли се тълкува на основата на многото [[Фосил|фосили]], които оставят поради кремъчната си черупка. Класификацията на кремъчните водорасли е изградена на основата на белези на черупката – тип клетки, наличие или отсъствие на пролука. Познати са общо около 100 000 вида от около 250 [[Род|рода]].

Кремъчните водорасли имат значение за стопанството; с широко приложение са диатомитите – [[скали]] получениотполучени от натрупването в утайките на черупки на кремъчни водорасли. Кремъчните водорасли се използват както за различни [[Аквакултура|аквакултури]], така и за биологичното пречистване на отпадни води. Широко се използват като биоиндикатори за окачествяване водите на съвременни водни басейни, но и за разчитане историята на изчезналите от лицето на земята басейни.

Кремъчните водорасли са своеобразна група [[Еукариоти|еукариотни]] фотоафтотрофни организми. Те са най – богатата с таксони група талусни растения. По брой видове се нареждат на второ място след [[Семенни растения|семенните растения]] в растителното царство. Те интензивно се изследват с [[електронен микроскоп]], което води до бърз прогрес в познанията за тях. Отдавна се е оформил специален раздел на [[Алгология|алгологията]], посветен на тази група растения – диатомология.