Банкова карта: Разлика между версии

Концепцията за плащане с карта е разработена още в утопичния роман „''Поглед назад: 2000- – 1887 г.''“ от [[Едуард Белами]], излязъл през 1888 г.<ref name = Weatherford>{{cite book | last = Уедърфорд | first = Джак |authorlink= Джак Уедърфорд |coauthors= | year = 2001 | title = История на парите | publisher = Обсидиан |page = 286- – 290| isbn = 954-769-003-5 | ref = Уедърфорд}}</ref>. Първите истински кредитни карти се зараждат през 20 век благодарение на автомобила. За да улеснят шофьорите при покупка на бензин, масло, поправки (които тогава са били чести) и да си осигурят лоялността на клиента петролните компании започват да издават свои крати, с които могат да се платят всички продукти на компанията в съответния магазин. Следват ги големите универсални магазини. Първата разплащателна карта в модерния смисъл на думата е издадена през 1950 г. от Дайнърс Клъб с цел заплащане на разходите в престижни ресторанти и представлява правоъгълно картонче, от едната страна с името на притежателя, а от другата -списък на заведенията, участващи в програмата<ref name = Weatherford/>.

През 1958- – 59 г. компанията [[Американ Експрес]], която вече си е извоювала име с издаване на [[пътнически чек]]ове, издава първите си разплащателни карти от пластмаса, предназначени за пътуващи бизнесмени. Банките започват да осъзнават конкуренцията на тези нови небанкови институции и Банк ъф Америка през 1958 издава „Банкамерикард“ - – първата разновидност на карта, свързана с банка, която бързо става най-популярната в САЩ. Скоро и други по-малки банки се присъединяват към нейната система. През 1977 г. името на картата е променено на по-краткото „Виза“. Към средата на 90-те години „Виза“ вече е най-широко разпространената кредитна система в цял свят, с над 400 милиона карти, валидни в 12 милиона обекта<ref name = Weatherford/>.

Банковите карти предлагат един много по-ефективен начин на пренасяне на пари; по същество те са значително подобрена версия на пощенския дилижанс от миналото, при която конете са заменени от компютри и телефонни линии<ref name = Weatherford/>.

== Типове ==

=== Кредитна ===

=== Дебитна ===

Картите с магнитна лента биват с висока (HiCo) и ниска (LoCo) [[коерцитивна сила|коерцитивност]]<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://cardtechid.com/what-s-the-difference-between-hico-and-loco-mag-stripe-cards.aspx | заглавие= What's the Difference Between HiCo and LoCo Mag St|достъп_дата = 20 август 2015|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>. Банките използват HiCo карти с магнитни ленти с ползваемост обикновено до 2 години (подходящи са за употреба и до 3 години, което ги прави достатъчно сигурни и надеждни за употреба за 2 години).

[[БОРИКА АД|Борика]] и до края на 1996 г. не получават съществено развитие: в страната действат само 70 [[банкомат]]а и 28 [[ПОС терминал]]ни устройства за плащания в търговски обекти (от тях повечето в София). Едва през септември 1996 г. след внедряване на съвременна технология става възможно да се обслужват международни банкови карти<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.minfin.bg/bg/page/874?q=есе+за+финансовата+криза | заглавие = Есе за финансовата криза, с.49 | достъп_дата = 31 март 2015| фамилно_име = Манчев| първо_име = Цветан| дата = | труд = | издател = Агенция за икономически анализи и прогнози | език = | цитат = }}</ref>

== Източници ==