Уикипедия

Пиявици: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 46.233.27.172 (б.), към версия на Nk
м вътр. препратки; форматиране: интервал, й→ѝ, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 14:
 
}}
'''Пиявиците''' (''Hirudinea'') са [[подклас]] [[животни]], състоящ се от повече от 650 вида ектопаразитни (предимно) и хищнически (по-рядко) [[прешленести червеи]], систематизирани в четири [[Разред|разреда]]. Най-известният представител на тази група животни е [[Медицинска пиявица|медицинската пиявица]] (''Hirudo medicinalis''), която се използва в [[медицина]]та от векове.
 
== Общи сведения ==
Тялото им е обикновено плоско (сплеснато, гръбнокоремно), рядко е кръгло, дълго до 20 cm, най-често на двата края имат по едно смукало.
 
Биват пресноводни, морски и сухоземни. [[ХермафродитХермафродитизъм|Хермафродити]]и са, подобно на [[дъждовенДъждовни червейчервеи|дъждовните червеи]].
 
== Ареал и биотоп ==
Разпространени са по целия свят. Живеят предимно във [[водоем]]и, основно в [[сладководен басейн|сладководни басейни]], по-рядко в по-[[солен басейн|солени басейни]] и в [[море]]то. Пиявиците обичат бавни води. Те са добри плувци и се нуждаят от естествена среда с чиста вода. На сушата се придвижват с помощта на две [[вендуза|вендузи]], разположени в краищата на тялото. На сушата най-често се срещат в [[Тропични гори|тропичните гори]].
 
== Начин на живот и хранене ==
В дъното на предното смукало на пиявицата е [[Уста|устата]], снабдена с [[челюсти]] ([[Хитин|хитинови]] образувания със зъбци по ръба), или с хоботчета, които при [[Паразит|паразитните]] видове служат за пробиване на тялото на животните, а [[Глътка|глътката]] е нагодена за смукане. Погълнатата от жертвата [[кръв]] се складира в страничните джобчета на обемистата гуша като резервна храна, с която пиявиците могат да прекарат дълго време, дори няколко години. Смучат кръв от [[риби]], [[жаби]], водни [[птици]], [[бозайници]], хора и др. От глътката се отделя секрет, съдържащ хирудин, който пречи на [[Съсирване на кръвта|съсирването на кръвта]]. Хищните видове се хранят с дребни животни.
 
== Размножаване и жизнен цикъл ==
Размножителният период на пиявицата започва през пролетта. След [[Оплождане|оплождането]] тя излиза на брега непосредствено до водата, където дълбае ходове в мократа почва и отлага яйчните си [[Пашкул|пашкули]]. Пиявичките се излюпват на следващата пролет. Те достигат дължина 1см1 см, навлизат във водата и [[Паразитизъм|паразитират]] върху жаби като смучат кръв.
 
== Медицинска пиявица ==
Европейската [[медицинска пиявица]] и някои сродни ѝѝ видове са използвани в медицинската практика за кръвопускане в течение на хиляди години. Повечето пиявици обаче използват за храна дребни [[безгръбначни]], които поглъщат цели.
 
Медицинска пиявица има гръбнокоремно сплеснато тяло, което достига дължина 20 см. Има ясна и гъста сегментация, маслиненозелен цвят с няколко надлъжни жълтеникаво кафяви ивици. Оцветяването силно варира. Долната плоска страна е обикновено по-светла. Медицинската пиявица се среща в чисти застояли сладки води, обилно обрасли с водна [[растителност]]. Храни се с кръв, която изсмуква от различни бозайници. Това става по време на водопой. Във връзка с този начин на хранене в медицинската пиявица са се развили различни [[Рефлекс|рефлекси]]. Когато животните нагазят водата за водопой, те я раздвижват. Образуват се вълни, които се разпространяват във всички посоки. Пиявиците, намиращи се на разстояние до няколко метра, усещат това и бързо и точно се насочват с плуване към мястото, откъдето започват вълните. Пиявицата плува с вълнообразни извивания на тялото. Щом достигне устата или крака на животното, тя се хваща със задния си вендуз. В дъното му се намират зъбчетата, с които бързо разрязва кожата. Пиявицата отделя в раната хирудин - – вещество, което пречи на кръвта да се съсирва, и със силни смукателни движения започва смученето. След като се нахрани, пиявицата може да живее 1,5 години без храна. Слюнните жлези на пиявиците отделят белтъка [[хирудинБелтък|белтъка]] хирудин, който има противосъсирващо действие и се използва в медицината. Медицинските пиявици се използват за лечебно [[кръвопускане]] (напр. при остра [[сърдечна недостатъчност]]). Лабораторни животни.▼
Медицинска пиявица има гръбнокоремно сплеснато тяло, което достига дължина 20см.
▲Има ясна и гъста сегментация, маслиненозелен цвят с няколко надлъжни жълтеникаво кафяви ивици. Оцветяването силно варира. Долната плоска страна е обикновено по-светла. Медицинската пиявица се среща в чисти застояли сладки води, обилно обрасли с водна растителност. Храни се с кръв, която изсмуква от различни бозайници. Това става по време на водопой. Във връзка с този начин на хранене в медицинската пиявица са се развили различни рефлекси. Когато животните нагазят водата за водопой, те я раздвижват. Образуват се вълни, които се разпространяват във всички посоки. Пиявиците, намиращи се на разстояние до няколко метра, усещат това и бързо и точно се насочват с плуване към мястото, откъдето започват вълните. Пиявицата плува с вълнообразни извивания на тялото. Щом достигне устата или крака на животното, тя се хваща със задния си вендуз. В дъното му се намират зъбчетата, с които бързо разрязва кожата. Пиявицата отделя в раната хирудин - вещество, което пречи на кръвта да се съсирва, и със силни смукателни движения започва смученето. След като се нахрани, пиявицата може да живее 1,5 години без храна. Слюнните жлези на пиявиците отделят белтъка [[хирудин]], който има противосъсирващо действие и се използва в медицината. Медицинските пиявици се използват за лечебно [[кръвопускане]] (напр. при остра [[сърдечна недостатъчност]]). Лабораторни животни.
 
== Външни препратки ==
 
* {{itis|69290|Пиявиците}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Пиявици“.