Пеласги: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 56:
[[Файл:Лемнаская стэла.gif|thumb|200px|Лемноската стела с надписи на пеласгийски език, датирана в VII—VI в.пр.Хр]]
[[File:Map of Balkans linguistic groups late 3rd millennium BC, according to Georgiev.png|thumb|мини|вдясно|Карта на Балканските езикови групи от късното III хил.пр.Хр според Вл.Георгиев]]
До началото на [[XX век]] археологическите и лингвистичните свидетелства не са достатъчни, за да се изясни произходът и същността на предгръцкото население, обитавало Елада, островите в Егейско море и Мала Азия. Предполагало се е, че то е било неиндоевропейско и автохонно, а пеласгите от античните извори са възприети като митичен народ, свързан с гръцкото царско родословие. В края на XIX век немският лингвист Паул Кречмер издава книгата „Въведение в историята на гръцкия народ“ (''„Einführung in der Geschichte des griechischen Volkes“'', публикувана в 1896 г.), в която разглежда и народностния слой преди идването на гърците. Кречмер приема, че това население е било от неиндоевропейски произход и е било носител на неиндоевропейски език, сроден с неиндоевропейските езици, говорени в Мала Азия (в края на XIX век все още се смята, че анатолийските езици са неиндоевропейски). Този език Кречмер нарича „медитерански“ и оттам теорията му получава наименованието „медитеранска“ (т.е. – „средиземноморска“). Според нея в Егейския свят хронологично са съществували три народностни слоя – неиндоевропейски (т.нар. предгръцкото население), протоиндоевропейски (носителите на Микенската цивилизация) и индоевропейски (древногръцките племена).<ref>Kretschmer, Paul „Einleitung in die Geschichte der griechischen Sprache (Introduction to the History of the Greek Language)“, Publisher BiblioBazaar, 2011, ISBN 1246314673, 9781246314670</ref><ref>[https://en.wikipedia.org/wiki/Dorian_invasion#Kretschmer.27s_external_Greeks en.wikipedia.org Dorian invasion]</ref>
 
През 1916 г. Б. Хрозни разчита хетския език, който е най-старият писмено засвидетелстван и проучен индоевропейски език. Хетският е един от анатолийските езици (сроден с лувийския), говорени в Мала Азия, които имат индоевропейски произход. Този извод на Хрозни се отнася и до предгръцкия лингвистичен пласт, доколкото в него се забелязват сходства с анатолийските езици. Кречмер е принуден да ревизира своята теория с оглед на новото революционно откритие в индоевропеистиката и причислява предгръцкото население, което той нарича „рето-тирени“, към втория протоиндоевропейски народностен слой.