Разлика между версии на „Атанас Шопов (дипломат)“

форматиране: 3x тире, 3x тире-числа, 6lokavica, интервал, кавички (ползвайки Advisor)
(форматиране: 3x тире, 3x тире-числа, 6lokavica, интервал, кавички (ползвайки Advisor))
 
==Биография==
Роден е в [[Панагюрище]] през [[1855]] година. Завършва местното [[класно училище]] и учи във Военномедицинското училище в [[Цариград]]. След [[Априлското въстание]] от 1876 година прекъсва учението. Като екзархийски представител посещава засегнатите въстанически селища в ІV революционен окръг, като публикува във вeстниквестник „[[Стара планина (1876 - 1877)|Стара планина]] подробно изложение на турските зверства. После емигрира в Русия. Взема участие в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война (1877- – 1878)]]. Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст.
 
[[Файл:Atanas Shopov Plaque.JPG|ляво|мини|250п|Паметна плоча на Атанас Шопов в родното му Панагюрище.]]
След [[Освобождение на България|Освобождението]] завършва право в [[Санкт Петербург]], а след това специализира и в Парижката [[Сорбона]]. Става член на софийския апелативен съд, а по-късно работи като главен секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Цариград]] (1884 - – 1897), български търговски агент (1897 - – 1908) и генерален консул в [[Солун]] (1909 - – 1913).
 
През 1884 година е избран за редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] (днес Българска академия на науките). В 1885 година издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“, в която описва развитието на българското църковно и просвтено дело в областта.<ref>Офейков. Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия, Пловдив, Печатница на Ед. Дионне, 1885.</ref>
 
В 1887 и 1891 година предприема пътувания из [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]] и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език.<ref>А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995</ref><ref>Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855- – 1922). Пазарджик, 1998</ref>
 
[[Файл:Narodnostta i Ezika na Makedontsite.JPG|дясно|мини|250п|„Народността и езикът на македонците“, Пловдив, 1888]]
След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918- – 1947), МНИ, София, 2006, стр.36.</ref>. Умира през 1922 година.
 
==Съчинения==