Константин Илиев (диригент): Разлика между версии

През 1946 година Константин Илиев завършва [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]], където негови преподаватели са [[Панчо Владигеров]] (композиция), [[Марин Големинов]] (дирижиране) и [[Владимир Аврамов (цигулар)|Владимир Аврамов]] (цигулка). По време на следването си често дебатирал с професорите си, особено с Владигеров, за съвременните европейски композиционни техники, които не се преподавали в Академията, и през 1944 г. учредява „Клуб на младите български композитори“, чиято цел е изучаване на тези техники.<ref name="novinar">Проф. Емил Янев, [http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&sql=MjkwOTsw&mater=MjkwOTsyNQ==&qstr=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84Проф.%20%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%20%D0%AF%D0%BD%D0%B5%D020Емил%B220Янев Проф. Константин Илиев — – музикалният лидер], в-к „Новинар“, 27 март 2009.</ref> През 1946- – 47 година Илиев прави специализация в музикалната академия в Прага композиция при Я. Ржитки и А. Хаба, и дирижиране при В. Талих и Дедечек.

След завръщането си в България през 1947 година за кратко работи в [[Радио София]] като музиколог.<ref name="ubc">[http://www.ubc-bg.com/bg/composer/9?letter=%D0%98И Биографична информация за Константин Илиев] на сайта на Съюза на българските композитори.</ref> През 1947- – 48 година помага за основаването на [[симфоничен оркестър]] в Русе и за кратко става негов диригент. През 1948- – 49 година е диригент на балета в Софийската народна опера, но през 1949 година отново заминава за Русе по насточивите покани на русенската музикална общественост, за да учреди [[Оперно-филхармонично дружество - Русе|Русенската опера]], чийто художествен ръководител и главен диригент остава до 1952 година.<ref name="ebmk" /> Работи заедно с диригента [[Добрин Петков]] и характерно за дейността им е, че налагат в репертоара на операта творби на млади български композитори и изграждат у оркестрантите активен творчески манталитет.<ref name="novinar" />

От 1952 до 1956 Константин Илиев е главен диригент на Варненския симфоничен оркестър. Работи в Софийската филхармония като диригент през 1956- – 57 и 1958–19621958 – 1962 година, и като главен диригент в периодите 1957- – 58, 1962- – 69, 1971­-72 и 1978­-84 година. През 1978 г. и 1982 г. Филхармонията прави два успешни гастрола в САЩ с осъществени общо 84 концерта.

Около средата на 1950-те години Константин Илиев започва да се изявява и като композитор, освен като диригент, и творчеството му се свързва с т.нар. български музикален авангард. Автор е на композиции в различни жанрове, сред които две [[опера|опери]] и един [[балет]]; [[кантата|кантатно]]-[[оратория|ораториални]] творби; шест [[симфония|симфонии]] и други произведения за симфоничен оркестър; седем Tempi concertati за различни инструментални ансамбли; четири струнни [[квартет]]а; духов [[квинтет]] и друга камерно-ансамблова и солова музика; пет песни за глас и [[пиано]]; [[хор]]ова музика за различни състави, репертоарни за изпълнителите. Пише [[филмова музика|музиката за филмите]] „[[Наша земя]]“ (1952), „[[Гераците (филм)|Гераците]]“ (1958), „[[Сиромашка радост]]“ (1958), „[[Ребро Адамово]]“ (1958), „[[Другото щастие]]“ (1960), „[[Отвъд хоризонта]]“ (1960), „[[Златният зъб]]“ (1962).