Уикипедия

Стефан Македонски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
форматиране: 23x тире, 5x кавички, 2x тире-числа, 3 интервала, 3+ параметъра, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 5:
| описание = български оперен певец
| портрет = BASA 41K-1-38 Stefan Makedonski.jpg
| портрет-описание = Портрет на Стефан Македонски. Източник: ДА "Архиви"„Архиви“
| роден-място = [[Сливен]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
Ред 20:
}}
 
'''Стефан Спиров Македонски''' е български [[оперно пеене|оперен певец]] — – [[тенор]], [[режисьор]] и музикален педагог. Патрон е на Държавния музикален театър в София.
 
== Биография ==
Роден е в семейството на майстор резбар-иконописец от село [[Долно Кърчища|Кърчища]], [[Дебър]]ско<ref>[http://lib.sudigital.org/record/18821/files/SUDGTL-BOOK-2011-088.pdf Бръзицов, Христо. Един час при..., т. ІІ, София 1943, с. 76.]</ref> и народна певица.<ref name="ebmk">{{ЕБМК}}</ref> Стефан Македонски се интересува от музика и театър още от детските си години, но родителите му се противопоставят на мечтата му да се занимава професионално с пеене. Изпращат го да учи във Висшето оръжейно-техническо училище в [[Тула]], но след осемнадесет месеца, през 1902 година, Македонски своеволно заминава за [[Москва]], за да се яви на изпит в [[Московска музикална академия|Консерваторията]]. Постъпва в певческия клас на италианския вокален педагог проф. Е. Корси, но паралелно посещава и класовете по сценично майсторство в отдела за драматично изкуство.<ref name="operabg">[http://operabg.com/2006/index_BG_2006.htm 120 години от рождението на Стефан Македонски], М. Малинова, operabg.com</ref> ▼
 
[[File:BASA_41K-1-44-1_Stefan_Makedonski_with_his_folks_1928.jpg|left|thumb|"Македонски„Македонски между своите"своите“, 1928 г. Източник: ДА "Архиви"„Архиви“]]▼
▲Роден е в семейството на майстор резбар-иконописец от село [[Долно Кърчища|Кърчища]], [[Дебър]]ско<ref>[http://lib.sudigital.org/record/18821/files/SUDGTL-BOOK-2011-088.pdf Бръзицов, Христо. Един час при..., т. ІІ, София 1943, с. 76.]</ref> и народна певица.<ref name="ebmk">{{ЕБМК}}</ref> Стефан Македонски се интересува от музика и театър още от детските си години, но родителите му се противопоставят на мечтата му да се занимава професионално с пеене. Изпращат го да учи във Висшето оръжейно-техническо училище в [[Тула]], но след осемнадесет месеца, през 1902 година, Македонски своеволно заминава за [[Москва]], за да се яви на изпит в [[Московска музикална академия|Консерваторията]]. Постъпва в певческия клас на италианския вокален педагог проф. Е. Корси, но паралелно посещава и класовете по сценично майсторство в отдела за драматично изкуство.<ref name="operabg">[http://operabg.com/2006/index_BG_2006.htm 120 години от рождението на Стефан Македонски], М. Малинова, operabg.com</ref>
По време на следването си Македонски участва в много концерти, добива опит и като статист в театър „Ермитаж“. Дебютира в операта с второстепенни роли на сцената на театър „Зимин“ в Москва. ▼
 
През 1910 година се завръща в България и изнася благотворителен концерт съвместно с [[Панайот Димитров]], който е и първият му концерт на родна земя. На 5 януари 1911 година прави дебюта си на сцената на „[[Оперна дружба]]“ в едни от първите български оперни постановки: „[[Камен и Цена]]“ в ролята на Камен и „[[Борислав (опера)|Борислав]]“ в ролята на кир Тодор.<ref name="duma">[http://www.duma.bg/2005/0705/150705/kultura/cul-4.html Стефан Македонски — – ехото на една пламенна душа], Мария-Бойка Малинова, в-к „Дума“, 15 юли 2005</ref> Следва концертна дейност в цялата страна.▼
▲[[File:BASA_41K-1-44-1_Stefan_Makedonski_with_his_folks_1928.jpg|left|thumb|"Македонски между своите", 1928 г. Източник: ДА "Архиви"]]
▲По време на следването си Македонски участва в много концерти, добива опит и като статист в театър „Ермитаж“. Дебютира в операта с второстепенни роли на сцената на театър „Зимин“ в Москва.
 
През есента на 1911 година Стефан Македонски заминава на специализация в Париж при музикалния педагог проф. Решьо, от когото усвоява стиловите особености на френската опера и се подготвя за теноровите партии на оперите „[[Кармен]]“ и „[[Самсон и Далила]]“. При завръщането си в България през 1912 изнася ролята на Дон Хосе от „Кармен“, но скоро след това е принуден да напусне „Оперна дружба“ поради липсата на средства за всички артисти. Въпреки това, Македонски остава съпричастен на дружеството и в периода 1912- – 14, както и след 1916 година, участва в голям брой благотворителни концерти.▼
▲През 1910 година се завръща в България и изнася благотворителен концерт съвместно с [[Панайот Димитров]], който е и първият му концерт на родна земя. На 5 януари 1911 година прави дебюта си на сцената на „[[Оперна дружба]]“ в едни от първите български оперни постановки: „[[Камен и Цена]]“ в ролята на Камен и „[[Борислав (опера)|Борислав]]“ в ролята на кир Тодор.<ref name="duma">[http://www.duma.bg/2005/0705/150705/kultura/cul-4.html Стефан Македонски — ехото на една пламенна душа], Мария-Бойка Малинова, в-к „Дума“, 15 юли 2005</ref> Следва концертна дейност в цялата страна.
 
▲През есента на 1911 година Стефан Македонски заминава на специализация в Париж при музикалния педагог проф. Решьо, от когото усвоява стиловите особености на френската опера и се подготвя за теноровите партии на оперите „[[Кармен]]“ и „[[Самсон и Далила]]“. При завръщането си в България през 1912 изнася ролята на Дон Хосе от „Кармен“, но скоро след това е принуден да напусне „Оперна дружба“ поради липсата на средства за всички артисти. Въпреки това, Македонски остава съпричастен на дружеството и в периода 1912-14, както и след 1916 година, участва в голям брой благотворителни концерти.
 
От 1914 до 1916 година Македонски гастролира в Германия на сцените на Берлинската кралска опера и оперните театри в Касел, Хановер, Кобург и Висбаден. В някои от постановките партнира на голямата оперна певица [[Ана Тодорова]].
 
[[File:NHMB-Congratulatory-letter-to-Stefan-Makedonski.jpg|right|thumb|200px|Поздравителен адрес до Стефан Македонски по повод обявяването му за заслужил артист, 1928. Експонат на [[НИМ]]]]
След края на Първата световна война Македонски отново е поканен в състава на „Оперна дружба“. Успешен за тенора е периодът от 1922 до 1933 година, когато пее и на сцените на Свободния, Кооперативния и Художествения театър. През 1930- – 32 година работи и като художествен ръководител на [[Варненска опера|Варненската опера]], а от 1934 до 1937 година режисира постановки и изпълнява роли в основаната от него през 1933 година Подвижна народна опера.
 
Прекратява изпълнителна дейност през 1936 година.<ref name="operabg" />
Line 46 ⟶ 45:
[[Файл:BASA-984K-1-10-51,52.JPG|дясно|мини|Македонски в сборника на [[Стоил Стоилов]], източник: [[ДАА]]]]
; Роли в опери
* 1911 — – ''Кир Тодор'' в „[[Борислав (опера)|Борислав]]“ от [[Георги Атанасов (композитор)|Георги Атанасов]], ''Камен'' в „[[Камен и Цена]]“ от [[Иван Иванов (композитор)|Иван Иванов]] и [[Венцеслав Кауцки]];
* 1912 — – ''Дон Хосе'' в „[[Кармен]]“ от [[Жорж Бизе]];
* 1914 — – ''Радамес'' в „[[Аида]]“, ''Алфред'' в „[[Травиата]]“, ''Манрико'' в „[[Трубадур (опера)|Трубадур]]“ от [[Джузепе Верди]];
* 1915 — – ''Канио'' в „[[Палячи]]“ от [[Руджиеро Леонкавало]], ''Туриду'' в „[[Селска чест]]“ от [[Пиетро Маскани]];
* 1920 — – ''Херцогът'' в „[[Риголето]]“ от Верди, ''Ленски'' в „[[Евгений Онегин (опера)|Евгений Онегин]]“ от [[Пьотър Чайковски]];
* 1921 — – ''Вертер'' във „[[Вертер]]“ от [[Жул Масне]];
* 1922 — – ''Отело'' в „[[Отело]]“ от Верди, ''Раул'' в „[[Хугеноти (опера)|Хугеноти]]“ от [[Джакомо Мейербер]], ''Хофман'' в „[[Хофманови приказки]]“ от [[Жак Офенбах]];
* 1923 — – ''Фауст'' във „[[Фауст (опера)|Фауст]]“ от [[Шарл Гуно]], ''Иван Ликов'' в „[[Царска годеница]]“ от [[Николай Римски-Корсаков]];
* 1924 — – ''Самсон'' в „[[Самсон и Далила]]“ от [[Камий Сен-Санс]], ''Фра Дяволо'' във „[[Фра Дяволо]]“ от [[Даниел Обер]], ''Пинкертон'' в „[[Мадам Бътерфлай]]“ от [[Джакомо Пучини]], ''Далибор'' в „[[Далибор]]“ от [[Бедржих Сметана]];
* 1925 — – ''Каварадоси'' в „[[Тоска]]“ от Пучини;
* 1926 — – ''Герман'' в „[[Дама Пика]]“ от Чайковски;
* 1927 — – ''Елезар'' в „[[Еврейката]]“ от [[Жак Франсоа Халеви]];
* 1928 — – ''Педро'' във „[[В долината]]“ от [[Ойген д'Албер]];
* 1929 — – ''Лорис'' във „[[Федора]]“ от [[Умберто Джордано]];
* 1930 — – ''Макс'' във „[[Вълшебният стрелец]]“ от [[Карл Мария фон Вебер]];
* 1931 — – ''Танхойзер'' в „[[Танхойзер]]“ от [[Рихард Вагнер]].
 
; Роли в оперети
Line 70 ⟶ 69:
 
; Постановки на опери
* 1937 — – „Тоска“ от Пучини;
* 1945 — – „Тоска“ от Пучини, „Севилският бръснар“ от [[Джоакино Росини]];
* 1946 — – „Вертер“ от Масне;
* 1948 — – „[[Цвета]]“ от Георги Атанасов, „Кармен“ от Бизе.
 
== Награди ==
Стефан Македонски е носител на множество отличия. За изключително певческо и артистично майсторство през 1917 година е удостоен с почетната титла Камерзенгер на Кобург-Гота. През 1927 година получава сребърен, а през 1947 година — – и златен медал за наука, изкуство и култура.<ref name="duma" /> Отново през 1947 година<ref name="ebmk" /> Македонски става първият<ref name="duma" /> носител на званието „[[Почетно звание Народен|народен артист]]“ за България. През 1950 година получава [[Димитровска награда]].<ref name="ebmk" />
 
== Източници ==
* {{cite book |title= Стефан Македонски. Живот и дейност|last=Тихолов |first=Петко |authorlink= |coauthors= |year=1956 |publisher= "Наука„Наука и изкуство"изкуство“|location=София |isbn= |pages=184|url= |accessdate=}}
{{уикицитат}}
{{commonscat|Stefan Makedonski}}
Line 85 ⟶ 84:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/mak0101.mp3 Стефан Македонски като Ленски от "Евгений„Евгений Онегин"Онегин“ ]
 
{{Портал Македония}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_Македонски“.