Вируси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Lang-gr → Шаблон:Lang-el |
м форматиране: 34x тире, 26x тире-числа, 3x нов ред, 5+ параметъра, 6 интервала, кавички (ползвайки Advisor); вътр. препратки |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Вирус|Вирус (пояснение)}}
{{Taxobox
| name =
| image = Human_Immunodeficency_Virus_-_stylized_rendering.jpg
| image_caption =
Ред 15:
}}
'''Вирусът''' ({{lang-la|на=от|virus}}
== История на изследванията ==
[[Файл:Mwb in lab.JPG|дясно|мини|[[Мартинус Бейеринк]] в лабораторията си през 1921 г.]]
През [[1884]]
През [[1898]]
Към края на [[19 век]] вирусите се дефинират чрез тяхната
През [[1906]]
Нов пробив в изследванията на вирусите е постигнат през [[1931]]
Първите изображения на вируси са получени след изобретяването на
Втората половина на 20 век се превръща в златен век за откриването на вируси – по това време са открити над
== Морфология на вирусите ==
Вирусите се срещат в две основни състояния:
* '''Извънклетъчна''' '''(Вирион)'''
* '''Вътреклетъчна''' '''(Вирус-клетка)'''
Морфологичните параметри на вирусите са големина, форма, структура и симетрия. Те са строго специфични и се използват при класификацията на вирусите като основни таксономични белези.
Ред 42:
=== Големина ===
Според този параметър вирусите се делят на:
* Много дребни
* Дребни
* Средни
* Едри
* Големи
Това разделяне е сравнително условно поради факта, че различните поколения вируси в рамките на една вирусна популация могат да варират в близки граници.
Ред 53:
Според този параметър вирусите се делят на:
* Сферични (мономорфни)
* Несферични (плеоморфни)
При някои вирусни [[болести]] в инфектираните клетки се наблюдават и ''вирусни включения'', които представляват натрупване от вирусни частици или продукти от реакцията на клетката срещу инфекта или представлява съчетание от двете. Локализирани са в [[цитоплазма]]та (при [[шарка]], [[бяс]] и др.) или в [[Клетъчно ядро|клетъчното ядро]] ([[аденовируси]],
=== Структура ===
[[Файл:Viral Tegument.svg|дясно|мини|Схематична структура на вирус]]
Първите достоверни данни за устройството на вирусите са получени през [[1956]] г., когато с електронен микроскоп е направена първата снимка на вируса на мозаечната болест по тютюна (ВМБТ). Макар и малки по размери вирусите притежават сложна структура. Основните принципи, на които те са изградени са симетричната форма и [[Кристалография|кристалографското]] устройство. Представляват геометрични образувания както като цяло, така и за отделните части изграждащи вируса. Кристалографската структура на вирионите се обуславя от малките по размери нуклеинова киселина и от идентичността на капсомерите изграждащи капсида.
По структура вирусите се делят на два вида:
* Прости вируси
* Сложни вируси
По своята същност вирусите се делят на:
* Зрели (пълни или цели)
* Дефектни (незрели)
=== Симетрия ===
Срещат се два основни типа на симетрия на капсида. Третата форма е смесена между двата типа:
* Кубична симетрия (изометричен тип)
* Спирална симетрия (хеликален тип)
* Сложна симетрия (кубично-спирален тип)
=== Геном ===
Подобно на всички останали живи организми вирусите притежават две основни свойства
Вирусните гени притежават биологична активност и кодират образуването на структурните белтъци и ензими, включени в състава на вириона. При вирусите представата за това, че всеки ген е отговорен за синтезата на един белтък се разширява. При някои фаги и вируси един ген може да кодира едновременно синтезата на два белтъка. Геномът на всички РНК вируси и малките ДНК вируси изцяло се състои от структурни гени. Въпреки това обаче структурните белтъци при тях поемат и регулаторната функция.
Спецификата на генофона на вирусната популация зависи от няколко фактора:
* Висока численост
* Бърза смяна на поколенията.
* Безполов начин на размножаване.
Line 86 ⟶ 87:
== Класификация ==
{{основна|Класификация на вирусите}}
В [[Таксономия|таксономията]] на видовете вирусите са отделени в [[таксон]] ''Vira''. Включва огромен брой неклетъчни представители, [[Паразитизъм|паразитиращи]] по [[гръбначни]] и [[безгръбначни животни]], растения, бактерии и нисши организми. Предложени са редица класификации F. Holnes (1948), Виктор М. Жданов (1950), A. Lwoff et all. (1962). Всички те се базират на клетъчния тропизъм на вируса, клиничната изява на заболяването, начин на разпространение, морфология и други свойства.
Систематиката и таксономията на вирусите се кодифицира и поддържа от Международния комитет по таксономия на вирусите (МКТВ, International Committee on Taxonomy of Viruses, ICTV). Този комитет ръководи кодирането на вирусите и разработването на единни карти за всички вирусни изолати. Записите от тях (The Universal Virus Database ICTVdB) се съхраняват в Куинсландския университет в [[Австралия]].
Класификацията на вирусите предложена от МКТВ е единна, универсална система, включваща в едно семейство вируси по различни видове организми с общ еволюционен произход и близки характеристики. По-нисшите елементи като подвид, [[щам]] и вариант се използват при кодиране на вирусите и работа с тях в лабораториите. При класификацията на МКТВ са взети под внимание три основни групи белези
=== ICTV класификация ===
През [[1966]] г. Международният комитет па таксономия на вирусите приема единна класификация на вирусите базираща се на типа нуклеинова киселина (РНК и ДНК), количество на нуклеиновата киселина (едно- или двуверижна). Класификацията представлява серия от йерархични
:[[Разред]] (''-virales'')
::[[Семейство (биология)|Семейство]] (''-viridae'')
:::[[Подсемейство]] (''-virinae'')
::::[[Род (биология)|Род]] (''-virus'')
:::::[[Вид (биология)|Вид]] (''-virus'')
=== Класификация на Балтимор ===
[[Файл:Virus Baltimore Classification.svg|дясно|мини|Схема на групите по класификацията на Балтимор]]
[[Нобелов лауреат|Нобеловият лауреат]], биологът [[Дейвид Балтимор]] предлага своя схема за класификацията на вирусите. Тя се базира на различията в механизма на продукция на [[Информационна РНК|иРНК]]. Тази система включва седем основни групи:<ref name="pmid4377923">{{cite journal
|author=Baltimore D
|title=The strategy of RNA viruses
Line 109 ⟶ 110:
|volume=70 Series
|issue=
|pages=
|year=1974
|pmid=4377923
Line 118 ⟶ 119:
|volume=17
|issue=
|pages=
|year=1972
|pmid=4348509
Line 125 ⟶ 126:
* (I) Вируси, съдържащи двуверижна ДНК и не преминаващи през РНК-стадии (херпесвируси, поксвируси, паповавируси).
* (II) Вируси, съдържащи едноверижна молекула ДНК (парвовируси).
* (III) Вируси, съдържащи двуверижна РНК ([[Ротавирус|ротавируси]]).
* (IV) Вируси, съдържащи едноверижна РНК с положителна полярност (пикорнавируси, [[Флавивирус|флавивируси]]).
* (V) Вируси, съдържащи едноверижна РНК с отрицателна или двойна полярност (ортомиксовируси, филовируси).
* (VI) Вируси, съдържащи едноверижна РНК, които в своя жизнен цикъл имат стадий на синтез на ДНК с помощта на информационна РНК ([[ретровируси]]).
* (VII) Вируси, съдържащи двуверижна ДНК, които в своя жизнен цикъл имат стадий на синтез на ДНК с помощта на информационна РНК (хепаднавируси).
Line 137 ⟶ 138:
|volume=10
|issue=1
|pages=
|year=2004
|pmid=15078590
Line 146 ⟶ 147:
|volume=144
|issue=8
|pages=
|year=1999
|pmid=10486120
Line 155 ⟶ 156:
|volume=324
|issue=1
|pages=
|year=2004
|pmid=15183049
Line 163 ⟶ 164:
Вирусите представляват сборна група с различен произход. Съществуват няколко хипотези за произхода на вирусите.
Според първата хипотеза вирусите са произлезли от свободноживеещи микроорганизми като съвременните [[Микоплазма|микоплазми]] и [[рикетсии]] претърпели дегенеративна [[
Втората хипотеза е известна с името „Теория на побеснелите гени“. Според нея вирусите представляват генетични структури на инфектираната клетка. При еволюцията си те придобили автономност и собствени гени осигуряващи им възможност да съществуват самостоятелно като запазват зависимостта си от клетката.
Line 169 ⟶ 170:
== Възпроизводство на вирусите ==
[[Файл:Virus Replication.svg|дясно|мини|Схема на вирусната репликация]]
Вирусната обвивка съдържа няколко копия от белтък, който се свързва
Вирусната репродукция се обуславя от няколко биологични и генетични особености на генома:
* Изграден е от ДНК или РНК, която може да бъде едно или двуверижна с положителна или отрицателна полярност, сегментирана или не.
* Вирусът не съдържа собствени синтезиращи системи и използва рибозомите на клетката.
* Структурните елементи на новия вирус се синтезират вътре в цитоплазмата или ядрото на клетката, след което се сглобяват.
Репродукцията условно преминава през три периода като всеки от тях има отделни фази преминаващи последователно една в друга.
Ред 181:
=== Начален период ===
[[Файл:Phage.jpg|дясно|мини|Адсорбция на множество вируси върху клетка]]
==== Адсорбция ====
Представлява взаимодействие между рецепторите на вириона и клетката. Представлява двуфазов физико-химичен процес включваш неспецифична (обратима) и специфична (необратима) адсорбция. Неспецифичната адсорбция се дължи на електростатичното взаимодействие между положително заредените аминни групи на вирусния белтък и отрицателно заредените киселофосфатни групи на клетката. Специфичната адсорбция е по-дълготрайно взаимодействие и зависи от комплементарността между вирусните и клетъчните рецептори. Скоростта на вирусната адсорбция варира в рамките на 5 до 90 минути.
Line 186 ⟶ 187:
==== Проникване (пенетрация) ====
Този процес се осъществява по няколко начина в зависимост от вида на вирусите:
* Виропексис (чрез [[вакуола]], рецепторна [[ендоцитоза]])
* [[Пиноцитоза|Пиноцитоза ]]— течна ендоцитоза. Подобен на предния механизъм характерен за по-дребните вируси.
* Фузия
* Фагов механизъм
* Заразяване от клетка в клетка
==== Разсъбличане (депротеинизация) и освобождаване на нуклеиновата киселина ====
Процесът се извършва в мястото на репликация на вируса. Нуклеиновата киселина се освобождава в цитоплазмата с помощта на клетъчните [[лизозоми]]. Вирусите, които се размножават в ядрото запазват капсидната си структура в цитоплазмата и се разсъбличат в ядрото.
=== Среден (еклипс) период ===
Процесът е температурно и енергийно зависим. Нарича се еклипс (затъмнение) период поради това, че вирусът не може да се установи в клетката. Протича в рамките на десетина минути при вируса на
==== Реорганизация на клетката ====
Образува се своеобразен хибридом (вирус-клетка), при който вирусът информира клетката и определя новата генетична структура. Клетката със своите [[органели]] го произвежда. В повечето случаи се потиска клетъчния синтез.
==== Репликация на вирусните нуклеинови киселини ====
Процесът протича последователно и преминава през три периода.
* Транскрипция
* Транслация
* Репликация на нова нуклеинова киселина.
=== Заключителен период ===
==== Формиране на вирионите ====
Сглобяването е съзряването на вирусите се извършва в мястото на репликацията
==== Излизане на зрелите вириони ====
Този процес става бързо с деструкция на клетката гостоприемник. Вторият начин е бавен и възниква, чрез [[пъпкуване]]. Обикновено вирионите излизат поединично в продължение на много часове.
=== Характеристики на жив организъм ===
Учените все още спорят дали вирусите да се причисляват към живата или неживата природа. Според съвременната биология животът трябва да отговаря на някои условия: да се самоорганизира, да се самообновява, да се саморегулира, да се самовъзпроизвежда и да се развива (да еволюира). Вирусите отговарят само на едно от посочените условия
== Бележки ==
Line 226 ⟶ 225:
{{дребно|
* Николова М. „Ветеринарномедицинска вирусология“, Ариел 1996 г. ISBN 954-703-011-6
* {{cite journal |last=Barré-Sinoussi | first= F | coauthors=J. C. Chermann, F. Rey, M. T. Nugeyre, S. Chamaret, J. Gruest, C. Dauguet, C. Axler-Blin, F. Vezinet-Brun, C. Rouzioux, W. Rozenbaum, L. Montagnier |title=Isolation of a T-lymphotropic retrovirus from a patient at risk for acquired immune deficiency syndrome (AIDS) |journal=Science |year=1983 |pages=
* {{cite book | last = Collier | first = Leslie | coauthors = Albert Balows, Max Sussman | year = 1998 | title = Topley and Wilson's Microbiology and Microbial Infections
* {{cite journal |last=Creager | first = AN | coauthors = GJ Morgan |title=After the double helix: Rosalind Franklin's research on Tobacco mosaic virus |journal=Isis |volume=99 |issue=2 |pages=
* {{cite journal | last = D'Herelle | first = F | year = 2007 | title = On an invisible microbe antagonistic toward dysenteric bacilli": brief note by Mr. F. D'Herelle, presented by Mr. Roux. 1917 | journal = Research in microbiology | volume = 158 | issue = 7 | pages = 553
* {{cite book | last = Dimmock | first = N.J | coauthors = Andrew J. Easton, Keith Leppard | year = 2007 | title = Introduction to Modern Virology | publisher = Blackwell Publishing
* {{cite journal | last = Goodpasture | first = EW | coauthors = AM Woodruff, GJ Buddingh | year = 1931 | title = The cultivation of vaccine and other viruses in the chorioallantoic membrane of chick embryos | journal = Science | volume = 74 | pages = 371
* {{cite web | last = Murphy | first = Frederick A | url = http://talk.ictvonline.org/files/ictv_documents/m/documents/633.aspx| title = Discoverers and Discoveries| publisher = International Committee on Taxonomy of Viruses| accessdate = 16 април 2010 | ref = harv}}
* {{cite journal |last=Norrby | first = E |title=Nobel Prizes and the emerging virus concept |journal=Archives of Virology |volume=153 |issue=6 |pages=
* {{cite journal | last = Rosen | first = FS | year = 2004 | title = Isolation of poliovirus—John Enders and the Nobel Prize | journal = New England Journal of Medicine | volume = 351 | pages = 1481
* {{cite book | last = Shors | first = Teri | year = 2008 | title = Understanding Viruses | publisher = Jones and Bartlett Publishers
* {{cite journal | last = Stanley | first = WM | coauthors = HS Loring | year = 1936 | title = The isolation of crystalline tobacco mosaic virus protein from diseased tomato plants | journal = Science | volume = 83 | pages = 85 | ref = harv}}
* {{cite journal | last = Stanley | first = WM | coauthors = MA Lauffer | year = 1939 | title = Disintegration of tobacco mosaic virus in urea solutions | journal = Science | volume = 88 | pages = 345
* {{cite journal | last = Steinhardt | first = E | coauthors = C. Israeli, R.A. Lambert | year = 1913 | title = Studies on the cultivation of the virus of vaccinia | journal = Journal of Infectious Diseases | volume = 13 | pages = 294
* {{cite journal |last=Temin | first = HM | coauthors = D Baltimore |title=RNA-directed DNA synthesis and RNA tumor viruses |journal=Advances in Virus Research |volume=17 |pages=
}}
[[Категория:Вируси| ]]
|