Джон Мейнард Кейнс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
DioBrandovich (беседа | приноси)
форматиране: 18x тире-числа, 17x тире, 3x нов ред, 2x кавички, 16 интервала, параметър (ползвайки Advisor)
Ред 17:
| студенти =
| публикации =
| известен-с = [[Макроикономика]], [[кейнсианска икономика]], [[предпочетени ликвидности]], [[фискален мултипликатор]], [[модел AD-AS]]
| повлиян = [[Адам Смит|Смит]], [[Давид Рикардо|Рикардо]], [[Дейвид Хюм|Хюм]], [[Джон Стюарт Мил|Мил]], [[Томас Малтус|Малтус]], [[Силвио Гезел|Гезел]], [[Джордж Едуард Мур|Мур]], [[Алфред Маршал|Маршал]], [[Кнут Виксел|Виксел]], [[Денис Робъртсън|Робъртсън]]
| повлиял = [[T. K. Уитакър|Уитакър]], [[Патрик Линч|Линч]], [[Майкъл Калеки|Калеки]], [[Саймън Кузнец|Кузнец]], [[Пол Самюелсън|Самюелсън]], [[Джон Хикс|Хикс]], [[Дж. Л. С. Шакъл|Шакъл]], [[Уилям Викри|Викри]], [[Джон Кенет Гълбрайт|Гълбрайт]], [[Карл Шилер|Шилер]], [[Джоузеф Стиглиц|Стиглиц]], [[Пол Кругман|Кругман]] }}
Ред 31:
След избухването на [[Втората световна война]] идеите на Кейнс са приложени от водещи [[Западна цивилизация|западни икономики]]. През 50-те и 60-те успехът на кейнсианската икономика е толкова внушителен, че почти всички [[Капитализъм|капиталистически]] правителства прилагат нейните политически препоръки и де факто пропагандират [[социален либерализъм|социалния либерализъм]]. През [[1999]] списание ''[[Тайм]]'' включва Кейнс в своя списък на стоте най-важни и влиятелни хора на 20 век. Мотивацията е: „Неговата радикална идея, че правителствата трябва да харчат пари, които нямат, може би спаси капитализма.“<ref>{{икона|en}} Robert Reich (29 март 1999). "[http://205.188.238.181/time/time100/scientist/profile/keynes.html The Time 100: John Maynard Keynes]". Time (magazine). Линк от 18 юни 2009</ref>
 
Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те на 20 век отчасти поради актуалните проблеми, които започват да засягат англо-американските икономики, и отчасти поради критики от страна на [[Милтън Фридман]] и други икономисти, които не вярват във възможността на правителствата да регулират бизнес цикъла с фискална политика. <ref>{{икона|en}} ''[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,920558,00.html To Set the Economy Right]'', списание Тайм, 27 август 1979, линк от 13 ноември 2008</ref> Все пак настъпването на [[Финансова криза след 2007|глобалната икономическа криза през 2007]] година предизвиква възраждане на кейнсианството. То е теоретичен фундамент на икономическите политики на американския президент [[Барак Обама]], на британския премиер от 2007 до 2010 [[Гордън Браун]], както и на други държавни лидери от края на първото десетилетие на 21 век. <ref>Крис Жил в Лондон, Ралф Аткинс във Франкфурт и Криша Гуа във Вашингтон. "[http://www.ft.com/cms/s/0/c4cf37f4-d611-11dd-a9cc-000077b07658.html Неопровержимото завръщане към Кейнс {{икона|en}}]". The Financial Times, линк от 23 януари 2009</ref>
 
Кейнс се смята за основоположник на модерната [[макроикономика]], както и за най-влиятелния икономист на [[20 век]] (от много коментатори като икономиста Джон Сломан). <ref>{{икона|en}} Cohn, Steven Mark (2006). Reintroducing Macroeconomics: A Critical Approach. M.E. Sharpe. p. 111. ISBN 0765614502</ref>
 
== Биография ==
Кейнс е роден в [[Кеймбридж]] в семейство от средната класа. Баща му Джон Невил Кейнс (1852- – 1949) е икономист и преподавател по [[хуманитарни науки]] в [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]], а майка му Флорънс Ада Кейнс (по баща Браун) (1861- – 1958) е писателка и се занимава и с обществена дейност. Джон е първото дете в семейството, следват Джефри (''Geofferey Keynes'') (1887- – 1982), който става хирург и Маргарет (1890- – 1974), която се омъжва за [[Арчибалд Хил]], лауреат на [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда за физиология]] и считан за един от основателите на [[биофизика]]та. Дъщерята на Маргарет Поли Хил също става известен икономист.
 
Според биографа на Кейнс Робърт Скиделски, неговите родители са грижовни, без да прекаляват, и до края на живота си децата им често ги посещават. Кейнс получава значителна подкрепа от баща си, който го подготвя за изпитите и винаги му оказва финансова помощ, дори и през [[Голямата депресия]].{{hrf|Skidelsky|2003|14, 456, 263, 834}}
Ред 42:
Първоначалното си образование Кейнс получава в училище „Сейнт Фейтс“ в Кеймбридж. Учителите го определят като блестящ, но понякога небрежен и недостатъчно упорит ученик. През тези години той често боледува и на няколко пъти дълго не ходи на училище. След това постъпва със стипендия в престижния [[Итън Колидж]], където проявява заложби в различни области, най-вече в математиката, класическата филология и историята. Въпреки относително скромния си произход, той се сработва лесно със съучениците си, повечето от които произхождат от висшите класи. През 1902 г. постъпва в [[Кингс Колидж (Кеймбридж)|Кингс Колидж]], част от Кеймбриджкия университет, със стипендия по математика.
 
Кейнс бил доста висок на ръст&nbsp;— – около 198 см. Биографите му съобщават за неговата [[бисексуален|бисексуалност]]. Бил е близък приятел с [[Литън Стрейчи]]. Кейнс [[каминг аут|свободно признавал]] връзките си с мъже.<ref name="New York Times">{{икона|en}}
{{цитат уеб
|дата_на_достъп=20 май 2008
Ред 49:
|труд=The New York Times
|дата=11 май 1986}}
</ref><ref name="moreintelligentlife.com">{{икона|en}} [http://www.moreintelligentlife.com/node/824 The sex diaries of John Maynard Keynes] The Economist, 28 January 2008, Evan Zimroth (Clare Hall, Cambridge)</ref> Имал е сериозна връзка и с художника [[Дънкан Грант]] в периода от 1908 до 1915 г., а през целия си живот не спира да го подпомага материално. През октомври 1918 г. по време на гастролите на Руския балет на [[Сергей Дягилев]] в Лондон Кейнс среща руската балерина Лидия Лопухова (известна на английски и като Лопокова) и през 1925 г. тя става негова съпруга. През същата година за първи път посещава [[СССР]] по повод честванията на 200-годишнината на [[Руска академия на науките|Академията на науките]], а освен това става балетен меценат и дори съчинява балетни [[либрето]]. Посещава СССР и през 1928 и 1936 г. като частно лице.
 
Кейнс е успешен [[инвестиция|инвеститор]] и съумява да натрупа нелошо лично състояние, макар че след краха фондовия пазар от 1929 г. се оказва на ръба на [[банкрут]]а. След това успява да възстанови богатството си.
 
Увлича се от колекциониране на книги и съумява да придобие много оригинални трудове на [[Исак Нютон]] (Кейнс го нарича последният алхимик ({{lang-en|the last alchemist}}) и му посвещава лекцията си "Newton„Newton, the Man"Man“ <ref>http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/Extras/Keynes_Newton.html John Maynard Keynes - – Newton, the Man</ref>). Интересува се от литература и драматургия, оказва финансова помощ на Кеймбриджкия театър, което спомага този театър за известно време да стане най-значителният английски театър извън Лондон. По време на [[Втора световна война|войната]] пак той е един от хората, допринесли за оцеляването на Кралската опера [[Ковънт Гардън]], като използвал влиянието си, за да и&#768; бъде осигурено финансиране. Събира значителна лична колекция от произведения на изкуството, съдържаща картини на [[Пол Сезан]], [[Едгар Дега]], [[Амедео Модиляни]], [[Жорж Брак]], [[Пикасо]] и [[Жорж Сьора]].<ref name="ES" />
 
Кейнс е бил неизменен привърженик и член на [[Либерална партия (Обединено кралство)|Либералната партия]] (една от двете съществуващи до 1920-те във Великобритания политически партии). Когато през 1926 г. Лойд Джордж става неин лидер, Кейнс играе основна роля в определяне на икономическата политика на партията. Скоро след това обаче тя е изместена от [[Лейбъристка партия|Лейбъристите]] и от втора по значение партия става трета {{hrf|Skidelsky|2003|217–220217 – 220, 245, 260–265260 – 265, 283, 342–355342 – 355}}.
 
=== Кеймбридж ===
Ред 65:
 
=== През Първата световна война ===
[[Файл:David Lloyd George 1902.jpg|thumb|right|<div style="text-align:left">[[Дейвид Лойд Джордж]]. Кейнс е впечатлен от Лойд Джордж във Версай и стават приятели. Това обаче не му пречи да изобрази в язвителна светлина тогавашния [[министър-председател]] в книгата си "Икономически„Икономически последствия на мира"мира“.</div>]]
 
По време на [[Първата световна война]] британското правителство ползва Кейнс като експерт. Макар че не е ангажиран официално със служба, Кейнс заминава за Лондон само няколко дни преди да започнат военните действия през 1914 г. Тогава банкерите настояват за спиране на плащанията в твърда валута, но с помощта на Кейнс [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]] (тогава [[Лойд Джордж]]) бива убеден, че ако плащанията бъдат суспендирани преди да стане абсолютно необходимо, това силно ще влоши репутацията на страната.
[[Файл:David Lloyd George 1902.jpg|thumb|right|<div style="text-align:left">[[Дейвид Лойд Джордж]]. Кейнс е впечатлен от Лойд Джордж във Версай и стават приятели. Това обаче не му пречи да изобрази в язвителна светлина тогавашния [[министър-председател]] в книгата си "Икономически последствия на мира".</div>]]
 
През януари 1915 г. Кейнс постъпва на официална правителствена служба в британската хазна (Министерство на финансите). Сред задълженията му е и формулирането на условия за отпускане на [[кредит]]и по време на войната между Великобритания и нейните континентални съюзници, както и придобиването на редки [[валута|валути]]. Според икономиста Робърт Лекачмен здравите нерви и майсторството на Кейнс стават легендарни заради отличното изпълнение на тези негови задължения&nbsp;— – като например в случая, когато той трябвало да изнамери отнякъде известна сума испански песети, тогава дефицитни. Секретарят на Хазната научил с облекчение, че Кейнс е успял да събере достатъчно от необходимите за правителството песети. Но вместо да му ги предаде, Кейнс решава да извърши с тях валутна операция&nbsp;— – продава ги на пазара и смелостта му се оправдава, тъй като след този му ход песетите станали по-малко редки и поевтинели. <ref>{{икона|en}}
По време на [[Първата световна война]] британското правителство ползва Кейнс като експерт. Макар че не е ангажиран официално със служба, Кейнс заминава за Лондон само няколко дни преди да започнат военните действия през 1914 г. Тогава банкерите настояват за спиране на плащанията в твърда валута, но с помощта на Кейнс [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]] (тогава [[Лойд Джордж]]) бива убеден, че ако плащанията бъдат суспендирани преди да стане абсолютно необходимо, това силно ще влоши репутацията на страната.
 
През януари 1915 г. Кейнс постъпва на официална правителствена служба в британската хазна (Министерство на финансите). Сред задълженията му е и формулирането на условия за отпускане на [[кредит]]и по време на войната между Великобритания и нейните континентални съюзници, както и придобиването на редки [[валута|валути]]. Според икономиста Робърт Лекачмен здравите нерви и майсторството на Кейнс стават легендарни заради отличното изпълнение на тези негови задължения&nbsp;— като например в случая, когато той трябвало да изнамери отнякъде известна сума испански песети, тогава дефицитни. Секретарят на Хазната научил с облекчение, че Кейнс е успял да събере достатъчно от необходимите за правителството песети. Но вместо да му ги предаде, Кейнс решава да извърши с тях валутна операция&nbsp;— продава ги на пазара и смелостта му се оправдава, тъй като след този му ход песетите станали по-малко редки и поевтинели. <ref>{{икона|en}}
{{cite book
|last=Spiegel
Line 82 ⟶ 81:
</ref>
 
За работата си по време на войната Кейнс е удостоен с [[Орден на банята]] през 1917 г. <ref>{{икона|en}} LondonGazette, [http://www.london-gazette.co.uk/issues/30111/supplements/5456 бр. 30111, ст. 5456, 1 юни 1917], достъп от от 4 август 2009</ref> и признанието води до поста, който ще окаже силно влияние върху Кейнс и неговата кариера&nbsp;— – той е назначен за финансов представител на хазната по време на [[Версайска мирна конференция|Версайската мирна конференция]] през 1919 г. Той получава и белгийски Орден на Леополд.<ref>{{икона|en}} LondonGazette, [http://www.london-gazette.co.uk/issues/31928/supplements/6175 бр. 31928, стр. 6175, 1 юни 1920], достъп от 4 август 2009</ref>
 
=== Версайска мирна конференция ===
Това назначение оказва влияние върху оформянето на бъдещите му възгледи, но не е успешно за кариерата му. Кейнс бил против налагането на твърде високи [[репарация|репарации]] на Германия с мотива, че това би наказало невинните германски граждани, би навредило на платежоспособността на Германия и сериозно би ограничило нейната възможност да купува стоки от други страни&nbsp;— – и така би засегнало не само германската икономика, но и световната. За голямо съжаление на самия Кейнс консервативните сили в коалицията, която победила на общите избори във Великобритания през 1918, изтласкали представителите на министерството на финансите от официалните разговори. Тяхното място заели т.&nbsp;нар. „Небесни близнаци“&nbsp;— – съдията Лорд Съмнър и банкерът Лорд Кънлиф (прозвището им произлиза от „астрономически“ високите военни репарации, които те наложили на Германия). Така че на Кейнс му се наложило да действа предимно зад кулисите.
 
Тримата основни играчи във Версай са: от Великобритания&nbsp;— – [[Лойд Джордж]], от Франция&nbsp;— – [[Жорж Клемансо|Клемансо]] и от Америка&nbsp;— – [[Удроу Уилсън|президентът Уилсън]] <ref>{{икона|en}} McDonough, Frank (1997). The Origins of the First and Second World Wars. Cambridge University Press. стр. 43–4643 – 46. ISBN 1405106646</ref>. Всъщност Кейнс имал директен достъп само до Лойд Джордж. Преди изборите от 1918 г. Лойд Джордж изпитвал известна симпатия към възгледите на Кейнс, но по време на предизборната кампания се оказало, че речите му се възприемат добре само ако обещава сериозни наказания на Германия и той постепенно възприел изискването за налагане на високи репарации. На парижката конференция Лойд Джордж все пак успява (въпреки съпротивата на французите) да осигури така необходимите за немските граждани доставки на продоволствие.
 
Клемансо също настоява за високи репарации, като исканията на французите дори надхвърлят тези на Великобритания. Президентът Уилсън първоначално поддържал една относително по-снизходителна позиция&nbsp;— – той се опасявал, че твърде суровите условия могат да подбудят зараждането на екстремизъм и искал на Германия да бъде оставен достатъчно капитал, за да внася стоки от чужбина. За съжаление Лойд Джордж и Клемансо успяват да притиснат Уилсън да приеме налагането на изключително високи репарации. Към края на конференцията Кейнс предлага план, с който според него ще се помогне не само на Германия, но и на други обеднели централно-европейски сили, но и който като цяло ще бъде добър за цялата световна икономика. Този план се състоял в опрощаването на военните дългове, което да окаже положителен ефект върху международната търговия. Лойд Джордж се съгласява, че това може да е приемливо за британските избиратели, но Америка е против, защото по това време САЩ са основен кредитор и освен това Уилсън вече започва да смята, че по-суровите условия са полезни като предупреждение към бъдещи агресори. Така че въпреки всички усилия на Кейнс, в края на конференцията е сключен [[Версайски договор|Версайският договор]], който той не може да приема както от икономическа, така и от морална гледна точка и той подава оставка. <ref name= "Skidel20s" >
{{cite book
|last=Skidelsky
|first=Robert
|title=John Maynard Keynes: 1883- – 1946: Economist, Philosopher, Statesman
|year=2003
|isbn=0 330 48878 8
|pages= 217–220217 – 220 , 245 , 260–265260 – 265 , 283, 342–355342 – 355|publisher =Pan MacMillan Ltd}}
</ref>
 
Кейнс анализира вредните последици от Версайския договор в своите книги „''Икономически последици на мира''“ (1919) и ''A Revision of the Treaty'' („''Ревизия на договора''“). <ref name= "Skidel20s" />. Правилността на предвижданията му се потвърждава, когато през 1923 г. германската икономика е подложена на хиперинфлация и след това идва краят на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] и Втората световна война. На практика Германия изплаща само малка част от наложените и&#768; репарации. С „''Икономически последици на мира''“ Кейнс си спечелва международна слава, но също така и етикета на опозиционер. Като следствие той остава встрани от правителствените назначения. Едва след началото на Втората световна война са му предложени място на директор в голяма банка и правителствен пост. Все пак Кейнс продължава да оказва влияние чрез своите контакти, чрез публикуваните си трудове, както и чрез работата си в различни комисии като консултант.
 
=== 20-те години ===
[[Картинка:Goldkey logo removed.jpg|thumb|right| Кейнс се противопоставя на завръщането към [[златен стандарт|златния стандарт]] след войната.]]
Кейнс завършва своя „''Трактат върху теория на вероятностите''“ още преди войната, но го публикува през 1921 г. {{hrf|Skidelsky|2003|217–220217 – 220, 245, 260–265260 – 265, 283, 342–355342 – 355}} Този труд е забележителен принос към философските и математическите основи на [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] и въвежда важния възглед, че вероятностите са само количествени стойности за истинност, намиращи се между стойностите за [[истина]] и [[лъжа]] (означавани съответно с 1 и 0). В своята книга Кейнс развива тезата за наличие на интервал на вероятностите, както и подхода за вземане на решения чрез оценка на [[риск]]а и присвояване на тегла на различните вероятности. В допълнение към академичната си работа през 1920-те Кейнс активно работи като [[журналист]], продава книгата си в различни страни по света и работи в Лондон като финансов консултант. През 1924 пише некролога по повод смъртта на своя учител и наставник Алфред Маршал.
[[Картинка:46 Gordon Square London.jpg|thumb|л|Къщата на Кейнс в Лондон, където живее от 1916 до 1946.]]
Кейнс атакува предприетите от страна на правителствата следвоенни мерки с труда си ''A Tract on Monetary Reform'' през 1923<ref name= "Skidel20s" />&nbsp;– в който поддържа тезата, че държавите трябва да се стремят да стабилизират цените на вътрешния пазар и да предотвратят дефлацията, дори и на цената на обезценяване на собствената им [[валута]]. През по-голямата част от 20-те години Великобритания страда от много голяма безработица и Кейнс препоръчва обезценяване на [[британска лира|стерлинга]], за да се стимулира експортът на стоки и да се създадат работни места. След 1924 той препоръчва и фискални мерки, например създаването на работни места чрез държавно финансиране на публични проекти. <ref name= "Skidel20s" />
 
Той призовава също и за отказване от [[златен стандарт|златния стандарт]], тъй като той противоречи на автономията на държавата в областта на вътрешната политика. Но през 1925 г. Министерството на финансите и [[Банк ъф Ингланд]] все още са привърженици на златния стандарт, убеждават и [[Уинстън Чърчил]] (тогава финансов министър) и това оказва катастрофален ефект върху британската икономика. Кейнс реагира с написването на ''The Economic Consequences of Mr. Churchill'' („''Икономическите последствия от г-н Чърчил''“) и продължава да се бори срещу златния стандарт докато Великобритания окончателно се отказва от него през 1931.<ref name= "Skidel20s" />
 
=== Голямата депресия ===
 
През втората половина на 20-те години Кейнс пише ''„Трактат за парите“'' (1930), в който продължава да изследва въпросите, свързани с валутните курсове и златния стандарт. В този му труд за първи път се появява идеята за липсата на автоматичен баланс между бъдещите спестявания и инвестиции, при положение че при пълна заетост те са равни.
 
През 1925 г. сключва брак с руската балерина Лидия Лопухова <ref name="New York Times" /><ref name="ES">{{икона|en}} {{цитат уеб
|уеб_адрес=http://www.thisislondon.co.uk/standard/article-23575559-details/Ten+things+you+didn't+know+about+Mr+Keynes/article.do
|заглавие=Ten things you didn't know about Keynes
Line 121 ⟶ 119:
</ref>, с която са се запознали още през 1918 г. Обаятелна и весела, тя рязко се отличава от приятелите му от [[Блумсбъри (кръг)|Блумсбъри]], но двамата се разбират добре. Бракът им е щастлив, но бездетен.<ref>{{икона|ru}} [http://www.nkj.ru/archive/articles/10216/ „Наука и жизнь“ 5, 2007]</ref>
 
В края на 20-те обаче настъпва [[Голямата депресия]]&nbsp;— – която обхваща не само американската, но и световната икономика. Европейските страни също са обхванати от [[икономическа криза]], като дори в Европа тя започва по-рано. Ръководителите на правителствата и икономистите започват трескаво да търсят начини за излизане от кризата.
 
По отношение на Голямата депресия Кейнс се оказва лош пророк&nbsp;— – две седмици преди началото и&#768; той прави изказване, че световната икономика е поела по пътя на стабилизирането и устойчивия ръст и че няма да има рецесия. От друга страна, [[Фридрих Хайек]] и [[Лудвиг фон Мизес]]&nbsp;— – привърженици на либералната демокрация и на [[свободен пазар|свободния пазар]]&nbsp;— – предсказват кризата един месец преди началото и&#768;. Не разбирайки същината на икономическите цикли, Кейнс загубва всичките си спестявания по време на депресията.
 
Кейнс е назначен за член на Кралската комисия по финанси и промишленост и на Икономическия консултативен съвет. През февруари 1936 г. ученият публикува своя ''magnum opus''&nbsp;— – ''„Обща теория на заетостта, лихвата и парите“'', в която въвежда понятието мултипликатор на натрупването (мултипликатор на Кейнс) и формулира т.&nbsp;нар. основен психологически закон (личното потребление зависи от нивото на доходите, но динамиката му изостава от техния ръст). С издаването на този труд Кейнс се превръща в лидер на икономическата наука на своето време и авторитетът му се утвърждава.
 
=== Втората световна война и след нея ===
 
През 1940 г. Кейнс става член на Консултативния комитет по военни проблеми към Министерството на финансите, а след това и съветник на министъра. През същата година публикува работата си „Как да финансираме войната?“. Изложеният в нея план включва принудителното депониране на всички средства, оставащи над определено ниво у хората след плащане на данъците, в специални сметки в Пощенската спестовна банка. Този план позволявал решаването на две задачи едновременно: отслабване на [[инфлация]]та и намаляване на следвоенния спад.
 
През 1942 г. Кейнс е удостоен с наследствена [[пер]]ска титла барон и става член на [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]]. Известно време е президент на Иконометрическото дружество (1944- – 45). От 1937 до 1944 е директор на Британското дружеството по [[евгеника]] и е неин привърженик до смъртта си.
 
По време на Втората световна война Кейнс се насочва към решаването на въпроса за международните финанси и следвоенното устройство на световната финансова система. Той взема водещо участие в разработката на концепцията на [[система Бретън Удс|системата Бретън Удс]], а през 1945 г. води преговорите за американските заеми на Великобритания. Негова е идеята за създаване на система за регулиране на валутните курсове, която да се съчетава с принципа за тяхната стабилност в дългосрочен план. През март 1946 г. Кейнс участва в учредяването на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]].
Line 141 ⟶ 138:
Кейнс е привърженик на балансиращата правителствена намеса в икономическия живот на страната чрез фискални и [[монетарна политика|монетарни]] мерки и формулира основния ангажимент на държавата за стремеж към обществено благо. Целта е да се намалят максимално негативните ефекти на свиването и разширяването на икономическата активност. Неговите идеи допълнително се развиват от множество последователи.
 
Книгата му ''„Икономическите последици на мира“'' предизвиква световна сензация. В нея той защитава тезата, че не трябва да се налагат тежки [[репарации]] на изгубилата [[Първата световна война]] [[Германия]], защото това би навредило икономически и на страните-победителки и би довело до нова световна война (по-късно така и става). Още през април [[1919]] г. Джон Кейнс предлага на [[Съединени американски щати|САЩ]] да започнат мащабна [[кредит]]на програма за съживяване на следвоенната европейска икономика&nbsp;— – схема, която през [[1947]]–[[1948]] г. приема формата на [[План Маршал|плана Маршал]].
 
== Бележки ==
Line 147 ⟶ 144:
 
== Източници ==
* {{cite book | last = Lubenow | first = William C | year = 1998 | title = The Cambridge Apostles, 1820- – 1914 | publisher = Cambridge University Press | location = | isbn = 0521572134 | ref = harv}}
* {{cite book | last = McGee | first = Matt | title = Economic- In terms of The Good, The Bad and The Economist | year = 2005 | isbn = 1876659106 | publisher = Ibid Press |location=S.l. | publisher = IBID Press | ref = harv }}
* {{cite book | last = Skidelsky | first = Robert | title = John Maynard Keynes: 1883- – 1946: Economist, Philosopher, Statesman | year = 2003 | isbn = 0 330 48878 | publisher = Pan MacMillan Ltd | ref = harv }}
 
== Библиография ==