Джон Мейнард Кейнс: Разлика между версии

| известен-с = [[Макроикономика]], [[кейнсианска икономика]], [[предпочетени ликвидности]], [[фискален мултипликатор]], [[модел AD-AS]]

Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те на 20 век отчасти поради актуалните проблеми, които започват да засягат англо-американските икономики, и отчасти поради критики от страна на [[Милтън Фридман]] и други икономисти, които не вярват във възможността на правителствата да регулират бизнес цикъла с фискална политика. <ref>{{икона|en}} ''[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,920558,00.html To Set the Economy Right]'', списание Тайм, 27 август 1979, линк от 13 ноември 2008</ref> Все пак настъпването на [[Финансова криза след 2007|глобалната икономическа криза през 2007]] година предизвиква възраждане на кейнсианството. То е теоретичен фундамент на икономическите политики на американския президент [[Барак Обама]], на британския премиер от 2007 до 2010 [[Гордън Браун]], както и на други държавни лидери от края на първото десетилетие на 21 век. <ref>Крис Жил в Лондон, Ралф Аткинс във Франкфурт и Криша Гуа във Вашингтон. "[http://www.ft.com/cms/s/0/c4cf37f4-d611-11dd-a9cc-000077b07658.html Неопровержимото завръщане към Кейнс {{икона|en}}]". The Financial Times, линк от 23 януари 2009</ref>

Кейнс е роден в [[Кеймбридж]] в семейство от средната класа. Баща му Джон Невил Кейнс (1852- – 1949) е икономист и преподавател по [[хуманитарни науки]] в [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]], а майка му Флорънс Ада Кейнс (по баща Браун) (1861- – 1958) е писателка и се занимава и с обществена дейност. Джон е първото дете в семейството, следват Джефри (''Geofferey Keynes'') (1887- – 1982), който става хирург и Маргарет (1890- – 1974), която се омъжва за [[Арчибалд Хил]], лауреат на [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда за физиология]] и считан за един от основателите на [[биофизика]]та. Дъщерята на Маргарет Поли Хил също става известен икономист.

Кейнс бил доста висок на ръст&nbsp;— – около 198 см. Биографите му съобщават за неговата [[бисексуален|бисексуалност]]. Бил е близък приятел с [[Литън Стрейчи]]. Кейнс [[каминг аут|свободно признавал]] връзките си с мъже.<ref name="New York Times">{{икона|en}}

</ref><ref name="moreintelligentlife.com">{{икона|en}} [http://www.moreintelligentlife.com/node/824 The sex diaries of John Maynard Keynes] The Economist, 28 January 2008, Evan Zimroth (Clare Hall, Cambridge)</ref> Имал е сериозна връзка и с художника [[Дънкан Грант]] в периода от 1908 до 1915 г., а през целия си живот не спира да го подпомага материално. През октомври 1918 г. по време на гастролите на Руския балет на [[Сергей Дягилев]] в Лондон Кейнс среща руската балерина Лидия Лопухова (известна на английски и като Лопокова) и през 1925 г. тя става негова съпруга. През същата година за първи път посещава [[СССР]] по повод честванията на 200-годишнината на [[Руска академия на науките|Академията на науките]], а освен това става балетен меценат и дори съчинява балетни [[либрето]]. Посещава СССР и през 1928 и 1936 г. като частно лице.

Увлича се от колекциониране на книги и съумява да придобие много оригинални трудове на [[Исак Нютон]] (Кейнс го нарича последният алхимик ({{lang-en|the last alchemist}}) и му посвещава лекцията си "Newton„Newton, the Man"Man“ <ref>http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/Extras/Keynes_Newton.html John Maynard Keynes - – Newton, the Man</ref>). Интересува се от литература и драматургия, оказва финансова помощ на Кеймбриджкия театър, което спомага този театър за известно време да стане най-значителният английски театър извън Лондон. По време на [[Втора световна война|войната]] пак той е един от хората, допринесли за оцеляването на Кралската опера [[Ковънт Гардън]], като използвал влиянието си, за да и&#768; бъде осигурено финансиране. Събира значителна лична колекция от произведения на изкуството, съдържаща картини на [[Пол Сезан]], [[Едгар Дега]], [[Амедео Модиляни]], [[Жорж Брак]], [[Пикасо]] и [[Жорж Сьора]].<ref name="ES" />

Кейнс е бил неизменен привърженик и член на [[Либерална партия (Обединено кралство)|Либералната партия]] (една от двете съществуващи до 1920-те във Великобритания политически партии). Когато през 1926 г. Лойд Джордж става неин лидер, Кейнс играе основна роля в определяне на икономическата политика на партията. Скоро след това обаче тя е изместена от [[Лейбъристка партия|Лейбъристите]] и от втора по значение партия става трета {{hrf|Skidelsky|2003|217–220217 – 220, 245, 260–265260 – 265, 283, 342–355342 – 355}}.

За работата си по време на войната Кейнс е удостоен с [[Орден на банята]] през 1917 г. <ref>{{икона|en}} LondonGazette, [http://www.london-gazette.co.uk/issues/30111/supplements/5456 бр. 30111, ст. 5456, 1 юни 1917], достъп от от 4 август 2009</ref> и признанието води до поста, който ще окаже силно влияние върху Кейнс и неговата кариера&nbsp;— – той е назначен за финансов представител на хазната по време на [[Версайска мирна конференция|Версайската мирна конференция]] през 1919 г. Той получава и белгийски Орден на Леополд.<ref>{{икона|en}} LondonGazette, [http://www.london-gazette.co.uk/issues/31928/supplements/6175 бр. 31928, стр. 6175, 1 юни 1920], достъп от 4 август 2009</ref>

Това назначение оказва влияние върху оформянето на бъдещите му възгледи, но не е успешно за кариерата му. Кейнс бил против налагането на твърде високи [[репарация|репарации]] на Германия с мотива, че това би наказало невинните германски граждани, би навредило на платежоспособността на Германия и сериозно би ограничило нейната възможност да купува стоки от други страни&nbsp;— – и така би засегнало не само германската икономика, но и световната. За голямо съжаление на самия Кейнс консервативните сили в коалицията, която победила на общите избори във Великобритания през 1918, изтласкали представителите на министерството на финансите от официалните разговори. Тяхното място заели т.&nbsp;нар. „Небесни близнаци“&nbsp;— – съдията Лорд Съмнър и банкерът Лорд Кънлиф (прозвището им произлиза от „астрономически“ високите военни репарации, които те наложили на Германия). Така че на Кейнс му се наложило да действа предимно зад кулисите.

Тримата основни играчи във Версай са: от Великобритания&nbsp;— – [[Лойд Джордж]], от Франция&nbsp;— – [[Жорж Клемансо|Клемансо]] и от Америка&nbsp;— – [[Удроу Уилсън|президентът Уилсън]] <ref>{{икона|en}} McDonough, Frank (1997). The Origins of the First and Second World Wars. Cambridge University Press. стр. 43–4643 – 46. ISBN 1405106646</ref>. Всъщност Кейнс имал директен достъп само до Лойд Джордж. Преди изборите от 1918 г. Лойд Джордж изпитвал известна симпатия към възгледите на Кейнс, но по време на предизборната кампания се оказало, че речите му се възприемат добре само ако обещава сериозни наказания на Германия и той постепенно възприел изискването за налагане на високи репарации. На парижката конференция Лойд Джордж все пак успява (въпреки съпротивата на французите) да осигури така необходимите за немските граждани доставки на продоволствие.

Клемансо също настоява за високи репарации, като исканията на французите дори надхвърлят тези на Великобритания. Президентът Уилсън първоначално поддържал една относително по-снизходителна позиция&nbsp;— – той се опасявал, че твърде суровите условия могат да подбудят зараждането на екстремизъм и искал на Германия да бъде оставен достатъчно капитал, за да внася стоки от чужбина. За съжаление Лойд Джордж и Клемансо успяват да притиснат Уилсън да приеме налагането на изключително високи репарации. Към края на конференцията Кейнс предлага план, с който според него ще се помогне не само на Германия, но и на други обеднели централно-европейски сили, но и който като цяло ще бъде добър за цялата световна икономика. Този план се състоял в опрощаването на военните дългове, което да окаже положителен ефект върху международната търговия. Лойд Джордж се съгласява, че това може да е приемливо за британските избиратели, но Америка е против, защото по това време САЩ са основен кредитор и освен това Уилсън вече започва да смята, че по-суровите условия са полезни като предупреждение към бъдещи агресори. Така че въпреки всички усилия на Кейнс, в края на конференцията е сключен [[Версайски договор|Версайският договор]], който той не може да приема както от икономическа, така и от морална гледна точка и той подава оставка. <ref name= "Skidel20s" >

|title=John Maynard Keynes: 1883- – 1946: Economist, Philosopher, Statesman

|pages= 217–220217 – 220 , 245 , 260–265260 – 265 , 283, 342–355342 – 355|publisher =Pan MacMillan Ltd}}

Кейнс анализира вредните последици от Версайския договор в своите книги „''Икономически последици на мира''“ (1919) и ''A Revision of the Treaty'' („''Ревизия на договора''“). <ref name= "Skidel20s" />. Правилността на предвижданията му се потвърждава, когато през 1923 г. германската икономика е подложена на хиперинфлация и след това идва краят на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] и Втората световна война. На практика Германия изплаща само малка част от наложените и&#768; репарации. С „''Икономически последици на мира''“ Кейнс си спечелва международна слава, но също така и етикета на опозиционер. Като следствие той остава встрани от правителствените назначения. Едва след началото на Втората световна война са му предложени място на директор в голяма банка и правителствен пост. Все пак Кейнс продължава да оказва влияние чрез своите контакти, чрез публикуваните си трудове, както и чрез работата си в различни комисии като консултант.

Кейнс завършва своя „''Трактат върху теория на вероятностите''“ още преди войната, но го публикува през 1921 г. {{hrf|Skidelsky|2003|217–220217 – 220, 245, 260–265260 – 265, 283, 342–355342 – 355}} Този труд е забележителен принос към философските и математическите основи на [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] и въвежда важния възглед, че вероятностите са само количествени стойности за истинност, намиращи се между стойностите за [[истина]] и [[лъжа]] (означавани съответно с 1 и 0). В своята книга Кейнс развива тезата за наличие на интервал на вероятностите, както и подхода за вземане на решения чрез оценка на [[риск]]а и присвояване на тегла на различните вероятности. В допълнение към академичната си работа през 1920-те Кейнс активно работи като [[журналист]], продава книгата си в различни страни по света и работи в Лондон като финансов консултант. През 1924 пише некролога по повод смъртта на своя учител и наставник Алфред Маршал.

Кейнс атакува предприетите от страна на правителствата следвоенни мерки с труда си ''A Tract on Monetary Reform'' през 1923<ref name= "Skidel20s" />&nbsp;– в който поддържа тезата, че държавите трябва да се стремят да стабилизират цените на вътрешния пазар и да предотвратят дефлацията, дори и на цената на обезценяване на собствената им [[валута]]. През по-голямата част от 20-те години Великобритания страда от много голяма безработица и Кейнс препоръчва обезценяване на [[британска лира|стерлинга]], за да се стимулира експортът на стоки и да се създадат работни места. След 1924 той препоръчва и фискални мерки, например създаването на работни места чрез държавно финансиране на публични проекти. <ref name= "Skidel20s" />

През 1925 г. сключва брак с руската балерина Лидия Лопухова <ref name="New York Times" /><ref name="ES">{{икона|en}} {{цитат уеб

В края на 20-те обаче настъпва [[Голямата депресия]]&nbsp;— – която обхваща не само американската, но и световната икономика. Европейските страни също са обхванати от [[икономическа криза]], като дори в Европа тя започва по-рано. Ръководителите на правителствата и икономистите започват трескаво да търсят начини за излизане от кризата.

По отношение на Голямата депресия Кейнс се оказва лош пророк&nbsp;— – две седмици преди началото и&#768; той прави изказване, че световната икономика е поела по пътя на стабилизирането и устойчивия ръст и че няма да има рецесия. От друга страна, [[Фридрих Хайек]] и [[Лудвиг фон Мизес]]&nbsp;— – привърженици на либералната демокрация и на [[свободен пазар|свободния пазар]]&nbsp;— – предсказват кризата един месец преди началото и&#768;. Не разбирайки същината на икономическите цикли, Кейнс загубва всичките си спестявания по време на депресията.

Кейнс е назначен за член на Кралската комисия по финанси и промишленост и на Икономическия консултативен съвет. През февруари 1936 г. ученият публикува своя ''magnum opus''&nbsp;— – ''„Обща теория на заетостта, лихвата и парите“'', в която въвежда понятието мултипликатор на натрупването (мултипликатор на Кейнс) и формулира т.&nbsp;нар. основен психологически закон (личното потребление зависи от нивото на доходите, но динамиката му изостава от техния ръст). С издаването на този труд Кейнс се превръща в лидер на икономическата наука на своето време и авторитетът му се утвърждава.

През 1942 г. Кейнс е удостоен с наследствена [[пер]]ска титла барон и става член на [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]]. Известно време е президент на Иконометрическото дружество (1944- – 45). От 1937 до 1944 е директор на Британското дружеството по [[евгеника]] и е неин привърженик до смъртта си.

Книгата му ''„Икономическите последици на мира“'' предизвиква световна сензация. В нея той защитава тезата, че не трябва да се налагат тежки [[репарации]] на изгубилата [[Първата световна война]] [[Германия]], защото това би навредило икономически и на страните-победителки и би довело до нова световна война (по-късно така и става). Още през април [[1919]] г. Джон Кейнс предлага на [[Съединени американски щати|САЩ]] да започнат мащабна [[кредит]]на програма за съживяване на следвоенната европейска икономика&nbsp;— – схема, която през [[1947]]–[[1948]] г. приема формата на [[План Маршал|плана Маршал]].

* {{cite book | last = Lubenow | first = William C | year = 1998 | title = The Cambridge Apostles, 1820- – 1914 | publisher = Cambridge University Press | location = | isbn = 0521572134 | ref = harv}}

* {{cite book | last = Skidelsky | first = Robert | title = John Maynard Keynes: 1883- – 1946: Economist, Philosopher, Statesman | year = 2003 | isbn = 0 330 48878 | publisher = Pan MacMillan Ltd | ref = harv }}