Уикипедия

Социология: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Dexbot (беседа | приноси)
15 834 редакции
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
м форматиране: 8x кавички, 5x тире, 3x нов ред, 2 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor); вътр. препратки
Ред 1:
'''Социология''' (от [[латински]]: ''socius'' – — обществен„обществен“; [[древногръцки]]: ''λόγος'' – —наука„[[наука]]“, „[[мисъл]]“, причина„причина“) е наука, която изучава закономерностите на създаването и развитието на социалните системи, [[Общности|общностите]] и групите, също и [[Личност|личността]] в рамките на общността и [[общество]]то, както и спецификата на развитието на обществото (и различните общества).
 
Тя изучава социалните правила и процеси, които свързват и разделят хората не само като [[Индивид|индивиди]], но и като членове на [[Асоциация|асоциации]], [[Група|групи]] и [[Институция|институции]]. Тя използва [[количествено изследване|количествени]] и [[качествени методи за изследване]], [[статистика|статистическа]] обработка на данни и други. Резултатите от социологическите изследвания намират приложение в различни сфери — – [[маркетинг]], [[реклама]], [[политика]], [[здравеопазване]], [[образование]] и други.
 
== История на социологията ==
Мисленето относно социалното предхожда съществуването на самата дисциплина, социалният анализ има произход в [[Западна философия|западната философия]] и може да се проследи до времето на [[Платон]].▼
 
Думата социология (в случая на [[Френски език|френски]]: "''sociologie"'') е за първи път изкована през [[1780]] г. от френския [[есеист]] Еманюел Жозеф Сийе (1748–1836[[1748]]–[[1836]]) в непубликуван [[ръкопис ]]<ref>''Des Manuscrits de Sieyès''. 1773–17991773 – 1799, Том I и II, публикувани от Christine Fauré, Jacques Guilhaumou, Jacques Vallier и Françoise Weil, Paris, Champion, 1999 и 2007. Виж също Christine Fauré и Jacques Guilhaumou, ''Sieyès et le non-dit de la sociologie: du mot à la chose'', в ''Revue d’histoire des sciences humaines'', бр. 15, ноември 2006: Naissances de la science sociale. </ref>, като по-късно социологията е развита от френския [[философ]] [[Огюст Конт]], който за пръв път използва термина „социология“ в книгата си „Курс„''Курс по позитивна философия“философия''“ ([[1838]]). Конт се опитва да обедини [[история]], [[психология]] и [[икономика]] в едно научно разбиране за социалната реалност. ▼
▲Мисленето относно социалното предхожда съществуването на самата дисциплина, социалният анализ има произход в западната философия и може да се проследи до времето на [[Платон]].
 
Макар, че Конт се смята за "баща„баща на социологията" социологията“<ref>''Dictionary of the Social Sciences'': Comte, Auguste </ref>, академичната дисциплина е установена формално от друг френски мислител, [[Емил Дюркем]] (1858–1917[[1858]]–[[1917]]), който развива [[позитивизъм|позитивизма]] в голям детайл. Той публикува ''Правила„Правила на социологическия метод'' “<ref>Gianfranco Poggi (2000). ''Durkheim''. Oxford: Oxford University Press</ref>, създава първия [[департамент]] по социология в Университета в [[Бордо]], а през [[1896]] г. създава списанието ''L„L'Année Sociologique''“. Той допринася и за концепцията за структурния [[структурен функционализъм|структурния функционализъм]].▼
▲Думата социология (в случая на френски "sociologie") е за първи път изкована през [[1780]] от френския есеист Еманюел Жозеф Сийе (1748–1836) в непубликуван ръкопис <ref>''Des Manuscrits de Sieyès''. 1773–1799, Том I и II, публикувани от Christine Fauré, Jacques Guilhaumou, Jacques Vallier и Françoise Weil, Paris, Champion, 1999 и 2007. Виж също Christine Fauré и Jacques Guilhaumou, ''Sieyès et le non-dit de la sociologie: du mot à la chose'', в ''Revue d’histoire des sciences humaines'', бр. 15, ноември 2006: Naissances de la science sociale. </ref>, като по-късно социологията е развита от френския философ [[Огюст Конт]], който за пръв път използва термина „социология“ в книгата си „Курс по позитивна философия“ (1838). Конт се опитва да обедини история, психология и икономика в едно научно разбиране за социалната реалност.
 
▲Макар, че Конт се смята за "баща на социологията" <ref>''Dictionary of the Social Sciences'': Comte, Auguste </ref>, академичната дисциплина е установена формално от друг френски мислител, [[Емил Дюркем]] (1858–1917), който развива [[позитивизъм|позитивизма]] в голям детайл. Той публикува ''Правила на социологическия метод'' <ref>Gianfranco Poggi (2000). ''Durkheim''. Oxford: Oxford University Press</ref>, създава първия департамент по социология в Университета в Бордо, а през 1896 създава списанието ''L'Année Sociologique''. Той допринася и за концепцията за [[структурен функционализъм|структурния функционализъм]].
 
== Позитивизъм и антипозитивизъм ==
В самото начало, научният подход, като зададен от Огюст Конт, е емпиричният,; той трябва да уподоби социологията на [[естествените науки]] и така да я [[еманципира]] от философията. Този [[позитивизъм]] е продължен по-късно от [[Емил Дюркем]], докато реакцията срещу социалния позитивизъм започва с [[Хегел]], чиято [[диалектика]] като заета по-късно от [[Маркс]] става основа за това, което Маркс посочва, като необходимост за социологията -, а именно не простото документиране на фактите и явленията в [[Социум|социума]], но тяхната критика, тоест Маркс желае да замести позитивизма с [[Критически анализ|критическия анализ]].▼
 
== Епистемология / онтология ==▼
▲В самото начало, научният подход, като зададен от Огюст Конт, е емпиричният, той трябва да уподоби социологията на естествените науки и така да я еманципира от философията. Този [[позитивизъм]] е продължен по-късно от [[Емил Дюркем]], докато реакцията срещу социалния позитивизъм започва с Хегел, чиято диалектика като заета по-късно от Маркс става основа за това, което Маркс посочва, като необходимост за социологията - а именно не простото документиране на фактите и явленията в социума, но тяхната критика, тоест Маркс желае да замести позитивизма с критическия анализ.
Степента, в която дисциплината трябва да се води научно, остава съществен спор по отношение на основните [[Онтология|онтологични]] и [[Епистемология|епистемологични]] въпроси. Противоречията продължават да са яростни върху въпроса за това как да се наблегне или интегрира субективността, обективността, [[Интерсубективност|интерсубективността]] и [[прагматизъм|прагматизма]] в осъществяването на теория и изследвания.▼
 
▲== Епистемология / онтология ==
 
▲Степента, в която дисциплината трябва да се води научно, остава съществен спор по отношение на основните онтологични и епистемологични въпроси. Противоречията продължават да са яростни върху въпроса за това как да се наблегне или интегрира субективността, обективността, интерсубективността и [[прагматизъм|прагматизма]] в осъществяването на теория и изследвания.
 
== Обсег и теми ==
Line 23 ⟶ 20:
''Виж основни статии [[Социология на културата]], [[културология]] и [[културни изследвания]].''
 
Културната социология използва [[критически анализ]] на [[Думи|думите]], [[Артефакт|артефактите]] и [[Символи|символите]], които си взаимодействат с формите на социалния живот, независимо дали в [[Субкултура|субкултурите]] или в по-голям мащаб - – обществата. За [[Георг Зимел|Зимел]] културата се отнася до "„''култивирането на индивиди чрез посредничеството на външни форми, които са били обиктифицирани през хода на историята"''“ <ref>Levine, Donald (ed) 'Simmel: On individuality and social forms' Chicago University Press, 1971. pxix</ref>.
 
=== Икономическа социология ===
{{Основна|Икономическа социология}}
 
Терминът "икономическа„икономическа социология"социология“ е използван за първи път от Уилям Стенли Йевънс през [[1879]] г., а по-късно е изкован в работите на [[Дюркем]], [[Макс Вебер|Вебер]] и [[Зимел]] между [[1890]] и [[1920|1920 г.]]<ref>"[http://press.princeton.edu/chapters/s7525.html Principles of Economic Sociology by Richard Swedberg - – An extract]". Линк от 2 декември 2009</ref>. Така възниква икономическата социология като нов подход за анализ. При Маркс историческият [[материализъм]] има за цел да демонстрира на едно фундаментално ниво как икономическите сили влияят на структурата на обществото, а ''[[За разделението на обществения труд|„За разделението на обществения труд]]''“ на Дюркем и максвеберовата ''Икономика„Икономика и общество''“ са публикувани през [[1922|1922 г]]. Икономическата социология е понякога синонимична на [[Социоикономика|социоикономиката]]. Все пак в повечето случаи социоикономиката се фокусира по-скоро върху социалното влияние върху различни икономически промени.
 
<div align="center">
Line 40 ⟶ 37:
 
== Компютърна социология ==
[[Image:Sna large.png|thumb|Диаграма на [[социална мрежа]], състояща се от индивиди (на диаграмата като "възли"„възли“), свързани от различни специфични видове отношения.]]
 
Социолозите все по-често използват изчислително-интензивни методи, за да анализират и моделират математически социалните явления <ref>Bainbridge, William Sims (2007). "[http://www.sociologyencyclopedia.com/subscriber/tocnode?id=g9781405124331_chunk_g97814051243319_ss1-85 Computational Sociology]". in Ritzer, George. Blackwell Encyclopedia of Sociology. Blackwell Reference Online</ref>.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Социология“.