Вашингтон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 36:
Алгонкински народи, известни като Nacotchtank, населявали областта на днешен Вашингтон около река Анакостия, когато първите европейци пристигнали през 17-ти век. До началото на 18-ти век индианците до голяма степен се били изселили от тази област.
 
[[Джеймс Мадисън]] изтъква необходимостта от федерален окръг на 23 януари 1788 в своето есе „ Федералист № 43”, твърдейки че столицата на страната трябвало да се различава от щатите, за да осигури собствената си издръжка и безопасност. Атака срещу конгреса във [[Филаделфия]] от тълпа разгневени войници, известна като Пенсилванския бунт през 1783, подчертава необходимостта правителството да се погрижи за собствената си сигурност. Правото за създаване на федерална столица е предвидено в член първи, раздел осми от [[Конституция на САЩ|Конституцията на Съединените Щати]], което позволява на "окръг„окръг (не по-голям от десет квадратни мили) да се превърне в седалището на правителството на Съединените Щати чрез отстъпване на територии на определени щати и одобрението от конгреса." Конституцията обаче не посочва място за новата столица. Мадисън, [[Александър Хамилтън]] и [[Томас Джеферсън]] се споразумяват, че федералното правителство би приело поемането на военния дълг от щатите при условие, че новата столица ще бъде разположена в южните Съединени Щати, което по-късно става известно като Компромисът от 1790 година.
 
На 16 юли 1790 година с Резидънс акта се постановява новата столицата да бъде разположена за постоянно край река Потомак, точната площ да бъде избрана от президента Вашингтон. Първоначалната форма на федералният окръг е квадратна с размери 16 кмkm (10 мили) от всяка страна, като общият размер е 260 кмkm<sup>2</sup> (100 квадратни мили), както е позволено от Конституцията на САЩ. През 1791-92 Андрю Еликот и няколко сътрудници, включително Бенджамин Banneker, измерват границата на окръга около Мериленд и Вирджиния, поставяйки камъни по границата на всяка миля. Много от камъните все още се намират там. Нов "федерален„федерален град" е построен на северния бряг на река Потомак на изток от установеното селище в Джорджтаун. На 9 септември 1791 г. "федералният„федералният град" е кръстен в чест на [[Джордж Вашингтон]] и окръгът е обявен за територията на Колумбия, използвана като поетично име за Съединените Щати по онова време. Конгресът провежда първото си заседание във Вашингтон на [[17 ноември]] [[1800]] г.
 
Актът от 1801 официално обединява градовете на Вашингтон, Джорджтаун и Александрия, като ги прави част от федералната територия на окръг Колумбия, поставяйки я само под контрола на Конгреса. Също така територията в окръга се разделя на две: Вашингтон каунти - на изток от река Потомак и Александрия каунти - на запад.След този акт, гражданите в окръга вече не са считани за жители на Мериленд или Вирджиния, като по този начин приключва тяхното представителство в Конгреса.
Ред 44:
На 24-25 август 1814 г. при нападение, известено като Изгарянето на Вашингтон, след разграбването и изгарянето на Йорк (днешен [[Торонто]]), британските сили нахлуват в столицата по време на [[Британско-американска война|войната от 1812 г]]. [[Капитолий (САЩ)|Капитолият]], [[Министерство на финансите на САЩ|Министерството на финансите]] и [[Белият дом]] са изгорени и унищожени по време на нападението. Повечето правителствени сгради са възстановени бързо, но Капитолият, който до голяма степен е в процес на изграждане по онова време, не е завършен до 1868 година.
 
От 1800 г. жителите на окръга протестират заради липсата си на представителство, с което се гласуват закони в Конгреса. За да поправят това, различни предложения са отправяни за връщане на земята, която е отстъпена за формирането на окръга, обратно на Мериленд и Вирджиния. Този процес е известен като отстъпване на територия. Обаче тези усилия не успяват да спечелят достатъчно подкрепа до 1830, когато южното каунти на Александрия, което е част от окръга, страда от икономическа спад, който отчасти се дължи на небрежността на Конгреса. Александрия е бил основен пазар в американската търговия с роби и слухове се разпространили, че [[Аболиционизъм|аболиционисти]] в Конгреса се опитват да сложат край на робството в окръга - действие, което би довело до по-нататъшно отслабване на икономиката на Александрия, основана на робството. През 1840 г. жителите започват петиция за остъпванеотстъпване на южната територия на окръга обратно на Вирджиния, тъй като са недоволни от властта на Конгреса над Александрия. Държавната законодателна власт одобрява това през февруари 1846 г., което до известна степен се дължи на връщането на Александрия осигурявайки два допълнителни делегата подкрепящи робството на Общото събрания на Вирджиния. На 9 юли 1846 г. Конгресът се съгласява да върне цялата територия на окръга на юг от река Потомак на щата Вирджиния.
 
От 1860 г. приблизително 80% от афро-американските жители на града са свободни чернокожи. Избухването на [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] през 1861 г. довежда до забележителен растеж в броя на населението в окръга, което се дължи на разширяването на федералното правителство и големия приток на освободени роби. През 1862 г. президентът [[Ейбрахам Линкълн]] подписва акт (свързан с получаване на компенсации при освобождаване на роби), който слага край на робството в окръг Колумбия и освобождава около 3 100 поробени души, девет месеца преди официалното обявяване на освобождаването. До 1870 г. населението на окръга се увеличава с приблизително 132 000 души. Въпреки растежа на града, Вашингтон все още имал черни пътища и му липсвала канализация; положението било толкова лошо, че някои членове на Конгреса, предлагат преместване на столицата на друго място.
Ред 59:
Вашингтон е с обща [[площ]] от 177 [[квадратен километър|km<sup>2</sup>]] (68,30 [[миля|кв. мили]]), ), от които 159 km<sup>2</sup> (61.4 кв. мили) са заети от земя и 18 km<sup>2</sup> (6.9 кв. мили) от вода. Окръгът е по-малък от 260 km<sup>2</sup> (100 кв. мили), което се дължи на преотстъпването на южната част на окръга обратно на щата Вирджиния през 1846 г. Сегашната площ на Вашингтон се състои само от територия, прехвърлена от щата Мериленд. По тази причина Вашингтон е заобиколен с щатите Мериленд на югоизток, североизток и северозапад и Вирджиния на югозапад. Окръгът има три големи природни потоци: река Потомак и нейните притоци – река Анакостия и Рок Крийк (Rock Creek).
 
Противно на легендата, Вашингтон не е бил построен върху рекултивирани мочурливи места. Въпреки че влажните зони обхващали области по протежението на двете реки и други естествени потоци, по-голямата част от територията на окръга се състояла от земеделска земя и хълмове покрити с дървета. Най-високата естествена точка в окръг Колумбия е точката Рино, разположена в парк Форт Рено в квартала Tenleytown на 125 мm. (409 фута) над морското равнище. Най-ниската точка е нивото на водата на река [[Потомак]].
 
=== Климат ===
 
Вашингтон е разположен във влажната субтропична климатична зона (Köppen: Cfa), проявяваща се в четири сезона. Неговият климат е типичен за средноатлантическите щати, които са отдалечени от големите водни маси. Пролетта и есента са топли, докато зимата е хладна, със среден годищенгодишен снеговалеж от 37 смcm. (около 14.7 инча). Средните зимни температури са 3.3 °C ( около 38 °F) от средата на декември до средата на февруари.<ref name="climate2"> NOAA -[http://cdo.ncdc.noaa.gov/climatenormals/clim20/va/448906.pdf]</ref> Виелиците оказват въздействие на Вашингтон средно веднъж на всеки четири или шест години. Най-силните бури се наричат „ североизточни ветрове”, за които са характерни силни ветрове, проливни дъждове и много снеговалеж. Тези бури често засягат големи участъци от източното крайбрежие на Съединените Щати.
 
Лятото е горещо и влажно със средна дневна юлска температура от 26.2 °C (около 79.2 °F) и средна дневна относителна влажност от около 66%, която може да е относително поносима.<ref name="climate2"> NOAA -[http://cdo.ncdc.noaa.gov/climatenormals/clim20/va/448906.pdf]</ref> Комбинацията от горещина и влажност през лятото довежда до много чести гръмотевични бури, някои от които понякога причиняват торнада в този район.