Селска чест: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м буква |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Опера
| Име = Селска чест
| Картинка = Favourite operas from Mozart to Mascagni - their plots, history and music (1910) (14597125889).jpg
| Картинка-описание = Илюстрация от 1910 г.
| Музика = [[Пиетро Маскани]]
| Либрето = [[Джовани Торджони-Тоцети]] и Гуидо Менаши
| Литература = ''Селска чест'' от [[Джовани Верга]]
| Жанр =
| Действия =
| Епоха = 1890
| Премиера = [[Рим]] на [[17 май]] [[1890]]
| Лица = Сантуца
Туриду
Лучия – негова майка /мецосопран/<br>
Алфио
Лола
Селяни и селянки
| Представления = [[Софийска опера|Софийската народна опера]], [[1910]] г.
[[17 май]] [[1890]], [[Театър Констанци]], Рим
}}
'''„Селска чест“''' (
▲'''„Селска чест“''' (на [[италиански]]: ''Cavalleria rusticana'') е [[опера]] в 1 действие от [[Пиетро Маскани]]. [[Либрето]]то е на [[Джовани Торджони-Тоцети]] и [[Гуидо Менаши]].
Тя е първият представител на новото реалистично течение в оперното изкуство, известно като [[веризъм]]. Премиерата на Селска чест е на [[17 май]] [[1890]] г. в театър Констанци в [[Рим]]. След създаването на операта [[Палячи]] от [[Руджиеро Леонкавало]] през [[1893]] г. двете произведения обикновено се изпълняват заедно.
== Сюжет ==
{{сюжет}}
''Място и време на действието: [[Сицилия|Сицилианско]] селце през [[19_век|XIX век]], [[
Туриду (тенор), млад селянин, се връща от военна служба и разбира, че годеницата му Лола (мецосопран), се е омъжила за Алфио (баритон). За да си отмъсти, Туриду прелъстява Сантуца (сопран), млада селска девойка. От ревност Лола започва извънбрачна връзка с Туриду.
Отвъд сцената се чува гласът на Туриду, който пее сицилианска песен. Сцената представлява главния площад на селото. От една страна е църквата, а от другата
Сантуца подозира, че Туриду ѝ е изменил с Лола и отива при Лучия и я пита дали е виждала сина си. Тя отговаря, че е отишъл в града за вино. Сантуца ѝ казва, че Туриду е бил забелязан в града през нощта. В този момент пристига Алфио заедно със съселяни. Той възпява радостта от живота и красотата на съпругата си. Алфио иска да купи вино от Лучия, но тя му казва, че е свършило и Туриду е отишъл да купи. Алфио казва, че е видял Туриду по-рано сутринта близо до къщата си. Лучия е изненадана.
Line 35 ⟶ 37:
Площадът е празен, оркестърът свири симфонично интермецо.
Селяните излизат от църквата. Туриду е щастлив, защото е с Лола, а Сантуца я няма. Той кани приятелите си във винопродавницата на майка си, където вдига наздравица (''Viva il vino spumeggiante''). Алфио се присъединява към тях. Туриду му предлага вино, но той отказва. Жените си тръгват заедно с Лола. Алфио предизвиква Туриду на дуел. Следвайки сицилианските традиции, двамата мъже се прегръщат, и за да демонстрира, че е съгласен на дуел, Туриду захапва ухото на Алфио, което прокървявя. Това означава, че дуелът ще е до смърт. Алфио си тръгва и Туриду вика майка си. Казва ѝ, че излиза да подиша чист въздух (''Mamma, quel vino è generoso'') като ѝ заръчва да бъде майка на Сантуца, ако той не се върне (''n bacio, mamma! Un altro bacio!
Туриду изтичва навън. Лучия плаче пред къщата си. Сантуца идва и я прегръща. Селяните се струпват наоколо. Чуват се гласове в далечината - Туриду е убит. Сантуца и Лучия припадат.▼
▲Туриду изтичва навън. Лучия плаче пред къщата си. Сантуца идва и я прегръща. Селяните се струпват наоколо. Чуват се гласове в далечината
{{сюжет-край}}
[[File:Pietro Mascagni - Cavalleria Rusticana - Intermezzo Sinfonico.ogg|thumb|450px|Селска чест: Intermezzo Sinfonico]]
{{Превод от|en|Cavalleria rusticana|479678033}}
[[Категория:Опери]]
| |||