Ерих Кестнер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + Категория:Личности (Мюнхен) |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| категория = писател
| описание =
| портрет = Erich
| портрет-описание =
| роден-място = [[Дрезден]], [[Германска империя]]
| починал-място = [[Мюнхен]], [[Германия]]
Ред 19:
| течение =
| дебют =
| известни творби = "Емил и детективите" (1928), "Антон и Точица" (1931), "Фабиан. Историята на един моралист" (1931), "Хвърчащата класна стая" (1933), "Двойната Лотхен" (1949)
| награди =
| повлиян =
Ред 46:
=== Поезия ===
[[Картинка:Erich Kaestner cropped bw.jpg|мини|ляво|170px|Изображение на Ерих Кестнер върху стена на жилищна сграда в Дрезден]]
Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер ''"Сърце върху талията"'' (1928), а особено ''"Лирична домашна аптечка на доктор Е. К."'' (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава ''"нова предметност"'' (или: ''"нова обективност"'' - Neue Sachlichkeit) <ref>[http://liternet.bg/publish12/e_kestner/deistvitelen.htm Стихотворението "Действителен романс" в превод на Венцеслав Константинов]</ref>. А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището ''"будното око и съвестта на епохата"''. Кестнер казва: ''"Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други - 'характер'."''
Line 126 ⟶ 127:
[[Категория:Група 47]]
[[Категория:Родени в Дрезден]]
| |||