Марин Грашнов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
DioBrandovich (беседа | приноси)
м форматиране: 12x тире-числа, 3 интервала, запетая (ползвайки Advisor)
Ред 9:
}}
 
'''Марин Пенчев Грашно̀в''' е [[България|български]] [[партизанин]] и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия (БКП)]], министър на строежите (1952- – 1957, 1959- – 1968).
 
==Биография==
Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 г. в с. Дебнево, Троянско.<ref name="ташев">{{ташев|126- – 127}}</ref> Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Член е на [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]] от 1936 г. и на БКП през 1942 г.<ref name="ташев"/> Партизанин е в [[Партизански отряд „Христо Кърпачев“]] от 15 септември 1943 г. <ref> Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , Военно издателство, София, 1975, с. 68 </ref>
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. оглавява Околийския народен съвет и Околийската организация на БКП в [[Троян]], след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в [[Ловеч]]. В периода 1952- – 1957 г. е [[Министерство на регионалното развитие и благоустройството|министър на строежите и пътищата]] в [[Правителство на България (66)|първото правителство]] на [[Вълко Червенков]] и [[Правителство на България (67)|правителството]] на Вълко Червенков и [[Антон Югов]]. <ref name="ташев"/>
 
Между 1959 и 1968 г. последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959- – 1961) и Комитета по строителство (1961- – 1962) във [[Правителство на България (68)|второто правителство]] на Антон Югов и министър на строежите (1962- – 1968) в [[Правителство на България (69)|третото правителство]] на Антон Югов и в [[Правителство на България (70)|първото]] и [[Правителство на България (71)|второто правителство]] на [[Тодор Живков]].<ref name="ташев"/>
 
Кандидат-член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет на БКП]] от 1954 г. Многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти. В периода 1958- – 1976 г. е член на ЦК на БКП.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-X</ref> През 1968- – 1971 г. е завеждащ [[Отдел „Строителство и архитектура“ при ЦК на БКП|отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП]].
 
Между 1971 и 1974 г. е посланик на България в [[Египет]]. След 1974 г. се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.<ref name="ташев"/>
 
Родство-баща на бизнесмена [[Владимир Грашнов]] (1952- – 2001).
 
Марин Грашнов умира през 2004 г. в София.
 
== Публикации ==
* „От септември до септември 1923- – 1944. Разкази, очерци и спомени“ (1973)
* „Командирът. Случки из живота на Христо Кърпачев“ (1976)
* „Бунтът на непокорните“ (1983)
* „Каменният летопис на народното строителство 1944- – 1990 г.“ (2000)
 
== Бележки ==