Разлика между версии на „Вирус на шапа“

м
вътр. препратки; форматиране: 3x тире, 3x тире-числа, 2 интервала, А|АБ, число+г. (ползвайки Advisor)
м (Робот: Преместване на 6 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1911079.)
м (вътр. препратки; форматиране: 3x тире, 3x тире-числа, 2 интервала, А|АБ, число+г. (ползвайки Advisor))
{{Taxobox
| name = Вирус на шапа
| image =
| image_caption =
}}
 
'''Вирусът, причиняващ заболяването [[шап]]''' (''Virus aphthosae'') е малък [[РНК вирус]] от семейство ''[[Picornaviridae]]''. Причинява остро и силно контагиозно заболяване при двукопитните [[бозайници]] и [[Човек|човека]], протичащо с висока температура и образуване на [[афти]] по [[лигавица|лигавиците]] на [[уста]]та, [[копито|междукопитната]] цепка, копитния венец и по-рядко по [[кожа]]та на [[виме]]то.
 
== Морфологични особености ==
Вирусът е с размери 22-30nm. – 30 nm, притежава икосаедрална симетрия с 60 капсомера и сферична форма. Геномът[[Геном]]ът му съдържа едноверижна [[РНК]](+). Важна особеност на вируса е неговия плуралитет. Установени са 7 [[Антиген|антигенни]] типа - – О (името произхожда от това на френския департамент [[Оаз (департамент)|Оаз]] - – „Oise“), А (от „Allemagne“ – [[Германия]]), С, SAT1, SAT2, SAT3 (от „South African Territories“ - – Южноафрикански територии) и Азия1[[Азия]]1, които се различават по географско разпространение, в [[Имунология|имунологично]] отношение и не предизвикват кръстосан [[имунитет]]. И трите типа на вируса обаче предизвикват еднакво по клинична изява заболяване. Към всеки тип са доказани и различен брой субтипове, които също се различават в имунологично отношение. Например в избухналата [[епизоотия]] от шап в [[странджа]]нски села в [[Общинаобщина Царево]] в началото на [[2011&nbsp;]] г., причинителят е вирус тип О, щам PanAsia-2<sup>ANT-10</sup>.<ref>[http://www.wrlfmd.org/fmd_genotyping/euro/bul.htm FMD, Republic of Bulgaria]</ref>
 
== Устойчивост на вируса ==
При нормални условия в [[околната среда]] шапният вирус остава активен в рамките на няколко седмици. В органични материи се запазва и за по-дълъг срок от време. Такива са [[тор]], изсушени животински секрети, постеля за животни, космена покривка и кожи.
 
Вирусът притежава максимална устойчивост при [[pH]] 7.4–74 – 7.6, но оцелява и в рамките на pH 6.7–97 – 9.5 при по ниска температура на околната среда (4°C или по-ниска). При pH под 5.0 или над 11.0 се инактивира бързо. Повишаването на температурата намалява срокът му на оцеляване. Например при температури под точката на замръзване вирусът е изключително устойчив. При 56°C оцелява за 30 минути, а при 100°C загива моментално.
 
Нормалното pH на [[урина]]та то инактивира. Загива за около 3 дни в [[месо]], преминало нормално зреене. Той може да оцелее обаче с месеци в осолени, охладени или замразени меса, [[Лимфен възел|лимфни възли]], [[костен мозък]], вътрешни органи и кръвни съсиреци.
 
== Дезинфектанти ==