46 520
редакции
+ Нормативен контрол, + сорткат
(+шаблон) |
(+ Нормативен контрол, + сорткат) |
||
|
Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпаща в консерваторията „San Pietro a Majella“ в [[Неапол]], където е [[контрапункт]] ученик на [[Джакомо Трито]]. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в [[Генуа]], където пише няколко опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър ''Teatro San Carlo'' в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в [[Палермо]].
От 1820-те години той пише шест [[Фуга|фуги]]. През 1847–1848 г. пише три [[Оратория|оратории]] ''Putifar'', ''Giuseppe'' и ''Giacobbe'',които са представени на 7 август 1852 г. в ''Teatro Argentina'' в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Като прочут той е приет от папата и получава златен медал. Разболява се
== Източници ==
== Външни препратки ==
* [http://books.google.it/books?id=2YFChoEF7YoC&pg=PA126 C. Ambìveri, ''Operisti minori dell'800 italiano'', Roma 1998,
*
* [http://books.google.it/books?id=jAIQAAAAYAAJ&pg=PA150 G. Masutto, ''I maestri di musica italiana del secolo XIX: notizie biografiche'', Venezia 1884,
* [http://books.google.it/books?id=nrh3not8ay8C&pg=PA75 A. Sapienza, ''La parodia dell'opera lirica a Napoli nell'Ottocento'', Napoli 1998, pp.
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Раймонди, Пиетро}}
[[Категория:Италиански композитори]]
[[Категория:Оперни композитори]]
| |||