Аржентинска хеморагична треска: Разлика между версии

'''Аржентинска хеморагична треска''' ({{lang-la|Febris haemorrhagica argentinea}}) е [[арбовируси|арбовирусна]] [[инфекция]] пренасяна от [[кърлежи]]. Причинява се от [[Вируси|вирус]] наречен ''[[Junin virus]]''. Тя е остро [[Заразни болести|заразно заболяване]], което се характеризира с висока температура, [[хеморагична диатеза]], хепатоспленомегалия, тежко протичане и висок [[леталитет]]. Разпространена е само в [[Аржентина]]. Естествен резервоар в природата са местни видове [[гризачи]]. Предава се по трансмисивен път с преносител кърлеж.

Аржентинската хеморагична треска е позната за [[медицината]] от 1940  г. В началният период на опознаване на заболяването, ценни за лекарите са били научните разработки на R. Arribalzzaga (1955) и J. Duva (1955). През 1958  г. D.Greenway et all. успяват да изолират вируса от огнище на заболяването в района на град [[Хунин]]. На града е наречен и вируса. Впоследствие са изучени патогенетичните, терапевтичните и епидемиологичните аспекти на инфекцията. Първоначално вирусът е изолиран от болни хора, а по-късно от кърлежи и гризачи.

Заболяването се причинява от [[РНК вирус]], представител на [[Семейство (биология)|семейство]] ''[[Arenaviridae]]'', [[Род (биология)|род]] ''[[Arenavirus]]''. Вирусът е сходен ''[[Machupo virus]]'', причиняващ заболяването [[Боливийска хеморагична треска]]. Не е устойчив във външна среда.

[[Резервоар на зараза|Източници на зараза]] са [[гризачи]] от [[Вид (биология)|видовете]] ''[[Mus musculus]]'', ''[[Akodon azarae]]'', хомякоподобните ''[[Colomys laucha]]'' и ''[[Colomis masculinum]]''. Вирусът е изолиран и от [[Паразитизъм|паразитиращите]] върху гризачите кърлежи от вида ''[[Echinolaelaps echidus]]''. Болният човек може да бъде източник на зараза. Основният механизъм на предаване е трансмисивен - – при ухапване от заразен с вируса кърлеж. Възможно е и алеминтарно заразяване или проникване на вируса през наранена [[лигавица]]. Възможно е и попадане на вируса през [[уста]]та със замърсени ръце. ВъзприемчивостаВъзприемчивостта на човека е висока, а след преболедуване се изгражда специфичен [[имунитет]].

Заболяването се характеризира с природна огнищност. Човек се залазявазаразява при навлизане в пределите на природното огнище. Треската се проявява със спорадични случаи, но често се наблюдават и епидемични взривове. Случаите на заболели се проявяват сезонно - – декември и януари в периода на прибиране на реколтата. Боледуват предимно селскостопански работници.

Вирусът прониква в организма по трансмисивен, въздушно-прахов и алиментарен път. При ухапване от кърлеж причинителят постъпва директно в [[кръв]]та. Първата [[репликация]] се извършва в [[ендотел]]а на [[Кръвоносна система|кръвоносните пътища]]. При алиментарно и въздушно заразяване причинителят се реплицира съответно в [[епител]]а на чревната лигавица или [[Респираторна система|респираторния тракт]]. Хеморагичната диатеза се дължи на специфичния вазотропизъм на вируса, с тромбоцитопения, понижена продукция на [[глюкокортикостероиди]] в надбъбреците и понижената продукция на хемостазни фактори от [[черен дроб|черния дроб]]. [[Остра бъбречна недостатъчност|Острата бъбречна недостатъчност]] се дължи на срив в хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната система.

[[Инкубационен период|Инкубационният период]] е в рамките на 1 до 2 седмици. Първоначално започва с продромни признаци като субфебрилна температура, [[главоболие]], мускулни болки, нарушен [[сън]]. Постепенно температурата се повишава. Открива се [[инекция]] на [[Склера|склерите]] и [[Конюнктива|конюнктивите]], зачервено и отекло лице. Появяват се болки в [[Гърло|гърлото]], [[кашлица]], бодежи зад [[Гръдна кост|гръдната кост]]. Появява се едропапулозен обрив и генерализиран [[лимфонодулит]]. Към 4 - 5 ден се появява хеморагичен обрив с точковидни или по-големи [[кръвоизлив]]и по [[кожа]]та. Кръвоизливи и, във вътрешните органи и [[Черва|червата]]. Появяват се болки в [[Корем|корема]], [[повръщане]] и [[диария]]. При тежките случаи се проявяват и признаци на [[миокардит]]. При засягане на [[ЦНС]] се появява [[тремор]], промени в [[Съзнание|съзнанието]].

Диагнозата се основава на данните от епидемиологичното проучване, пребиваване в ендемичен район, ухапване от кърлежи, контакт с гризачи, клиничните признаци, данни от лабораторните изследвания и [[Диференциална диагноза|диференциалната диагноза]].

Изследва се кръв. Извършват се серологични и вирусологични изследвания. От вирусологичните се използва култивиране на кръв в клетъчни култури или заразяване на бели мишки. СелорогичнотоСерологичното изследване се извършва, чрез имунофлуоресценция или ELISA.

Нужно е да се вземат предвид други заболявания протичащи с токсикоинфекциозен синдром, хеморагична диатеза, остроостра чернодробна -бъбречна недостатъчност.

* Специфична профилактика. Разработена е атенюирана [[ваксина]] от [[щам]] XJ.