Разлика между версии на „Син език“

м
вътр. препратки; форматиране: 11x число+г., 3x тире-числа, 2x А|АБ, 2x нов ред, 2x тире, 2 интервала (ползвайки Advisor)
м (вътр. препратки; форматиране: 11x число+г., 3x тире-числа, 2x А|АБ, 2x нов ред, 2x тире, 2 интервала (ползвайки Advisor))
{{Taxobox
| name = Вирус на заболяването Син език
| image = Bluetongue virus.gif
| image_caption = Електронномикроскопска снимка на вируса
| species-bg = ''' Вирус на <br />синия език'''
}}
'''Син език''' ({{lang-la|Febris catarrhalis ovium}}, {{lang-en|Bluetongue disease}}) или '''Заразна катарална треска по овцете'''), е неконтагиозно [[вирус]]но [[заболяване]] по [[Домашни животни|домашните]] и дивите [[преживни]] животни. Като типичен [[Арбовируси|арбовирус]] причинителят се разпространява посредством [[вектор (биология)|вектори]] мокреци от род ''[[Culicoides]]''. От син език най-често боледуват [[овце]] и се характеризира с висока заболеваемост сред тях. Наблюдават се ерозии и улцерации по [[уста|устната]] [[лигавица]]. Характерни признаци са и задух и куцота. При някои от [[Щам|щамовете]] смъртността при овцете може да достигне до 70%. Преди 1998&nbsp; г. това заболяване е докладвано много рядко в [[Европа]] и е приемано за тропическа болест характерна за [[Африка|Африканския континент]].
 
== Исторически сведения за заболяването ==
Дълги години заболяването е приемано за типична само за [[Африка|Африка,]] т.нар. екзотична или тропическа болест. Първият потвърден случай на син език извън Африка е в огнище на остров [[Кипър]] през 1943&nbsp; г. Съществуват съмнения, че то се е появило на острова още през 1924&nbsp; г. С течение на времето то бавно обхваща нови територии и така през 1949&nbsp; г. е регистрирано в [[Израел]], 1959&nbsp; г. в [[Пакистан]], а през 1963&nbsp; г. в [[Индия]]. През 1952&nbsp; г. са регистрирани първите случаи на болни овце в [[Калифорния]]. Първите случаи в Европа са регистрирани през 1956&nbsp; г. в [[Португалия]] и [[Испания]].<ref>Bluetongue, Philip Mellor, Matthew Baylis, Peter Martens, ISBN 9780123693686</ref>
 
[[Файл:Map of molecular epidemiology of bluetongue virus in Europe.gif|дясно|мини|Ход на разпространение на серотиповете на вируса на синия език в Европа (след 1998&nbsp; г.)]]
В [[България]] заболяването се проявява за първи път на 6 юли 1999 г. в [[област Бургас]] и до края на август обхваща 85 селища в четири области в югоизточната част на страната ([[Бургаска област|Бургаска]], [[Ямболска област|Ямболска]], [[Хасковска област|Хасковска]] и [[Кърджалийска област|Кърджалийска]]). Унищожени са 667 животни. Никога до този момент заболяването не е било установявано северно от 42-ия [[паралел]]. Същата година започва изпълнението на програма за надзор на синия език. Тя включва вземането на проби от сентинелни животни отглеждани в зона 20&nbsp;-&nbsp;30&nbsp;km до южната граница на България. В края на септември 2001&nbsp; г. заболяването е констатирано при добитък отглеждан в селища в близост до границата с [[Република Македония]] и [[Сърбия]]. Констатиран е [[серотип]] 9 на вируса на синия език. Този серотип е констатиран и при първото огнище. Същата година са ликвидирани 22 броя овце показали клиника на заболяването. През 2006&nbsp; г. при редовни изследвания в селище от Бургаска област съгласно програмата за надзор са установени реагенти. Това са сентинелни животни, които не демонстрират клинична изява.<ref>[http://nvms.government.bg/files/BT%20programa%202010%20bg.pdf МЗХ, Програма за надзор на заболяването син език по преживните животни за 2010 г.]</ref>
 
== Етиология ==
Причинител на заболяването е [[РНК- вирус]] от семейство ''[[Reoviridae]]''. Структурата му е проста – с двоен капсид и неясни капсомери. Геномът[[Геном]]ът е сегментиран на 10 части. Вирусът притежава 7 структурни [[Белтък|белтъка]], включително и [[Ензим|ензима]] транскриптаза. Притежава два [[антиген]]а - – груповоспецифичен комплементсвързващ и типовоспецифичен преципитиращ. Доказани са 24 серотипа с общ груповоспецифичен антиген, които не индуцират кръстосан [[имунитет]].<ref>„Ветеринарномедицинска вирусология“, проф. д-р Милка Николова, 1996 г. Издателска къща Ариел, ISBN 9547030116, стр. 171- – 173</ref>
 
Притежава значителна устойчивост. Обикновените дезинфекционни средства го инактивират при продължително действие.
 
== Епизоотологични особености ==
Боледуват основно овце, но от епизоотологична гледна точка като резервоар на вируса са [[говедо|говедата]] и дивите преживни животни. Куликоидите[[Куликоиди]]те го пренасят при ухапване на възприемчиви животни. Допълнително вирусът се намножава и в [[Слюнчени жлези|слюнчените жлези]] на насекомите. Инфектирани веднъж, те остават заразени до края на живота си (около 25 дни).<ref>сп. „[[Ветеринарна сбирка]]“, брой 3- – 4 2002 г., Серологичен и епизоотологичен надзор над болестта син език по преживните животни в България през 2000- – 2001 година</ref>
 
== Възприемчивост ==
Възприемчиви са основно овце, но и говеда, [[кози]], [[биволи]] и диви двукопитни животни ([[антилопи]], [[газели]], [[елени]]) и [[гризачи]]. Сред местните породи овце в [[Африка]] заболяването протича безсимптомно. При европейските породи то е свръхостро и остро с висока смъртност.
 
== Клинични признаци ==
[[Файл:FCO-brebis.jpg|дясно|мини|Носни изтечения и оток в междучелюстното пространство при овца]]
[[Файл:FCO - bovin - sérotype 1.jpg|дясно|мини|Разязвяване по носното огледало при говедо]]
[[Инкубационен период|Инкубационният период]] при овцете продължава 5&nbsp;-&nbsp;10 дни. При говедата след 4-ия ден започва с [[виремия]] и безсимптомно протичане. Обикновено няколко седмици след преболедуване животните, особено говедата продължават да бъдат [[Източник на зараза|източник на инфекцията]].<ref>[http://www.nvms.government.bg/files/Operation%20manuel%20BT%20BG.pdf НВМС, Пррактическо ръководство за борба със заболяването син език по преживните животни за 2010 г.]</ref> Голяма част от заразените животни не проявяват клинични признципризнаци. Основно при овцете се наблюдават усложнение на болестта от други вторични заболявания.
 
=== При овце ===
При овцете клиничните признаци са висока температура, усилено слюноотделяне, [[депресия]], диспнея и затруднено [[дишане]]. В началото секретите от носа са бистри, а по-късно преминават в слузесто гнойни. Достига се до изсушаване на кожата около ноздрите. Видимите [[лигавица|лигавици]] по муцуната, [[устни]]те и [[очи]]те са зачервени. Устните и [[Език (анатомия)|езика]] са силно отекли. Езикът е цианотичен и излиза от устата. От тук идва и наименованието на болестта. Наблюдава се оток по [[глава]]та и [[уши]]те. Констатират се и ерозии и улцерации по устата, водещи по-късно до ерозия и подмяна на лигавицата. В областта на копитния венец се наблюдава зачервяване, [[копито|копитата]] са болезнени с куцота. Често се стига и до изпадането им. При бременните овце се констатират [[Аборт|аборти]] или раждане на нежизнеспособни агнета.
 
Допълнителни признаци могатнмогат да бъдат [[тортиколис]], [[повръщане]], [[пневмония]] и [[конюнктивит]]. Смъртността варира в зависимост от серотипа на вируса. След период от три или четири седмици при някои от оцелелите овце може да се наблюдава загуба на част или на цялата [[Вълна (материя)|вълна]].
 
=== При говеда ===
При говедата болестта протича предимно субклинично. Единствените признаци са промяна в количеството на [[левкоцити]]те и колебания в телесната температура. Много рядко се наблюдава средна по степен [[хиперемия]] и разязвяване в устната кухина, хиперемия по венечния ръб на копитата, свръхчувствителност и [[дерматит]]. В ноздрите се натрупва гъст ексудат и се наблюдават малки ерозии. При разплодните бици може да има временен [[стерилитет]]. При заразени крави телетата се раждат с хидроцефалус и мозъчни кисти.
 
При антилопите и елените най-често се констатират масови [[Кръвоизлив|кръвоизливи]] и внезапна смърт.
 
== Диагноза ==
Диагнозата се основава на данните от [[Анамнеза|анамнезата]], епизоотологичните особености, клиничните признаци, патологоанатомичните изменения и лабораторната диагноза.
 
=== Патологоанатомични изменения ===
[[Патогномичен признак]] за заболяването е, че след разрязване на белодробната [[артерия]] се наблюдава характерен кръвоизлив в основата &#768;и.
 
При овцете лицето и ушите често са отекли. В ноздрите се наблюдава засъхнал ексудат. Наблюдават се точковидни кръвоизливи, язви и ерозии в устната кухина, особено по езика и венцител. [[Трахея]]та е запушена с течности и пяна, които могат да бъдат открити и в [[гръдна кухина|гръдната кухина]]. В [[Предстомашие|предстомашията]] и особено [[Книжка (орган)|книжката]] също се наблюдават ерозии и малки [[кръвоизлив]]икръвоизливи. По [[сърце]]то се наблюдават точковидни кръвоизливи и [[некроза]].
 
=== Лабораторна диагноза ===
За изолация и идентификация на причинителя от живи животни се вземат [[хепарин]]изиранахепаринизирана [[кръв]], от скоро умрели животни се вземат [[далак]], [[черен дроб]], [[костен мозък]], кръв от сърцето и [[Лимфен възел|лимфни възли]]. Проби за изследване могат да бъдат и абортирани [[Фетус|фетуси]].
 
Лабораторните изследвания включват методите:
 
== Профилактика ==
 
{{Портал Африка}}
{{commons|Category:Bluetongue disease}}
 
== Източници ==
<references />