Бял дроб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправени мерни единици на виталния капацитет (куб. см.) |
м форматиране: 17x тире, 13x тире-числа, 2x нов ред, 2x число+г., 10 интервала, 3+ параметъра, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
[[Файл:Illu bronchi lungs.jpg|thumb|350px|Схема на [[ларинкс]], [[трахея]], [[бронхи]], бронхиално дърво и бял дроб]]
'''Бял дроб''' {{#tag:ref|'''Бел.:''' Понякога като архаизъм, диалектизъм или маниеризъм се използва '''бял''' с турската дума '''джигер''': ''бял джигер''.|group="бел."}}
({{lang-la|pulmones}} и {{lang-el|pneumon}}) е чифтен [[орган (анатомия)|орган]] от [[дихателна система|дихателната система]], свързващ я с [[кръвоносна система|кръвоносната система]] на дишащите въздух [[гръбначни]].
Белите дробове имат също и недихателни функции. Медицинските термини, отнасящи се до белите дробове често започват с '''''пулмо-''''' от [[латински език|латинската]] дума за бели дробове ''pulmones''.
== Анатомично устройство ==
Белият дроб е орган с мека конструкция. Той е лек, еластичен, изпълнен с въздух и поставен във вода изплува на повърхността. Двата дяла на органа са разположени изцяло в [[гръдна кухина|гръдната кухина]]. Отделени са един от друг, чрез средостението и органите разположени в него. От коремните органи е отделен посредством [[диафрагма]]та. Формата и размерите на органа зависят от състоянието, в което се намират. При вдишване размерите са по-големи, отколкото при издишване. Белият дроб има форма на надлъжно разрязан [[конус]]. Всяка половина притежава основа, тяло и връх. Основата е широка и лежи изцяло върху купола на диафрагмата, а заобленият му връх при човека се издига нагоре на 3
На всеки дроб се различават три повърхности
Към средата на медиалното пространство има свободно от висцерална [[плевра]] поле наречено белодробна врата или хилус. През него в белите дробове навлизат главния бронх и придружаващите го клонове на белодробната и бронхиалната артерия с нервните влакна. От хилуса излизат белодробните и бронхиалните вени с лимфни съдове. Бронхът и съответните влизащи и излизащи съдове се наричат белодробен корен. На това място се образува двойна плеврална връзка, която съединява медиастинума с белия дроб.
Белият дроб при бозайниците се разделя на дялове. Лобирането се извършва от няколко изрезки, които се намират на острия ръб и имат характерни видови особености по отношение на наличие, големина и положение. От корена си всеки бял дроб се дели на два основни дяла. Те са отделени един от друг, чрез различно дълбоки междудялови изрезки. По този начин се създава известна самостоятелност на дяловете. Освен двата основни белите дробове се делят допълнително на по-малки дялове. Броят и големината им са видовоспецифичен белег. Главното разделение на белия дроб на два дяла се дължи основно на делението на трахеята на два главни бронха.
Функционално в белия дроб се различават две части: въздухоносни пътища, представени от [[бронхи]]те и техните разклонения, и дихателна част
=== Бронхиално дърво ===
В основата на деленето на белите дробове стоят вътреорганните въздухоносни пътища. Те се образуват от разположението на главния бронх. След като той навлезе в белия дроб изпраща клонове за дяловете, а те от своя страна вторични клончета за делчетата. Многобройните разклонения образуват бронхиалното дърво. Заедно с бронхите вървят и кръвоносните съдове
Сегментните бронхи се делят дихотомно на по-малки, които накрая преминават в бронхи на делчетата. В делчето се разпадат на няколко по-малки бронхиоли. Последните са изградени само от еднослоен ресничест [[епител]] и еластични гладкомускулни влакна. Тези терминални бронхиоли преминават в респираторни бронхиоли, а те от своя страна в няколко алвеоларни хода. Завършват сляпо с алвеоларни торбички.
Ред 25:
=== Кръвоснабдяване ===
Белият дроб е основно звено в малкия кръг на кръвообращение. В него навлизат функционалните съдове ''a.pulmonalis'' и ''vv.pulmonales''. Освен тях в органа навлизат и нутритивни кръвоносни съдове част от големия кръг на кръвообращение
=== Хистологично устройство ===
[[Файл:Bronchial anatomy with description.png|thumb|350px|Схематично изображение на крайните отдели на бронхиалното дърво:{{Br}}A: Алвеола,{{Br}}M: Гладка мускулатура,{{Br}}D: Бронхиална жлеза,{{Br}}BT: Крайна бронхиола,{{Br}}PA: Клон на Arteria pulmonalis,{{Br}}PV: Клон на Vena pulmonalis,{{Br}}N: Нервно разклонение,{{Br}}BR: Респираторна бронхиола,{{Br}}AS: Алвеоларна септа,{{Br}} DA: Ductus alveolaris (Алвеоларен ход)]]
Подобно на [[трахея]]та и стената на главните бронхи е изградена от еднослоен, многореден, призматичен, ресничест [[епител]] на [[лигавица]]та. Под него в проприята се разполагат слузни [[жлеза|жлези]] наречени бронхиални. Хрущялните пръстени на бронхите са цели, а лигавицата е изпъната, но с надлъжни гънки. Хрущялните пръстени са съставени от по няколко парчета, свързани помежду си с уплътнена [[съединителна тъкан]]. Бронхиалните жлези са в по-голямо количество в горните отдели на бронхиалното дърво. При средните бронхи количеството на хрущялните пръстени е по-малко и постепенно се замества от циркулярна гладкомускулна тъкан. Това е причина за още по-голямо нагъване на лигавицата им. При малките бронхи се срещат само единични хрущялни парчета, а епителната покривка преминава в двуреден призматичен ресничест епител. Последните подразделения на бронхите образуват делчести бронхи, които обрадуват т.нар. белодробно делче. То представлява [[пирамида]], на чиито връх се намира делчестия бронх. Във всяко делче се откриват по 20 до 80 бронхиола, подразделение на делчестия бронх. Постепенно при тях епителът преминава в кубичен ресничест, разположен върху съединителнотъканна основа. Липсват жлези и хрущялни пръстени, а гладката мускулатура е представена от единични клетки. Последните сектори са представени от респираторните бронхиоли завършващи с алвеолна торбичка. При тях епителът е кубичен без допълнителни подслоеве освен съединителнотъканна основа. Посредством преходен алвеоларен ход плавно преминава в алвеолата.
Алвеолите са отделени една от друга от алвеоларни септи. Основата на всяка септа се образува от съединителна тъкан, в която се разполага фина мрежа от еластични влакна и кръвоносни капиляри. Вътрешната повърхност е обвита от еднослоен плосък епител лежащ на базална мембрана. Тук се наблюдават няколко вида респираторни епителни клетки:
* Малки пневмоцити. Наричат се още негранулирани пневмоцити. Това са основните покривни клетки на алвеолите. Имат плоска форма и лещовидни [[Клетъчно ядро|клетъчни ядра]]. Клетките са с малка дебелина
* Големи пневмоцити. Изпъкват над повърхността на покривните клетки и са сравнително по-малко на брой. Имат по-голямо овално ядро и гранулирана [[цитоплазма]]. Гранулите съдържат липопротеидни вещества, които се отделят в алвеоларната кухина и образуват тънък слузоподобен слой. Този слой се означава като [[сърфактънт]] и съдържа предимно [[фосфолипиди]] (основно [[дипалмитоилфосфатидилхолин]]). Притежава известна еластичност и предотвратява слепването на стените им. (виж [[Дишане#Белодробно налягане|раздел Белодробно налягане]])
* Камбиални клетки. Притежават овална форма, без израстъци, разположени в гънките между пневмоцитите. От тях се диференцират малките и големите пневмоцити.
* Алвеоларни макрофаги. Големи кълбовидни клетки, разположени между пневмоцитите или в съединителната тъкан на интраалвеоларните септи. Произлизат от [[моноцит]]ите и показват ултраструктурна прилика с тях. Функцията им е да [[фагоцитоза|фагоцитират]] попадналите в алвеолите прашинки и [[микроорганизми]].
Сърфактънтът, епителната покривка на алвеолите, базалната мембрана под него и ендотелните клетки на интраалвеоларните капиляри заедно образуват бариерата „въздух
== Обемна вместимост на белия дроб ==
В зависимост от дълбочината на вдишването и издишването може да влезе или излезе различно количество [[въздух]]. При измерванията на тези обемни съотношения се използват понятията „обем“ или „въздух“. Количеството въздух, което излиза от белия дроб при нормално издишване се нарича дихателен обем или дихателен въздух. Той зависи от възрастта. При новородени деца например дихателния въздух е 12 cm<sup>3</sup> и достгига до 500 cm<sup>3</sup> при възрастен човек. Въздухът, който остава след най-дълбоко издишване, се нарича остатъчен обем или остатъчен въздух. Част от него може да излезе при [[пневмоторакс]]. Този въздух се нарича колапсен. Останалата част от остатъчния въздух след [[колапс]] се нарича минимален въздух. В белия дроб на новородените, които не са направили първото дихателно движение минималният въздух липсва. Този факт има значение при съдебномедицинска експертиза дали новороденото се е [[раждане|родило]] живо или не. Ако е вдишан въздух след раждане парче от бял дроб изплува във вода и обратно, ако не е вдишан парчето от бял дроб потъва. Минималният въздух липсва и когато алвеоларното пространство е запълнено с ексудат или трансудат, поради което пневмоничните участъци се диференцират от нормалните също с потапяне на парченца бял дроб във вода.
Въздухът, който остава след нормално издишване над остатъчния, се нарича експираторен резерв. Въздухът, който може да влезе допълнително в белия дроб след нормално вдишване, но при усилена инспирация, се нарича инспираторен резервен обем или допълнителен въздух.
Ред 46:
За характеризиране на белодробната вентилация се използва понятието витален капацитет. Сборът от експираторния резервен обем, дихателния обем и инспираторния обем дава т.нар. витален капацитет или т.нар. жизнена вместимост. Сборът от виталния капацитет и остатъчния обем представлява т.нар. тотален белодробен капацитет. Сборът от експираторния резервен обем и остатъчния обем дава функционалния остатъчен капацитет.
Средният витален капацитет при човека е около 3500cm<sup>3</sup>, а при коня от
== Белодробна вместимост ==
Белодробната вместимост се нарича степента на циркулация на въздуха в белия дроб за определено време. Най-простият показател за тази степен на вентилация е минутния обем на белия дроб, който представлява количеството на издишан въздух за една минута. Определя се като се умножи броят на дихателните движения по обема при едно издишване. Величината на минутния обем зависи преди всичко от обмяната на веществата, което от своя страна зависи от това дали организма се намира в покой, или извършва работа. По-краткотрайни, но резки промени настъпват при емоционални състояния.
== Недихателни функции на белия дроб ==
Ред 55:
* Регулира [[pH]] на кръвта като променя [[парциално налягане|парциалното налягане]] на [[въглероден диоксид|въглеродния диоксид]].
* Филтрира малки [[тромб|кръвни съсиреци]] образувани във вените.
* Филтрира микроскопични газови мехурчета, които се срещат във венозния поток, като например тези образувани при декомпресия след дълбоководно плуване.<ref>Wienke B.R. :
* Оказва влияние на концентрацията в кръвта на някои биологични вещества и лекарства.
* Превръща [[ангиотензин|ангиотензин I]] в [[ангиотензин|ангиотензин II]] под действието на [[ангиотензин превръщащ ензим]].
* Може да служи като орган посрещащ удари и защитаващ сърцето от нараняване.
* Бронхиалният секрет съдържа [[Имуноглобулин]] A , който защитава организма от проникването на микроорганизми в него.
* Поддържа стерилността на организма благодарение на производството на слуз, съдържаща антимикробни съединения.<ref>{{Cite journal|author=Travis SM, Conway BA, Zabner J, ''et al.'' |title=Activity of abundant antimicrobials of the human airway |journal=American Journal of Respiratory Cell and Molecular Biology |volume=20 |issue=5 |pages=
* Ресничестият епител от лигавицата на дихателните пътища изпълнява механична защита от микроорганизми и чужди частици попаднали с дихателния поток. Той придвижва чуждите тела ретроградно извън органа в посока към фаринкса.
* Въздушният поток отделен при издишването служи за вокализацията при животните и човешката реч.
* Белият дроб е един от резервоарите от кръв за организма. При човека той поема около 9% от цялото количество на кръв и може да послужи за компенсация на кръв в случай на кръвозагуба.<ref>GUYTON&HALL Medical physiology 12th edition</ref>
* Участва в [[терморегулация]]та на организма
== Видови особености на белия дроб ==
=== Бял дроб при безгръбначните ===
Някои видове [[безгръбначни животни]] имат органи наречени „бели дробове“, които подобно на гръбначните обслужват дихателната функция. Тези органи обаче не са еволюционно свързани с белите дробове на [[гръбначни животни|гръбначните]], а се явяват инвагинация на ектодермата. Нисшите безгръбначни нямат специализирани дихателни органи, а дишат през повърхността на тялото. Мантията при [[молюски]]те изпълнява роля на бял дроб, където през малък отвор се свързва с външната среда. Някои [[паякообразни]] и [[скорпиони]] са развили органни структури, наречени „книгообразни бели дробове“<ref name="rainer">{{cite book |title=Biology of Spiders |last=Foelix |first=Rainer F
Много видове морски раци имат развит „бранхиостегален тип бял дроб“. Макар, че са морски животни те наистина могат да се удавят под вода. Те вдишват на сушата и задържат дъха си под вода. Охлювите от разред ''[[Pulmonata]]'' също притежават развит орган наречен бял дроб и изпълняващ газообмена на организма.
Ред 76:
=== Бял дроб при земноводните ===
Белият дроб при повечето земноводни представлява мехурчест орган, който има ограничен газообмен поради ограничената му вътрешна повърхност. При тези животни органът не е достатъчно ефективен, но за сметка на това зевноводните имат ниско ниво на [[метаболизъм]], а освен това [[кожа]]та е богато кръвоснабдена и поема значителна част от газообмена на организма и му осигурява нужните нива от кислород. За разлика от бозайниците, при които дишането е в резултат на разтягането на белия дроб от отрицателно налягане при земноводните този процес се дължи на положително налягане върху органа.<ref name=VB>{{Cite book|last1=Romer |first1=Alfred Sherwood |last2=Parsons |first2=Thomas S. |year=1977 |title=The Vertebrate Body |publisher=Holt-Saunders International |location=Philadelphia, PA |pages=
При [[безбелодробни саламандри|безбелодробните саламандри]] дишането се извършва от кожата и кръвоснабдени тъкани в областта на устата. Други земноводни, които не притежават бял дроб са [[калимантан]]ската жаба ''[[Barbourula kalimantanensis]]'' и [[безкраки земноводни|безкракото земноводно]] ''[[Atretochoana eiselti]]''. С появата на бял дроб при земноводните се появава и втори кръг на кръвообращение.
Ред 83:
=== Бял дроб при влечугите ===
=== Бял дроб при птиците ===
{{основна|Анатомия на птиците}}
[[Файл:Worki.svg|дясно|мини|250п|Схема на дихателната система при птиците: 3
Белият дроб на птиците е сравнително малък и нееластичен. Разположен е в предната горна четвъртина на общата телесна празнина. Съставен е от два дяла. За разлика от бозайниците този при птиците е сраснал с гръдните стени и диафрагмата, и поради тази причина не може да се разширява, не притежава и серозна обвивка отговаряща на плеврата. Въпреки това обаче има по-сложно устроени въздухоносни пътища. Белите дробове са свързани с въздушни торбички, разположени из тялото между различни органи които служат за вентилиране на самите бели дробове.
=== Бял дроб при бозайниците и човека ===
== Функция ==
Освен в газообмена белият дроб участва и в процесите на регулацията на киселинно-алкалния баланс в организма, терморегулацията, освобождаването и предотвратяване на навлизането на някои вредни вещества и микроорганизми.
Line 115 ⟶ 113:
* Германов А. „Приложна зоология“. Земиздат, 1992, ISBN 954-05-0187-3
* Големански В., „Зоология Безгръбначни животни“, УИ „Епископ Константин Преславски“, второ издание 2003, ISBN 954-577-187-9
* Иванов В., „Патологична физиология на домашните животни“, Земиздат, София 1995
* Ковачев Г., Гигов Ц., „Анатомия на домашните животни“, том I, Земиздат, София 1995 г. ISBN 954-05-0330-2
* Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8
* Кръстев Х., Витанов С., „Ембриология“, Земиздат, София 1994 г. ISBN 954-05-0203-9
* Кръстев Х., Витанов С. „Цитология и Хистология“. Земиздат, София, 1993, ISBN 954-05-0083-4
* Томов Тр., Седлоев Н., Градинарски Г., Костов Й., Илиев Я., Биволарски Б., Георгиев П., „Ветеринарномедицинска физиология“, Издателство Тракийски университет, Стара Загора 1998
== Бележки ==
|