Уикипедия

Черен дроб: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Dexbot (беседа | приноси)
15 834 редакции
м Removing Link GA template (handled by wikidata) - The interwiki article is not good
м вътр. препратки; форматиране: 8x кавички, 8x тире, 3x А|АБ, 15 интервала, 2+ параметъра, нов ред, число+г. (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Image:Urinary_system.svg|thumb|right|Разположение на черния дроб при човека: 1-[[Пикочно-полова система]], 2-[[Бъбрек]], 3-[[Бъбречно легенче]], 4-[[Пикочопровод]], 5-[[Пикочен мехур]], 6-[[Пикочен канал]], 7-[[Надбъбречна жлеза]], 8-[[Бъбречна артерия]] и [[Бъбречна вена|вена]], 9-[[Долна празна вена]], 10-[[Коремна аорта]], 11-[[Обща хълбочна артерия]] и [[Обща хълбочна вена|вена]], 12-[[Черен дроб]], 13-[[Дебело черво]], 14-[[Таз]]]]
'''Черен дроб''' ({{lang-grc|ήπαρ, hepar}})<ref>Понякога като архаизъм, диалектизъм или маниеризъм се използва турската дума '''джигер'''.</ref> е най-голямата по устройство [[Паренхим|паренхиматозна]] [[жлеза]] в тялото на [[гръбначни]]те, включително при [[човек]]а. Представлява жизнено-важен орган от [[храносмилателна система|храносмилателната система]], който играе значителна роля в [[метаболизъм|метаболизма]] и изпълнява редица функции в тялото, включително [[дезинтоксикация]], складиране на [[гликоген]], синтез на плазмени [[плазмен белтък|плазмени белтъци]] и производство на биохимични вещества нужни за [[Храносмилане|храносмилането]].<ref>{{cite book | last = Maton | first = Anthea | authorlink = | coauthors = Jean Hopkins, Charles William McLaughlin, Susan Johnson, Maryanna Quon Warner, David LaHart, Jill D. Wright | title = Human Biology and Health | publisher = Prentice Hall | year = 1993 | location = Englewood Cliffs, New Jersey, USA | isbn = 0-13-981176-1 | oclc = 32308337}}</ref> В него се синтезира и [[жлъчка]], която е важна за [[храносмилане]]тохраносмилането. Медицинските термини, свързани с черния дроб, често започват с ''хепато-'', което идва от [[гръцки език|гръцката]] дума за черен дроб ''хепар'' (ήπαρ).
 
== Анатомично устройство ==
Ред 6:
[[Картинка:Hepatic structure.png|мини|Схема на чернодробното делче]]
[[Картинка:Liver.jpg|мини|Черен дроб при свинята]]
Черния дроб е най-големият (след [[кожа]]та), морфологично и функционално най-комплексен орган. Представлява орган с мека консистенция с тъмнокафяв цвят. При сукалчета цвета му е с жълтеникав оттенък. Теглото му е около 2,5 % от общото телесно тегло, но големината и масата му показват съществени възрастови и видови различия. По форма той е плосък, асиметричен орган, който лежи непосредствено под [[Диафрагма (анатомия)|диафрагмата]] при човека и зад диафрагмата при гръбначните животни. Разположен е в дясната горна или предна област на [[Корем|корема]]. Повърхността му, която допира диафрагмата е изпъкнала и се нарича ''facies diaphragmatica''. Противоположната на нея е неправилно вдлъбната и насочена към органите. Нарича се ''facies visceralis'' и по нея се наблюдават отпечатъци от съседно лежащите органи. Според класическите анатомични разбирания черният дроб се разделя условно на два по-големи лоба (ляв и десен) и други два по-малки (лобус квадратус и лобус каудатус). Отвън черният дроб е обвит от серозна ципа, която прескача върху съседните на него органи и го свързва както с тях, така и с коремната стена. Формата му се поддържа от съединителнотъканна капсула, която лежи под серозата. От нея се отделят множество съединителнотъканни прегради, наречени септи. Навлизат във вътрешността на черния дроб и образуват т.нар. [[интерстициум]]. Предназначението му е да служи за опора и представлява място, по което преминават [[Кръвоносни съдове|кръвоносните съдове]], [[Нерв|нервите]] и жлъчните канали. Между септите са разположени чернодробни [[клетки]], които по съвкупност образуват паренхима на органа.
 
[[Кръв]]оснабдяването му е уникално. Чрез долната празна [[вена]] и вена порте той получава богата на [[хранителни вещества]] кръв. Необходимата за неговата собствена функция, богата на [[кислород]] кръв, черният дроб получава от чернодробната [[артерия]]. Тези кръвоносни съдове влизат в черния дроб през т.нар. чернодробна врата, където също са разположени и жлъчните пътища, чрез които [[Жлъчка|жлъчката]] се доставя за съхранение до [[Жлъчен мехур|жлъчния мехур]]. От него жлъчката достига до [[Тънки черва|тънките черва]] чрез общия жлъчен канал.
 
Основната физиологична единица на черния дроб е чернодробното делче, в центъра на което се намира централната веничка. Делчето има неправилна [[призма]]тична форма с диаметър 1&nbsp;-&nbsp;2,5&nbsp;mm. Чернодробните клетки в него са разположени лъчисто или във вид на върви. Между тях има венозни [[капиляри]], наречени синусоиди. В тях със [[Сфинктер|сфинктери]] се откриват крайните разклонения на порталната вена (''vena portae'') и на чернодробната артерия (''arteria haepatica''). Чернодробната вена носи венозна кръв, представляваща около 70&nbsp;-&nbsp;75% от кръвта преминаваща през черния дроб, същата идва от капилярите на червата, [[далак]]а и [[панкреас]]а. Чернодробната артерия носи около 25% от общата кръв на черния дроб и е артериална. Така в органа преминава артериална (нутритивна) и венозна (функционална) кръв.<ref name="isbn1-55009-364-9">{{cite book |author=Benjamin L. Shneider; Sherman, Philip M. |title=Pediatric Gastrointestinal Disease |publisher=PMPH-USA|location=Connecticut |year=2008 |pages=751 |isbn=1-55009-364-9 |oclc= |doi= |accessdate=}}</ref><br> От [[Синусоида|синусоидите]] на чернодробното делче кръвта преминава отново, чрез сфинктери към капиляри. Същите се обединяват в 5&nbsp;-&nbsp;8 вени, които се вливат в задната празна вена, която носи кравтакръвта към [[сърце]]то. Линейната скорост на кръвта е много малка и това благоприятства и поддържа интензивния характер на метаболитните процеси, които протичат в черния дроб.
 
Чернодробните клетки се наричат хепатоцити. Това са клетки с многоъгълна форма и кълбовидни [[Ядро|ядра]]. Около 20% от тях са двуядрени, а при възрастни индивиди при 80% от ядрата може да са [[Полиплоидност|полиплоидни]]. Имат добре развити клетъчни органоиди. Съдържат постоянно променящо се количество клетъчни включения – - [[гликоген]], [[липиди]], минерални вещества, [[витамини]]. Гликогенът се натрупва след нахранване под формата на звездовидни гранули, а след това се изразходва. В периферните части на допирните повърхности на срещуположнолежащите хепатоцити се образуват десмозомални връзки, а централните са вдлъбнати и образуват тръбичка наречена жлъчен капиляр. Капилярът няма собствени стени, а се образува от плазмолемата на двата хепатоцита. Хепатоцитите образуват [[Жлъчен секрет|жлъчния секрет]], отделят го в капилярчето и с процеса на обратна [[резорбция]] го сгъстяват допълнително.
 
По-доброто опознаване [[Анатомия|анатомията]] на този орган днес позволява за [[Трансплантация|трансплантиране]] да се използват и отделни негови сегменти. Това дава голям тласък за извършване на [[чернодробна трансплантация]] при децата и най-малките кърмачета.
 
=== Жлъчни изводни канали ===
Системата от жлъчни пътища в черния дроб започва с най-малките жлъчни капиляри. Самите те нямат собствени стени, а се намират между долепените чернодробни клетки. Преминават в интралобуларната [[съединителна тъкан]]. При излизането от чернодробното делче се вливат в жлъчни каналчета. Между делчетата те формират ''ductuli interlobulares'', а по нататък преминават в ''ductuli biliferi''. От тях вътре в органа се образуват по-големи канали, които при ''porta hepatis'' се вливат в един общ чернодробен канал наречен ''ductus hepaticus comunis''. Към него се присъединява изводния канал на жлъчния мехур, при което образувания общ канал се нарича главен жлъчен канал (''ductus choledochus''). Той завършва в [[Дванадесетопръстник|дванадесетопръстника]] с лигавично възвишение (''papila duodeni major''). Краят на жлъчния канал притежава пръстеновиден [[мускул]], който едновременоедновременно обхваща и края на панкреатичния канал. При повечето видове жлъчните сокове се съхраняват временно в жлъчния мехур като от там напускат органа и се изливат в храносмилателния тракт. При много видове [[животни]], основно [[птици]] липсва жлъчен мехур, а образуваната течност директно се излива в дванадесетопръстника.
 
== Ембрионален произход ==
Чернодробната заложба се получава от първичното [[черво]] в областта на началната част на залагащия се [[дванадесетопръстник]]. Той се появява като торбовидно образувание в долната част на червото и нараства напред и надолу. Образува се от [[ендодерма|ендодермални клетки]] покрити с висцерална [[мезодерма]]. В процеса на растеж на заложбата се наблюдава разделяне на две части. Предната ''pars hepatica'' се развива в същинския черен дроб, а задната ''pars cystica'' се развива в жлъчен мехур. Ендодермалните клетки на ''pars hepatica'' нарастват интензивно и образуват радиерно разположени вървовидни образувания. Това са предшественици на чернодробните плочки. В развиващата се чернодробна заложба навлизат и се разклоняват пъпно-мехурните чревни вени (''vv.omphalomesentericae''), които довеждат кръв от пъпния мехур към развиващия се орган. Със закърняването на пъпния мехур закърняват и пъпно-мехурните чревни вени, а клоновете им се превръщат в клонове на новообразуваната портална вена (''v.portae''). От висцералната мезодерма прораства мезенхим, който придружава съдовата мрежа и очертава в различна степен чернодробните делчета и дялове. В резултат на ембрионалното диференциране черния дроб остава свързан с [[тънко черво|тънкото черво]] само чрез изводния си канал. На определен етап от ембрионалното развитие в черния дроб се образуват кръвни островчета. Това е струпване на мезенхимни клетки, които вземат участие в кръвотворната функция. От [[Ендотел|ендотелните клетки]] на кръвните островчета се поставя началото на развитието на съдовата система в органа.
 
== Функция ==
Могат да бъдат изброени повече от 400 жизненоважни функции на черния дроб. Основните са: обменна, храносмилателна, екскреторна, терморегулаторна, кръвен резервоар, хемокластична функция и обмяна на жлъчни пигменти, детоксична и други.
 
=== Обменна ===
Черният дроб участва в междинната обмяна на основните органични хранителни вещества, обмяната на витамините и минералните елементи.
* Регулация на въглехидратния метаболизъм. При процесите на [[гликогенеза]] (синтез на [[гликоген]] от въглехидратни субстанции от D-[[глюкоза]] и [[фруктоза]], [[галактоза]] или [[маноза]]), [[гликонеогенеза]] (синтез на гликоген от невъглехидратни вещества - [[аминокиселини]], [[пропионова киселина]], [[лактат]] и други) и [[гликогенолиза]], черния дроб поддържа динамично равновесие на захарния баланс в организма. Постъпилите от храносмилателния тракт въглехидратни субстанции се превръщат в гликоген. Съдържанието на активната субстанция в черния дроб може да достигне до 18% от масата му. При по-усилено усвояване на глюкозата от клетките и тъканите на тялото и намаляване на съдържанието и в кръвта по нервно-хуморален път се стимулира гликогенолизата, а се потиска гликогенезата в чернодробната тъкан. Ако процесът не е в състояние да регулира кръвнозахарното съдържжание се засилва гликонеогенезата в черния дроб. По отношение на въглехидратния метаболизъм съществува функционална връзка между черния дроб и [[мускул]]ите. Зависимостта се засилва особено много, в случаите когато организмът извършва усилена мускулна дейност. В резултат на мукулното съкращение се отделя [[млечна киселина]]. Тя се отнася по кръвен път до черния дроб, и се включва в синтезата на гликоген. Образуваната глюкоза попада отново в кръвта и се включва отново в мускулния метаболизъм като източник на нова млечна киселина. Глюкостатичната функция се регулира по нервно-хуморален път с участието на редица хормони. Хормоните на [[надбъбречна жлеза|надбъбречната жлеза]] ([[адреналин]] и [[кортикостероиди]]), на [[панкреас]]а ([[глюкагон]]), на [[щитовидна жлеза|щитовидната жлеза]] ([[тироксин]]) и на аденохипофизата ([[соматотропин]]) повишават съдържанието на кръвната захар. Хормонът [[инсулин]] отделян от панкреаса намалява кръвната захар. Нормално хормоните с противоположно действие се намират в относително равновесие. Ако приеманата храна е бедна на въглехидрати се повишава отделянето на кортикостероиди, в резултат на което се стимулира синтезата на въглехидрати от невъглехидратни вещества.▼
 
==== Регулация на въглехидратния метаболизъм ====
* Регулация на белтъчната обмяна. Черният дроб участва в образуването на плазмените колоиди, метаболизирането на аминокиселините и на образуване на [[карбамид]]. Плазмените колоиди се синтезират в черния дроб. Трансформацията на белтъчините в органа е интензивен процес. В органа се съдържат белтъци, които служат за резерв на организма и се използват в случаите, когато с храната постъпва ограничено количество белтъчини. Аминокиселините, които постъпват от храносмилателния тракт претърпяват съществени изменения. Една част от тях се дезаминират, а от образуваните кетокиселини се използват в различни биохимични цикли като окисляване на [[пирогроздена киселина|пирогроздената киселина]], синтеза на глюкоза и гликоген, трансаминиране и други. При дезаминирането на аминокиселините в черния дроб се образува амоняк, който с помощта на ензима [[аргиназа]] се разгражда до карбамид в [[орнитинов цикъл|орнитиновия цикъл]].▼
▲* Регулация на въглехидратния метаболизъм. При процесите на [[гликогенеза]] (синтез на [[гликоген]] от [[Въглехидрат|въглехидратни]] субстанции от D-[[глюкоза]] и [[фруктоза]], [[галактоза]] или [[маноза]]), [[гликонеогенеза]] (синтез на гликоген от невъглехидратни вещества - – [[аминокиселини]], [[пропионова киселина]], [[лактат]] и други) и [[гликогенолиза]], черния дроб поддържа динамично равновесие на захарния баланс в организма. Постъпилите от храносмилателния тракт въглехидратни субстанции се превръщат в гликоген. Съдържанието на активната субстанция в черния дроб може да достигне до 18% от масата му. При по-усилено усвояване на глюкозата от клетките и [[Тъкани|тъканите]] на тялото и намаляване на съдържанието и в кръвта по нервно-хуморален път се стимулира гликогенолизата, а се потиска гликогенезата в чернодробната тъкан. Ако процесът не е в състояние да регулира кръвнозахарнотокръвно-захарното съдържжаниесъдържание се засилва гликонеогенезата в черния дроб. По отношение на въглехидратния [[метаболизъм]] съществува функционална връзка между черния дроб и [[мускул]]ите. Зависимостта се засилва особено много, в случаите когато организмът извършва усилена мускулна дейност. В резултат на мукулнотомускулното съкращение се отделя [[млечна киселина]]. Тя се отнася по кръвен път до черния дроб, и се включва в синтезата на гликоген. Образуваната глюкоза попада отново в кръвта и се включва отново в мускулния метаболизъм като източник на нова млечна киселина. Глюкостатичната функция се регулира по нервно-хуморален път с участието на редица [[хормони]]. Хормоните на [[надбъбречна жлеза|надбъбречната жлеза]] ([[адреналин]] и [[кортикостероиди]]), на [[панкреас]]а ([[глюкагон]]), на [[щитовидна жлеза|щитовидната жлеза]] ([[тироксин]]) и на [[Аденохипофиза|аденохипофизата]] ([[соматотропин]]) повишават съдържанието на [[Кръвна захар|кръвната захар]]. Хормонът [[инсулин]] отделян от панкреаса намалява кръвната захар. Нормално хормоните с противоположно действие се намират в относително равновесие. Ако приеманата храна е бедна на въглехидрати се повишава отделянето на кортикостероиди, в резултат на което се стимулира [[Синтез|синтезата]] на въглехидрати от невъглехидратни вещества.
 
==== Регулация на белтъчната обмяна ====
▲* Регулация на белтъчната обмяна. Черният дроб участва в образуването на плазмените колоиди, метаболизирането на аминокиселините и на образуване на [[карбамид]]. Плазмените колоиди се синтезират в черния дроб. Трансформацията на [[Белтъчини|белтъчините]] в органа е интензивен процес. В органа се съдържат белтъци, които служат за резерв на организма и се използват в случаите, когато с храната постъпва ограничено количество белтъчини. Аминокиселините, които постъпват от храносмилателния тракт претърпяват съществени изменения. Една част от тях се дезаминират, а от образуваните кетокиселини се използват в различни биохимични цикли като [[окисляване]] на [[пирогроздена киселина|пирогроздената киселина]], синтеза на глюкоза и гликоген, трансаминиране и други. При дезаминирането на аминокиселините в черния дроб се образува [[амоняк]], който с помощта на ензима [[аргиназа]] се разгражда до карбамид в [[орнитинов цикъл|орнитиновия цикъл]].
 
==== Регулация на обмяната на мазнините ====
* Регулация на обмяната на [[мазнини]]те. В черния дроб се депонират значителни количества [[мазнини]] (около 15%) под формата на неутрални мазнини. [[Холестерол]]ът, който е структурен липоид се съдържа в черния дроб и се използва в синтезата на жлъчни киселини и някои [[Стероид|стероидни]] хормони. Заедно с жлъчката се отделя в червата, откъдето една част се изхвърля навън, а друга част се резорбира обратно. В черния дроб се окисляват до 60% от [[Мастни киселини|мастните киселини]], които се резорбират в храносмилателния тракт или са образувани в резултат на липолизата на чернодробните клетки. Процесът на окислително разграждане се изразява в окисляване на втория въглероден атом след карбоксилната група. Така се получават [[мастни киселини]] и [[оцетна киселина]].
 
==== Витамини ====
*[[Витамини]]те Витамините[[Витамин B1|B1]], [[Витамин B2|B2]], [[Витамини от група B|B12]], [[Витамин C|C]], [[Витамин K|K]] и други участват в метаболитните процеси, които протичат в черния дроб. Витамините [[Витамин А|А]], [[Витамини от група B|В]], [[Витамин Е|Е]], [[Витамин PP|РР]] и други се натрупват в значително количество спрямо клетки на други органи и системи в тялото. По този начин черния дроб изпълнява роля на депо, което при нужда отделя необходимите количества за организма. Новородените имат значително по-ниски нива на витамини в органа. Особено силно това се наблюдава при витамин А, който след раждане бързо се натрупва благодарение на коластрата.
 
==== Регулация на минералната обмяна ====
* Регулация на минералната обмяна. Подобно на витамините органът депонира и значителни количества [[Макроелемент|макроелементи -]] – [[желязо]], [[Мед (елемент)|мед]], [[магнезий]], [[цинк]], и [[Микроелемент|микроелементи -]] – [[манган]], [[кобалт]], [[молибден]], като осигурява постоянен приток на елементи в кръвта. Това е от особено значение за поддържане на водно-солевия баланс на организма. Например желязото се намира под формата на феритин, който чрез кръвта като трансферин се отнася до [[костен мозък|костния мозък]]. Тук се използва при синтезата на [[хемоглобин]].
 
==== Роля в ендокринната регулация ====
* Роля в ендокринната регулация. Черният дроб, който депонира и синтезира холестерол е основен фактор за производството на стероидни хормони от [[Ендокринна система|жлезите с вътрешна секреция]]. Освен това той инактивира редица хормони като се свързват с глюкороновата или [[сярна киселина|сярната киселина]] в чернодробните клетки. Освен тях се инактивират и някои други биологично активни вещества като [[серотонин]], [[хистамин]], [[катехоламини]], вещества, опосредстващи действието на хормоните.
 
=== Храносмилателна ===
Чрез образуваната в него [[жлъчка]], участва във храносмилането, резорбцията и усвояването на мастите в червата, някои витамини (вит. [[Витамин А|А]], [[Витамин D|ДD]], [[Витамин Е|Е]], [[Витамин К|К]]), както и на имуносупресорите, които трансплантираните приемат. Когато притокът на жлъчка намалее или бъде изцяло преустановен поради заболяване, всмукването на мазнините и витамините А, ДD, Е и К се нарушава. Липсата на витамин ДD уврежда строежа на [[Кост|костите]], те стават лесно чупливи. Витамин К е от първа необходимост за [[Съсирване на кръвта|съсирването на кръвта]]. Липсата му причинява лесно и дълготрайно [[Кръвоизлив|кървене]].
 
=== Екскреторна ===
Посредством [[Жлъчен сок|жлъчния сок]] от организма се екскретират редица продукти на [[Обмяна на веществата|обмяната на веществата]] като [[пигменти]] и [[киселини]]. Някои от тези вещества се намират в кръвта и са свързани с плазмените колоиди или са неразтворими във вода. В тази форма те трудно се отделят от организма. С помощта на черния дроб те се свързват с [[глюкоронава киселина|глюкороновата киселина]], превръщат се в разтворими във вода и се отделят с жлъчката.
 
=== Терморегулаторна ===
Черният дроб е един от органите, в който протичат интензивни метаболитни процеси. Поради тази причина той взима пряко участие в поддържането на [[Изотермия|изотермията]] на организма. Така например при намаляване на външната температура по нервно-хуморален път се стимулират метаболитните процеси в паренхима на органа и телесните тъкани. Обратно, при повишаване на температурата се намалява топлообразуването.
 
=== Кръвен резервоар ===
По време на ембрионалното развитие черният дроб е мощен кръвотворен орган. През този период той е най-обемистият орган, който заема голяма част от коремната кухина. През него преминава кръвта от стомаха, червата, панкреаса и далака. В органа се задържа около 20% от кръвта на организма като изпълнямаизпълнява роля и на кръвно депо. Като резервоар органът играе роля на регулатор на венозното кръвообращение.
 
=== Хемокластична функция и обмяна на жлъчни пигменти ===
Хемокластичната функция се изразява във факта, че значително количество от остарелите [[еритроцити|червени кръвни телца]] се разграждат от купферовите клетки на черния дроб. При разрушаването на формените елементи се отделя хемоглобин, който допълнително се разгражда на желязо, белтъка [[глобин]] и пигмента [[биливердин]]. В кръвта биливердинът се превръща в кръвен [[билирубин]]. Той се свързва с плазмените колоиди и нармалнонормално преминава през бъбречния филтър. Хемобилирубинът, който попадне в чернодробните клетки се превръща в холебилирубин, който с жлъчката попада в [[дванадесетопръстник]]адванадесетопръстника. Под действието на чревната микрофлора последният се превръща в стеркобилиноген и стеркобилин. Една част от тях се изхвърля с [[изпражнения]]та като придава характерния им цвят. Друга част от стеркобилиногена се резорбира отново и по кръвния ток се отнася до черния дроб. Тук се разгражда и превръща в дипироли. Друга част се превръща в [[билирубин]] и отделя с жлъчката, а трета част под формата на уробилин и уробилиноген се отделя с [[урина]]та.
 
=== Детоксична ===
Изразява се в обезвреждане на редица [[Токсин|токсични]] продукти образувани при обмяната на веществата. Такива са [[амоняк]], [[фенол]], [[индол]], [[скатол]], [[Стероид|стероиди]] и други. В чернодробните клетки тези токсини се подлагат на [[естерификация|естерифициране]], [[окисление]], [[редукция]], [[метилиране]], [[хидролиза]] и други биохимични процеси. Така се превръщат в безвредни за организма продукти.
 
=== Други функции ===
* Някои синтезирани в черния дроб протеини играят централна роля в процесите на съсирването на кръвта.
* Черният дроб участва в борбата с [[Инфекция|инфекциите]] и в частност с тези от тях, чиято входна врата са червата.
* Черният дроб е единствения орган в човешкото тяло, който има способността да саморегенерира. При приемане на големи количества [[алкохол]] и [[лекарства]] се нарушава клетъчният метаболизъм. При човека има един ензим, който се нарича Алкохолдехидрогеназа[[алкохолдехидрогеназа]]. Този ензим играе главната роля при разграждането на поетият алкохол и абсорбирането му от кръвта. При поемане на големи количества алкохол, ензима Алкохолдехидрогеназаалкохолдехидрогеназа не може да се справи, получават се отлагания по стените на черният дроб, наречени Стеатозастеатоза. Чернодробната стеатоза (''Steatosis hepatis'') представлява натрупване на неемулгирани мастни киселини в чернодробната клетка (хепатоцит) и е най-често срещаното функционално нарушение в метаболитната функция на черния дроб в следствие на диетични грешки. Чернодробната стеатоза [[Ехография|ехографски]] се визуализира, като нехомогенна хиперехогенна структура (хиперехогенен ехографски аспект). Чернодробната стеатоза, като функционално нарушение се лекува с [[диета]] намаляваща мазнините и алкохола, [[пектин]] и рибено масло. При неограничение на мастния прием, алкохолната консумация и непроменянето на [[Начин на живот|начина на живот]], като цяло, може да се стигне до т.н. неалкохолен стеатозен хепатит, който параклинично се изявява с раздвижени трансаминази и повишени ГГТ и АФ. Клинично се проявява с астено-адинамия, горно-диспептичен синромсиндром, тежест и тъпа болка в дясното подребрие, рядко субиктер и иктер.
 
== Заболявания на черния дроб ==
Line 65 ⟶ 73:
[[Картинка:Kisse idatike foete bedot.jpg|мини|Ехинококови мехури в черен дроб на заклано животно]]
[[Картинка:Big Liver Tumor.JPG|мини|Голям тумор отстранен при операция на черен дроб]]
Черният дроб поддържа почти всеки орган в организма и е от жизненоважно значение за оцеляването му. Поради стратегическото си местоположение и многоизмерни функции на органът е склонен и към много болести<ref>[http://digestive.niddk.nih.gov/ddiseases/pubs/cirrhosis/ Cirrhosis Overview] National Digestive Diseases Information Clearinghouse. Retrieved on 2010-01-22</ref>. Много от заболяванията на черния дроб, се придружават от [[жълтеница]]. Тя се причинява от повишените нива на [[билирубин]] в кръвта. Билирубинът се образува при разпадането на [[хемоглобин]]ахемоглобина на [[еритроцити]]тееритроцитите, черния дроб го преработва и изхвърля чрез жлъчката.
 
'''Класическите признаци на увреждане на черния дроб биват:'''
* Светли изпражнения. Дължи се на липсата на стеркобилин, пигмент, който се появява в резултат на разграждането на билирубина.
* Потъмняване на урината. Дължи се на наличието на билирубин в урината.
* Натрупване на билирубин под [[Кожа|кожата]]. Причинява се силен [[сърбеж]].
* Подуване на [[Корем|корема]], глезените и [[Стъпало|стъпалата]]. Дължи се на невъзможността на черния дроб да произвежда [[албумин]].
* Прекомерна умора. Възниква в резултат на общата загуба на хранителни вещества, минерали и витамини.
* Кръвоизливи. Черният дроб продуцира вещества, които участват при кръвосъсирването. В резултат на увреждането на органа те не се произвеждат и количеството в кръвта е намалено.<ref>[http://www.ccfa.org/info/about/complications/liver Extraintestinal Complications: Liver Disease] Crohn's & Colitis Foundation of America. Retrieved on 2010-01-22</ref>
 
'''Сред най-често срещаните заболявания на органа са:'''
* [[Инфекциозни заболявания]] – - [[Хепатит A|хепатит А]], [[Хепатит B|B]], [[Хепатит C|C]], [[Хепатит Е|E]], [[Треска от долината Рифт]], [[Ебола]], [[Марбург]], вирус на Ебщайн-Бар (]],[[инфекциозна мононуклеоза)]], [[Лептоспироза]], [[Ку-треска]]. Инфекции с ''[[Entamoeba histolytica]]'', [[Туберкулозатуберкулоза]].
* [[Цироза]]. Хронично прогресивно заболяване на черния дроб. Характеризира се с нарушения на делчестата структура, нарастване на съединителна тъкан и патологична регенерация на тъканта. Проявява се с функционална недостатъчност и хипертензия.<ref>[http://www.greenmed.ru/woods/100 www.greenmed.ru — – Определение термина «Цирроз печени»]</ref> Сред причините за поява на заболяването е хроничния [[алкохолизъм]], вирусен хепатит, наличие на чернодробни паразитози.
* [[Рак]] на черния дроб. Тежко заболяване, причина за смъртта на милиони хора. Сред причините за възникването му са цирозата, хирусни хепатити В и С, паразитни инвазии, злоупотреба с алкохол, контакт с някои канцерогеннни микотоксини и други вредни за органа вещества.
* [[Хемангиом]]и на черния дроб. Аномално развитие на съдовете в черния дроб.
* Непаразитни кисти. Признаците се появяват късно едва след като кистата достигне големи размери. Тя нараства и предизвиква [[атрофия]] на съседната чернодробна тъкан.
* Паразитни[[Паразит]]ни кисти на черния дроб. Те са в резултат на хидатидна [[ехинококоза]] — – тежко паразитно заболяване развиващо се в резултат на опаразитяване и растеж на [[Цестоди|цестода]] ''[[Echinococcus granulosus]]''.
* Други паразитни инвазии. [[Клонорхоза]], [[Описторхоза|пписторхоза]], [[Фасциолозафасциолоза]], [[Малариямалария]], [[Токсоплазмозатоксоплазмоза]], [[Лайшманиозалайшманиоза]], [[Шистозомиазашистозомиаза]], мигриращи ларвни форми на [[нематоди]].
 
== Културни връзки ==
В [[Древногръцка митология|древногръцката митология]], за това че е дал огъня на простосмъртните [[Прометей]] е наказан от боговете като е завързан за скала и всеки ден [[лешояд]] (или [[орел]]) изкълвава черния му дроб, който през нощта се възстановява. Много древни народи от [[Близкия Изток]] и Средиземноморието[[Средиземноморие]]то са имали [[Жрец|жреци]] наречени [[харуспекс]]и, които практикували предсказване на бъдещето по вътрешните органи на жертвени животни, включително и по техния черен дроб. Според [[Платон]] и по-късни [[Физиология|физиолози]], черният дроб е мястото, в което се събират тъмните сили на организма и по-специално [[гняв]], [[ревност]] и [[алчност]].<ref>{{cite book |title= Kundalini – the evolutionary energy in man |last= Krishna |first= Gopi |authorlink= Gopi Krishna |coauthors= [[James Hillman|Hillman, James]] (commentary)|year= 1970 |publisher= Stuart & Watkins
|location= London |id= SBN 7224 0115 9 |pages= 77 |url= http://www.scribd.com/doc/7577310/KUNDALINI-the-evolutionary-energy-in-man }}</ref> В еврейския [[Талмуд]] (трактат Berakhot 61б) черния дроб е смятан за мястото, което крие гнева, а жлъчния мехур му противодейства.
 
На [[персийски]], [[урду]] и [[хинди]] думата за черен дроб (جگر или जिगर или jigar) се свързва с мъжество и сила или най-добрите човешки качества.<ref>[http://www.shawuniversitymosque.org/m/faq_qanda.php?id=94 THE GREAT BATTLE OF BADAR (Yaum-e-Furqan)]</ref> Изразът "„''jan e jigar"''“ се превежда дословно като "силата„силата на черния ми дроб"дроб“ и на урду има значение като знак за изразяване на силна обич. В персийския се използва жаргонно - – думата "„''jigar"''“ в случая се използва като прилагателно, особено от жените за обекти, които са привлекателни и желани от тях. На езика [[зулу]] думата за черен дроб "„''isibindi"''“ има двуяко значение и означава също и мъжество и сила.
 
== Като храна ==
[[Картинка:Foiegras 20070824.jpg|мини|Деликатес, приготвен от черен дроб]]
[[Картинка:2006-02-05 13-11 100 1202.JPG|мини|Филии хляб намазани с чернодробен пастет]]
Черният дроб на животните е субпродукт при клането им. Той е част от ливера, който се образува още от [[бял дроб]], сърце, диафрагма, трахея и хранопровод. В кланичното производство той се класифицира като червена карантия, към която допълнително спадат глави, [[Опашка|опашки]], [[тестиси]], [[бъбреци]], диафрагми, езици, сърца и бял дроб. Най-често за храна се ползва черен дроб от [[свине]], [[птици]], [[Теле|телета]], [[Агне|агнета]] и ярета. При кланичен преглед не се допускат за консумация органи с деструктивни изменения и масови опаразитявания с ехинококови мехури или паразитни ходове на мигриращи [[ларви]] на нематоди. Ето защо от [[Тревопасни животни|тревопасните животни]] ценни за консумация са органите добити от млади животни. При клавеклане внимателно се отделя жлъчния мехур от черния дроб като се внимава да не се разкъса. В противен случай жлъчните сокове контаминирали органа придават горчив вкус при кулинарната обработка.
 
Черният дроб и жлъчката образувана в него се използват и за приготвянето на различни технически и лекарствени продукти. Освободен от съединителна тъкан, лимфни вэзливъзли и жлъчен мехур се получават екстракти, от които се произвеждат различни противоанемични средства. От жлъчката се добива холова киселина, която се използва за различни индустриални цели. Използва се жлъчка добита от едри [[преживни]] животни и свине.
 
В различните национални кухни и се консумира при различните култури приготвен по различен начин. Консумацията обикновено е след термична преработка в резултат на [[варене]], [[пържене]], [[печене]], [[паниране]]. С малки изключения в [[Азиатска кухня|азиатската кухня]] се използва и сурово-сушен. Широко разпространен е метода на приготвяне на чернодробни пастети добит от различни животни, консервиран в различни търговски опаковки. Във [[Френска кухня|френската кухня]] представлява ценен [[деликатес]], т.нар "пастет„пастет от гъши дроб"дроб“ добит от [[патици]], които в последните седмици от отглеждането си преминават през период на интензивно хранене наречен "гушене"„гушене“. При този метод черният дроб нараства значително и добива специфичен вкус. В [[Българска кухня|българската кухня]] черния дроб се приготвя по различни начини, но винаги си консумира след термична преработка. Сред най-известните ястия, в които се влагаслага дроб са [[дроб сарма]], [[бахур]], обикновено се приготвя пържен с лук. В някои райони на страната при клане на коледно прасе, нарязан черен дроб се завива в оментум (було) като [[сарми]] и се пече на фурна.
 
{{commons|Category:Livers}}
 
== Бележки ==
*Захариев Ц., Динчева Е., "Ветеринарно„Ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход"произход“, том I, ISBN 594-05-0089-3
*Кръстев Х., Витанов С., „Ембриология“, Земиздат, София 1994 г. ISBN 954-05-0203-9
*Ковачев Г., Гигов Ц., „Анатомия на домашните животни“, том I, Земиздат, София 1995 г. ISBN 954-05-0330-2
*Томов Тр., Седлоев Н., Градинарски Г., Костов Й., Илиев Я., Биволарски Б., Георгиев П., "Ветеринарномедицинска„Ветеринарномедицинска физиология"физиология“, Издателство Тракийски университет, Стара Загора 1998&nbsp; г.
<references />
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Черен_дроб“.