Кирил Преславски: Разлика между версии

Княз Кирил завършва [[Военно училище|Военното училище]] в София и участва като офицер за свръзки в [[Балкански войни|Балканските]] (1912-1911912– 1913) и [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918). За участието си във войните е награден съответно с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; [[генерал-лейтенант]] от българската царска [[армия]] (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен [[адмирал]] от Германската имперска флота (13 юни 1917).

Като младеж княз Кирил се увлича по автомобилите, по-късно управлява винаги сам собствения си „Пакард“. След абдикацията на цар [[Фердинанд I]] на [[3 октомври]] [[1918]], г. заминава с баща си в град [[Кобург]], Германия. През 20-те години учи [[агрономия]] в [[Прага]]. Завръща се в България едва през [[1926]] г. Известен е с бохемския си живот.

Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на [[9 септември]] [[1943]] г. княз Кирил е избран за Принц-Регент от XXV [[Обикновено Народно събрание]], заедно с проф. [[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], докато първородният син на цар Борис III, [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]], навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на [[11 септември]].

След тримесечно пленничество в [[Съветския съюз]], принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. [[Народен съд]] – през януари-февруари [[1945]] г. – като „виновен“виновен в сътрудничество с [[Германия]] и осъден на смърт, заедно с проф.[[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, [[Добри Божилов]] и [[Иван Багрянов]] и 67 депутати от XXV [[Обикновено народно събрание]], включително и неговите председатели [[Никола Логофетов]] и [[Христо Калфов]].

Княз Кирил и колегите му билиса разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на [[1 февруари]] срещу [[2 февруари]] [[1945]] г. Тялото му заедно с другите билиса захвърлени в обща яма, издълбана от бомба, паднала по време на [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]]. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях. ЕдваПрез 50 години по-късно – презсъщата 1995 г. нав Софийските централни гробища е поставен паметник в тяхна памет.

На [[26 август]] [[1996]] г. Върховният съд отменя присъдите от [[1 февруари]] [[1945]] г., по коятокоито са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.