Мургаш: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
| гео-ширина = 42.833
| гео-дължина = 23.669
| местоположение = '''[[България
| част-от = [[Стара планина]]
| връх = [[Мургаш (връх)|Мургаш]]
Ред 20:
}}
'''Мургаш''' е [[планина]] в [[Стара планина|Западна Стара планина]], [[Софийска област]], между [[Ботевградска котловина|Ботевградската]] и [[Софийска котловина|Софийската котловина]].
==Географско положение, граници, големина==
Планината Мургаш е дял от [[Стара планина|Западна Стара планина]], в Мургашкия планински дял. На север полегатите ѝ склонове достигат до [[Ботевградска котловина|Ботевградската]], а на юг стръмно се спускат към [[Софийска котловина|Софийската]], [[Саранска котловина|Саранската]] и [[Камарска котловина|Камарската котловини]]. На северозапад, чрез седловината Снегьова бара (1030 м) се свързва с [[Голема планина]], а на запад горната долина на река [[Елешница (приток на Батулийска река)|Елешница]] и седловина висока 1091 м я отделят и съответно свързват със [[Софийска планина]]. На изток долината на река [[Бебреш]] (ляв приток на [[Малки Искър (река)|Малки Искър]]) я отделя от планината [[Било (планина)|Било]], а [[Ботевградски проход|Ботевградския проход]] (Арабаконак, 970 м) я свързва с [[Етрополска планина]].
От северозапад на югоизток дължината ѝ е около 25 км, а ширината ѝ — 15-17 км. Билото ѝ е плоско, постепенно понижаващо се на изток, като над него стърчат отделни върхове.
===Върхове===
Най-висока точка е връх [[Мургаш (връх)|Мургаш]] (1687 м), разположен в западната част на планината.
Планината е образувана върху остатъците от Свогенската антиклинала и изградена от палеозойски кисталинни скали, а южният ѝ склон и подножие — от триаски конгломерати и пясъчници, горнокредни варовици и вулканогенни скали. Южното подножие е заето от големи наносни конуси. По северните склонове почвите са кафяви горски и сиви горски, а по южните — канелени. Над 700-800 м е обрасла с хубави букови гори, а по по-ниските места преобладава горуна, примесен с габър.▼
==Геоложки строеж==
▲Планината е образувана върху остатъците от Свогенската антиклинала и изградена от [[Палеозой|палеозойски]] кисталинни скали, а южният ѝ склон и подножие — от [[Триас|триаски]] конгломерати и [[Пясъчник|пясъчници]], горнокредни [[Варовик|варовици]] и вулканогенни скали. Южното подножие е заето от големи наносни конуси
==Климат и води==
От нея водят началото си реките [[Елешница (приток на Лесновска река)|Елешница]] (десен приток на [[Лесновска река]]) и [[Батулийска река]] с левия си приток [[Елешница (приток на Батулийска река)|Елешница]], всички от басейна на [[Искър]].
==Почви==
По северните склонове почвите са [[Кафяви горски почви|кафяви горски]] и [[Сиви горски почви|сиви горски]], а по южните — [[Канелени горски почви|канелени горски]].
==Флора==
Над 700-800 м е обрасла с хубави [[Бък|букови гори]], а по по-ниските места преобладава [[Зимен дъб|горуна]], примесен с [[габър]].
==Фауна==
==Защитени територии==
==Населени места==
На северното ѝ подножие е разположено село [[Врачеш]], а по южното — [[Горно Камарци]], [[Елешница (Софийска област)|Елешница]], [[Негушево]], [[Осоица]], [[Потоп (село)|Потоп]] и [[Саранци]]. В средата на планината се намира село [[Чурек]].
==Туризъм==
На връх [[Мургаш (връх)|Мургаш]] е изградена метеорологична наблюдателна станция, а югозападно от върха е хижа "Мургаш" (1490 м)
==Пътища==
| |||