Екатерина II: Разлика между версии

Бракът на Екатерина и Петър се оказва несполучлив. След смъртта на императрица Елисавета на [[5 януари]] [[1762]] г.{{дата нов стил}} Петър III става император на Русия, но с некомпетентната си политика само за няколко месеца си спечелва неодобрението на [[аристокрацията]], [[Духовенство|духовенството]] и [[Армия|армията]]. Мирът, който Петър III сключва с Прусия, с което не взима никакви територии от нея (въпреки че Русия е печелившата страна в седемгодишната война между Русия и Прусия), кара руският народ все по-малко да го одобрява като император. Екатерина смятала, че той се готви да се разведе с нея и поради това организира заговор за отстраняването му. Заедно със своя любовник Григорий Орлов, тя подготвя [[бунт]] на [[Гвардия|гвардията]] и принуждава Петър ІІІ да [[абдикация|абдикира]], като самата тя става императрица под името Екатерина II. Малко по-късно Петър ІІІ умира в [[Ропша]] при неясни обстоятелства, като се подозира, че това става по нейна заповед. Въпреки че не е пряка потомка на руски император, Екатерина наследява съпруга си като императорски [[регент]]. Това се основава на прецедент, който тя поддържа и който е свързан с това, че [[Екатерина I]] , родена в нисшите класи в шведско–балтийските територии, успява да наследи своя съпруг [[Петър Велики]] през [[1725]] г.

С успеха си в [[Руско-турска война (1768 – 1774)|Руско-турската война от 1768 – 17741768–1774 г.]] Екатерина ІІ превръща Русия във водеща сила в [[Югоизточна Европа]]. По време на войната [[Османска империя|Османската империя]] претърпява някои от най-тежките поражения в историята си, сред които битките при [[Чесма]] и [[Кахул]] ([[1770]] г.). Руски войски, командвани от [[Александър Суворов]], за пръв път преминават на юг от река [[Дунав]]. Като резултат от войната Русия получава достъп до [[Черно море]], като заема рядконаселените степни области на днешна Южна Украйна, където са основани градовете [[Одеса]], [[Николаев (град)|Николаев]], Екатеринослав (днес [[Днепропетровск]]), [[Херсон]]. Съгласно [[Договор от Кючук Кайнарджа|Договора от Кючук Кайнарджа]], [[Силистра|Силистренско]] ([[21 юли]] [[1774]] г.), с който се прекратява Руско-турската война от 1768 – 17741768–1774 г., Русия получава право да защитава интересите на [[християнство|християните]] в Османската империя, а [[Кримско ханство|Кримското ханство]] получава независимост от [[Султан|султана]].

През [[1783]] г. Русия анексира Кримското ханство. Османците се опитват да се противопоставят, но [[Руско-турска война (1787 – 1792)|Руско-турската война от 1787 – 17921787–1792 г.]] е катастрофална за тях и те трябва да се примирят със загубата на [[Кримския полуостров]].