Неоплатонизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавен източник; форматиране: 9x тире-години, 2 интервала, 6lokavica, тире (ползвайки Advisor.js)
форматиране: 14x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Неоплатонизмът''' е [[философия|философско]] течение, възникнало през III в.сл.Хр. на основата на учението на [[Платон]].<ref>http://www.iep.utm.edu/neoplato/</ref>
Главна роля в оформянето на неоплатонизма има египетския философ [[Плотин]] (204- – 270), ученик на [[Амоний Сакас]]. Продължители на делото на Плотин са [[Порфирий (философ)|Порфирий]] (234- – 305), [[Ямблих]] (245- – 325) и [[Прокъл (философ)|Прокъл]] (412- – 485).
 
Неоплатонически възгледи имат император [[Юлиан Апостат]] (331- – 363) и [[Хипатия от Александрия]] (370- – 415). Последният философ от неоплатоническа школа в [[Атина]] е Симплиций (490–560490 – 560), а в [[Александрия]] – Олимпиодор (495- – 570).
 
В християнската философия влияния от неоплатонизма се откриват при [[Ориген]] (185- – 254), [[Августин]] (354- – 430), патриарх [[Фотий]] (810- – 893), [[Джон Скот Ериугена]] (ок. 800/810- – 877) и [[Гемист Плитон]] (1355 – 1454).
 
Еврейски мислители като [[Кабала|кабалистите]] [[Соломон ибн Гебирол]] (1021 – 1058) и Исаак Слепеца (1160 – 1235), както и арабските философи [[Ал Фараби]] (872- – 951), [[Авицена]] (980- – 1037), [[Ал-Газали]] (1058 – 1111), [[Ибн Араби]] (1165 – 1240) и др., включват много неоплатонически идеи в съчиненията си.
 
В епохата на [[Ренесанс]]а интересът към неоплатонизма се възражда. Италианските философи [[Марсилио Фичино]] (1433 – 1499) и [[Пико делла Мирандола]] (1463 – 1494) превеждат и пишат върху неоплатоническите текстове, и във [[Флоренция]] създават Платонова академия, под покровителството на [[Козимо Медичи|Козимо]] и [[Лоренцо Медичи]].