Имеон: Разлика между версии

== Географско положение ==

Подробно описание на планинската територия и населяващите я народи е дадено в арменския географски справочник „[[Ашхарацуйц]]“ на [[Анания Ширакаци|Ананий Ширакаци]] от 7 век, възможно основан на по-ранен труд на [[Мовсес Хоренаци|Моисей Хоренски]] от 5 век. Според картата на [[Централна Азия]], реконструирана от акад. [[Сурен Еремян]] въз основа на текста на „Ашхарацуйц“, планинската система се дели на четири дяла наречени съответно Южен Имеон (‘Емавон’ на [[Арменски език|арменски]]), Югоизточен Имеон, Северен Имеон, и [Североизточен] Имеон, отговарящи съответно на днешния [[Хиндукуш]]; на [[Бадахшан]] и [[Памир]]; [[Алайски хребет|Алайския хребет]] и хребетите на [[Тяншан]] разположени северно от [[Ферганска долина|Ферганската долина]]; и централния и източен дял на [[Тяншан]]. Имеон граничи със земите на [[Китай]] на изток, [[Индия]] на юг, ‘Ария’ (днешен [[Иран]]) на запад, и [[Хорезъм]] на северозапад.

Почти до края на 19 в. планинската верига образувана от хребедите Фергански, Алайски, Киригизки, Кокшетау, се възприема от местното население като единна планинска верига продължение на Тяншан и Памир, наричана Болор. В „Худуд Ал Алам“ (Граници на света) от неизв. персийски автор и в съчиненията на Махмуд Кашгари хребетът Болор се нарича още Маниса: „….планината, прилепяща

се към нея (която е разположена) между края на Хиндустан (Индия) и началото на Чинистан (Китай). Тя се нарича Manisa“…. „4. В края на Хиндустан, и в началото на Тибет, разклонение на (хребета Manisa) лежи на изток в Чинистан на разтояние 50 фарсанга.“