Александър фон Хумболт: Разлика между версии

'''Фридрих Хайнрих Александър фон Хумболт''' (на [[немски език|немски]]: ''Friedrich Heinrich Alexander von Humboldt'') е [[Германия|немски]] [[природни науки|естественик]] и [[изследовател]], [[География|географ]] и [[пътешественик]], по-малък брат на пруския министър и лингвист [[Вилхелм фон Хумболт]].

== Ранни години 1769- – 1799 ==

Роден в [[Берлин]] през 1769 г. в семейство на придворен [[Саксония|саксонски]] [[курфюрст]]. В Алма Матер Виадрина във [[Франкфурт (на Одер)]] изучава различни науки – [[медицина]], [[математика]], [[технология]], [[физика]], [[търговия]] и др. През 1789 г. продължава образованието си в [[Гьотингенски университет|университета в Гьотинген]], след това търговия в университета в [[Хамбург]], а накрая – [[геология]] във Фрайбергската[[Фрайберг]]ската минна академия. Голяма роля за формирането на личността на Хумболт изиграва видния немски естествоизпитател [[Георг Форстер]], участник във второто околосветско плаване на [[Джеймс Кук]]. Двамата заедно през 1790 г. извършват полеви изследвания в [[Белгия]], [[Холандия]], [[Англия]] и [[Франция]].

От 1792 до 1797 г. е на служба в [[Прусия]] като инспектор на [[Рудници|рудниците]]. По време на земанатазаеманата длъжност много обикаля поиз страната като се занимава с геоложки, химико-физични, биологични, ботанически и минералогически изследвания, изследва находища на [[полезни изкопаеми]], ръководи чугуно-леярното производство. Поддържа приятелски взаимоотношения с [[Гьоте]] и [[Шилер]]. През 1797 г. подава оставка, като по този начин се отказва от бъдещата си бляскава кариера и отново се отправя на пътешествия, като следващите две години посещава [[Швейцария]], [[Италия]], [[Албания]] и други европейски страни.

== Експедиция в Латинска Америка 1799- – 1804 ==

[[Файл:Map Alexander von Humboldt expedition-mk.svg|400px|thumb|Пътешествието на Александър фон Хумболт в Латинска Америка 1799- – 1804]]

През 1799 г. започва прочутото му пътуване до [[Южна Америка]], заедно с френския ботаник [[Еме Бонплан]], което всъщност се счита за най-модерното пътуване за онова време. Там Хумболт изработва [[карти]], прави проекти и чертае профили на местности, открива 60006 000 [[растения]], от които около 30003 000 са съвсем нови видове, пътува сред [[Тропически гори|тропическите гори]], плава по бурни, пълни с [[крокодили]] и [[пирани]] реки, мръзне по планински върхове, спуска се в огнедишащите [[Кратер (пояснение)|кратери]] на [[вулкани]], наблюдава [[земетресения]] и метеоритни дъждове. Въвежда нов раздел в географията "география„география на растенията"растенията“. Открива [[Бифуркация (хидрология)|бифуркация]] на реката [[Касикиаре]] в [[Гвианска планинска земя]], от която се образуват реките [[Ориноко]] и [[Рио Негро]] (приток на [[Амазонка]]). Описва студеното [[Перуанско течение|Перуанско океанско течение]] покрай тихоокеанските брегове на [[Южна Америка]], от където то получава и другото си название [[Хумболтово течение]].

През юни 1799 г. двамата с Бонплан слизат на брега на [[Венецуела]] (пристанището [[Кумана]]), от там достигат до [[Каракас]], от където продължватапродължават право на юг към [[Ориноко]]. Те се изкачват по [[Ориноко]] до мястото, където от реката се отделя на югозапад ръкавът [[Касикияре]], "неотстъпващ„неотстъпващ по ширина на Рейн"Рейн“ и вливащ се в [[Рио Негро]]. Хумболт дава първото научно описание на това явление, и след няколко години Касикияре започва да се посочва като класически пример за бифуркация на река. Спускат се по реката до вливането ѝ в [[Рио Негро]] и от там се връщат обратно в Кумана.

През ноември 1800 г. двамата отплават за [[Хавана]] и пътешестват по [[Куба]]. В края на март 1801 г. те отново се оказват на карибския бряг на [[Южна Америка]], като слизат в пристанището на [[Картахена_(Колумбия)|Картахена]], близо до устието на река [[Магдалена (река)|Магдалена]]. Изкачват се по реката до пристанището Онда, от където се насочват на югоизток към [[Богота]]. През септември 1801 г. пътешествениците се отправят към [[Кито]], където пристигат през януари 1802 г. По пътя за там и в провинция Кито изследватаизследват вулканите в [[Анди|Екваториалните Анди]] и през юни 1802 г. се опитват да се изкачат на вулкана [[Чимборасо]] (62726 272 м), като достигат до 57605 760 м височина – световен рекорд по това време.

През юли 1802 г. Хумболт и Бонплан се отправят от [[Кито]] към перуанското пристанище [[Трухильо]], а от там в [[Каляо]] и през октомври пристигат в [[Лима]]. От декември 1802 г. до март 1803 г. двамата преминават по море през [[Гуаякил]] до южномексиканското пристанище [[Акапулко]] и след три седмици са в [[Мексико Сити]]. В [[Мексико]] пребивават около година, като извършват сравнително кратки, но много плодотворни пътешествия по страната и Хумболт продължава да изучава вулканите. След като събират богати географски и исторически материали, пътешествениците през [[Веракрус]] отново се насочват към [[Хавана]] (март 1804), а от там по море към [[Филаделфия]] ([[САЩ]]). През август 1804 г. двамата се завръщат в [[Европа,]] слеслед петгодишно отсъствияотсъствие и с богати колекции.

Това е едно от най-големите по своите научни резултати пътешествия. Наистина, Хумболт и Банплан не извършват никакви географски открития в прекия смисъл на думата, но методите за географско изследване на определена територия прилагани от Хумболт стават образец за следващите научни експедиции през ХІХ ввек. Той става един от създателите на физическата география като наука и, описвайки тези страни, които посещава, дава начина по който трябва да се работи в [[Странознание|странознанието]]. Той теоретически обобщава своите наблюдения и дава забележителни опити за установяването на взаимовръзката между различните географски явления и разпределението им по земната повърхност. Става един от основоположниците на съвременната география на растенията, виден историк на географските открития, [[Климатология|климатолог]], [[Океанография|океанограф]] и [[Картография|картограф]].

След завръщането си заживява в [[Париж]] и през следващите двадесет години пише книга за пътуването си в 30 тома ''„Voyage aux regions equinoxiales du Nouveau Continent fait en 1799, 1800, 1801, 1802, 1803 et 1804”1804“ (1807- – 34)''.

От март до 13 ноември 1829 г. по покана на руското правителство извършва пътешествие по маршрута: [[Петербург]] – [[Урал|Среден Урал]] – [[Алтай]]. По време на пътуването си Хумболт изминава 15 000 км и прави опити с цел проучване химичния състав на [[водата]] и изследване на различните видове [[риби]].

== Научна кариера 1829- – 1859 ==

* ледник Хумболт ({{coord|79|30|N|63|00|W|}}), в северозападната част на [[Гренландия]];

* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 131- – 133. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/

* Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965., стр. 340- – 341. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/

* Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 64, 82- – 83, 114, 132, 150, 189- – 190. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847