|
със мене, момци, при мене,
я ще ви водим войвода!<ref>[http://liternet.bg/folklor/sbornici/trem/145.htm Ангелов, Божан, Христо Вакарелски. Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра, LiterNet, Варна, 2006, Песен за Румена войвода]</ref>|}}
Де се е чуло, видяло - мома мъже да командва .....
Това са думи от песен, която още се помни в Кюстендилския край. Тя е създадена за Румяна (Румена) войвода. Родена е в с. Гюешево, вероятно между 1853 и 1855 г. За разлика от многодетните български семейства по това време, тя е единствена на баща и майка. Тейко й е овчар. Като поотраства, Румяна слиза един път седмично в Кюстендил с магарето, натоварено с 2 гюма, и продава мляко на гражданите. Един път на връщане в Гюешево в гората я пресреща Лазар. Тя е чувала за него, защото из този край се говори, че води 60 души дружина, но Румяна забелязва само още 5-6 души, които се прикриват зад дърветата. Румяна и Лазар се стрелкат с очи и така се запалва любовта между тях. Срещите зачестяват и в една от тях Лазар казва, че е наумил да разпусне четата и двамата да се съберат в семейство. Според Румяна обаче по-добре е тя да хване гората, та заедно да всяват страх у турците. Сбогува се с натъжените си родители и става спътница на Лазар.
<references/>
{{Портал Македония}}
Четата наистина е само от 6 души и отвреме-навреме устройва засади на заптиетата и башибозуците, затова те се страхуват да безчинстват в този край. Понеже на страха очите са големи, турците мислят, че Лазар води най-малко 100 души. Румяна успява да привлече още десетина и четата нараства на 15-16. От това набират допълнително кураж и извършват няколко дръзки нападения над придвижващите се в района турски части. Така се снабдяват с по-модерно оръжие, което повишава тяхната боеспособност. При едно от сраженията обаче Лазар е тежко ранен и умира...
Опечалените четници смятат, че трябва да се разотидат. Тогава Румяна ги обвинява, че са страхливци и не тачат паметта на Лазар.
- А кой ще ни бъде войвода? - питат те.
- Който най-добре умее да стреля с пушка! - отвръща им тя.
Правят от вейки подобие на глава и й слагат фес. Поставена е на 50 м и всички се изреждат да стрелят по нея. Улучват я само Румяна и още двама. Тогава я отдалечават на 75 м и този път целта е поразена единствено от нея!
- Да живее Румяна войвода! - викат четниците и стрелят във въздуха. Съществува обаче песен, в която се казва, че това е станало по друг начин:
Румена мома войвода,
турнала пръстен на бука.
Който си пръстен удари,
той ще войвода да бъде.
Румена пръстен удари.
Хайде, момци, със мене,
момци при мене,
я ще ви водим войвода!
Това става през 1858 г. Тя попълва четата с още десетина души. Извезва знаме и по нейно предложение за байрактар е избран Стоян Ковача. През следващите 3-4 г. става истинско страшилище за турците. Селата в Осоговската и Конявската планина са напълно очистени от турски изедници и този край започват да го наричат Царството на Румяна войвода.
Това продължава до 1862 г., когато четата престава да съществува. Коя е причината за това - има няколко версии. Най-достоверната е, че по инициатива на софийския паша са сформирани два големи отряда от низами и башибозуци, които обграждат четата на Румяна от две страни. Трети отряд е изпратен от нишкия паша и пиротския бей. Разразява се ожесточена битка в подножието на връх Руен, където загива Румяна войвода, а четата се разпръсва.
Но има и друга версия. Според нея четата се прехвърля в Западна Стара планина и се попълва с бойци от Берковско, Чипровско и Белоградчишко. Тя достига 120 души и държи под напрежение турците от Мездра до Кула.
Третата версия е повече от драматична. Според нея през 1859 г. Румяна ражда син, когото кръщава на загиналия му баща Лазар. Дава го за отглеждане на родителите си, но през 1862 г. решава да скъса с хайдутството и да се посвети на детето си. Заселва се в околностите на град Арад (в днешна Румъния). Според тази версия умира през 1883 г., когато част от България вече е освободена. Подготвя се да се завърне в родния си край, но умира. Вече на 29 години, в България отива синът й Лазар и иска да постъпи във Военното училище, но не го приемат, защото е надхвърлил годините. Когато през 1885 г. започва Сръбско-българската война, се записва доброволец и участва в боевете при Сливница. Не се знае нищо за по-нататъшната му съдба. Но на мемориалния паметник в Сливница е изписано името Лазар Лазаров. Дали това не е синът на Румяна войвода?
<references/>4. http://www.duma.bg/node/74811<nowiki/>{{Портал Македония}}
[[Категория:Български хайдути]]
[[Категория:Почетни граждани на Кюстендил]]
| 