Уикипедия

Баня (област Благоевград): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м област с малка буква
форматиране: 18x тире, 3x тире-числа, 2x кавички, 2+ параметъра, 4 интервала, URL, запетая (ползвайки Advisor)
Ред 14:
 
== География ==
Село Баня се намира в [[планина|планински]] район на 801 м н.в. в центъра на [[Разложка котловина|Разложката котловина]] между три планини - – [[Пирин]], [[Рила]] и [[Родопи]]те. Отстои на 5 километра от [[Банско]] и [[Разлог]], на 25 километра от [[Якоруда]] и на около 150 километра от [[София]] и [[Пловдив]]. Оттук минава [[Теснолинейка Септември - Добринище|жп линията Септември-Добринище]], която е построена през [[1930-те|30-те]] години на [[20 век]].
 
== История ==
През 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което най-дейно участие вземат и жителите на село Баня. Така жадуваната свобода от българското население така и не идва.
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 23:
{{цитат|Баня, село на И от Банско 1 час, от [[Разлог|Мехомия]] 1 1/2 часа. Захваща центъра на всичките Разложки села; разположено е длъгнесто на равнище, близо до Глазня. Орната земя е песъчлива, та земледелието не вирее; чужбината тук и по целия Разлог е обикновено нещо. Преди 1879 година това село било едно от най-цъвтещите. През размирицата изгоряла цяла една махала, от която развалини и сега се съглеждат. Нова църква и училище с 60 ученика и 1 учител. Около 300 къщи, на половина помашки и български. От българете 5 къщи са протестанти.
 
В Баня извира гореща минерална вода, цял поток. При самия извор температурата е тъй висока, че не може да се трае. Затуй водата се разхладява със студена в отделни резервоари, наречени „бани“.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4ИзтМакед Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 15.]</ref>}}
 
През периода 1893 - – 1912 година населението на селото взема участие в революционните борби на организация бореща се за автономия на Македония и Одринско&nbsp;— – ВМРО.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 22 души от Баня са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828.</ref>
 
Свободата на целия района донасят щиковете на българските войници от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 г. Първият кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.
Ред 52:
| location = София
| language = български, френски, английски, руски
| pages = 132- – 133
}}</ref>
 
Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година ''Баня'' е смесено българо-християнско и [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 960 българи-християни и 550 [[българи]]-[[мохамедани]].<ref>{{cite book
Ред 74:
В момента в селото функционират няколко хотела.
 
Местността Трестеник се намира в покрайнините на селото. Известна още като [[Вилна зона|вилната зона]] на селото, местността е приютила много частни вили. Природата е оставила красив отпечатък върху това кътче от гората. Има извори и богата растителност. В Трестеник е разположен и частен язовир. Най-известна е "Ловджийската„Ловджийската вила"вила“, която е емблематична за хората, практикуващи лов в селото. Трестеник е популярно място за правене на пикници и неделни излети в гората.
 
== Редовни събития ==
Ред 85:
[[Файл:Ivan_Grachev.jpg|дясно|мини|Иван Гръчев.]]
;Родени в Баня
* {{BGR-флаг}} [[Васил Пачаджиев]] (1883 - – 1942), български революционер
* {{BGR-флаг}} [[Георги Гръчев]] (1854/1855 - ?), български революционер, опълченец
* {{BGR-флаг}} [[Димитър Венедиков]] (1866 - – 1939), български военен и революционер
* {{BGR-флаг}} [[Иван Асянчин]] (1834 - – 1910), български революционер, духовник и просветен деец
* {{BGR-флаг}} [[Иван Гръчев]] (1852 - – ?), български революционер, опълченец
* {{BGR-флаг}} Иван Костадинов Бояджиев (? - – 1896), български свещеник в селото през 1870-те<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.88.</ref>
* {{BGR-флаг}} Иван Лазаров Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на бронзов медал<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.</ref>
* {{BGR-флаг}} [[Иван Терзиев (зограф)|Иван Терзиев]] (1832 - – 1907), български зограф
* {{BGR-флаг}} [[Йордан Венедиков]] (1871 - – 1957), български военен деец (генерал-майор) и историк
* {{BGR-флаг}} [[Константин Венедиков]] (1866 - – 1933), български военен и революционер
* {{BGR-флаг}} [[Костадин Бояджиев]] (1880 - – 1938), български революционер
* {{BGR-флаг}} Парашкева Димова, майка на [[Георги Димитров]]
* {{BGR-флаг}} [[Райна Рачева]] (1939), бащино име Райна Николова Груева (Лампева), Художник
* {{BGR-флаг}} [[Стефан Попстаматов]] (около 1830 - – 1886), български духовник, зограф
* {{BGR-флаг}} Теофил Николаев, учител в [[Горски извор (Област Хасково)|Куру чешме]] през 1852 година, спомоществовател за издаването на Райна, княгиня българска от Й. Груев (1852)<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.469.</ref>
* {{BGR-флаг}} [[Тодор Стефанов]] (1887 - – 1979), български предприемач, кмет на Баня преди 1944 година
* {{BGR-флаг}} [[Христо Венедиков]] (1834 - – 1916), български революционер
* {{BGR-флаг}} [[Христо Дойчинов]] (около 1865 - – около 1923), писател, документалист
 
;Починали в Баня
* {{BGR-флаг}} [[Илия Йосифов (резбар)|Илия Йосифов]] (1878 - – 1942), български резбар и строител
 
;Други
* {{BGR-флаг}} [[Александър Асянчин]] (1907 - – 1980), български журналист, по произход от Баня<ref name="София помни 29">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=29 | заглавие=Парцел 29 |достъп_дата =2016-01-13 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=София помни |език= |цитат= }}</ref>
* {{BGR-флаг}} [[Венедикови]], голям български род, водещ началото си от Баня
 
== Външни препратки ==
* [http://www.banyabg.com Уеб сайт на село Баня]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=230 "Принос„Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени"спомени“], Иван Асянчин от с. Баня, Разложко, Пловдив, 1915 г.
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Баня_(област_Благоевград)“.