|
|}}
През 1915 г. на Западния фронт все още се водят позиционни военни действия. В немското върховно командване възникват противоречия, относно действията, които трябва да се предприемат, за да се излезе от това положение, неизгодно за Германия (ЦенралнитеЦентралните сили страдат от недостиг на ресурси, поради морската блокада, наложена от Антантата, и която принуждава Германия да търси бърз изход от войната), Лудендорф е активен поддръжник на настъплението на Източния фронт (срещу Русия), друго е мнението на Конрад фон Хьотцендорф (началник на генералния щаб на австро-унгарската империя), който настоява да се пренесат военните усилия на италианския фронт. Фалкенхайн (началник-щаб на главаното командване на германската армия) налага свой план, според който, военното усилие трябва да се насочи срещу Франция.
Германското Върховно командване приема паланаплана на ФланкенхайнФалнкенхайн, който обещава най-големи облаги при успешно провеждане.
Битката между армиите на [[Франция]] и [[Германия]] за [[Вердюн]]ския укрепен район е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения, известно като “месомелачката”„месомелачката“, през [[Първата световна война]] ([[1914]]-[[1918]] г.). То завършва едва през лятото, без някоя от страните да получи надмощие, въпреки че общият брой на дадените жертви достига 1 милион души.
Германското командване решава през [[1916]] г. да нанесе главен удар на Западния фронт срещу Вердюнската дъга – опора на целия френски фронт. Според немсктонемското върховно командване задачата на вердюнския пробив е да "обезкърви„обезкърви противника"противника“, а именно като го принуди да се бие за всеки метър срещу превъзхождащи го немски сили, като вкарва нови сили във вече загубени и добре укрепени територии и по този начин да отчита огромни загуби (избира се участък от форнтафронта, към който е особено чувствително общественото мнение, а именно Вердюн, който е символ на непобедимостта на Франция), това ще бъде битка за изтощение (различава се от войната на изтощение). Има хипотези че планът е изфабрикуван едва след поражението на немските сили, за повдигане на бойнябойния дух. ОтбраняванаЛинията е отбранявана от 8 френски дивизии. На 15-километровия участък на пробива, срещу две френски дивизии Германия съсредоточава шест и половина дивизии с деветстотин четиридесет и шест946 оръдия (от които четиристотин деветдесет и шест496 тежки) от състава на Трета немска армия. Трета немска армия е командвана от Кронпринца ([[престолонаследник]]а) [[Вилхелм]].
От 21 февруари до 10 март германските сили постигат очаквания резулатат, те завладяват опорните точки форт Думон, Морт-Ом и гористата местност Авокур. От този момент атаката на немците губи инерцията си. Редуват се атаки на немските и френските войски, които отново и отново превземат тези опорни точки. През юни армията на Кронпринца, със своите 12 двизиидивизии (подкрепленията са снети от фронафронта) постига нови успехи, превземат се фортовете Во ([[7 юни]]), Тимон ([[11 юни]]), Сувил ([[23 юни]]), самият [[Вердюн]] е под заплаха. На следващия ден ФлакенхайнФалкенхайн решава да снеме атакуващите сили от Вердюн, поради опасение от атака на французите при Сома, без тези сили армията, атакуваща [[Вердюн]] е обречена на поражение.
Вердюнската операция е опит да се прекрати позиционната война и да се пристъпи към същността на класическото военно изкуство, а именно към "обходните„обходните маньоври"маньоври“ които биха позволили на настъпващата армия да обгради защитаващата се, и по този начин да се осигури значително предимство. Поради неуспеха на операцията на Западния фронт се устновяват отново позиционните военни действия, както ще си остане почти до самия край на войната, когато на [[15 юли]] [[1918]] генерал [[Генерал Фош|Фош]] преминава в масово настъпление, съкрушавайки напълно германските сили.
[[Категория:Битки през Първата световна война|Вердюн]]
|
