Пиндар: Разлика между версии

}}

 

Роден е в [[Беотия]], в село [[Киноскефалия]] (близо до [[Тива]]). Много е пътешествал, живял е в [[Сицилия]] и в [[Атина]]. Принадлежал е към знатно семейство, което е било в родствена връзка с аристократи от [[Спарта]] и [[Кирена]]. Пиндар се научил да свири на [[флейта]] от своя дядо Скопелин и продължил образованието си в Атина под ръководството на Агафокъл и Аполодор. По време на [[Гръко-персийски войни|гръко-персийските войни]] Пиндар, по-всичко личи, че се е чувствал неловко поради преминаването на Тива на страната на [[Персия]], защото неговият род можел да се проследи назад във времето до основаването на града от [[Кадъм]].

 

 

== Творчество ==

Пиндар се прославя със своите епиникийски [[ода|оди]] в чест на победителите от 4-те най-велики спортните състезания в древността: [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]], [[Питийски игри|Питийските игри]], [[Немейски игри|Немейските]] и [[Истмийски игри|Истмийските игри]]. Най-ранното произведение на Пиндар, което е датирано, е "10-та Питийска ода" (498 пр.н.е), а най-късното ''8-ма Питийска ода'' (446 пр.н.е). Пиндар бил дълбоко религиозен и особено почитал [[Аполон]]. По-късно в храма на Аполон в [[Делфи]] показвали железния стол, на който е седял Пиндар.

 

Пиндар е писал и химни за прослава на боговете ([[пеан]]и и [[дитирамб]]и), както и светски песни (възхвали, погребални оплаквания, победни песни за игрите).

 

 

 

Първата Питийска ода е посветена на Хиерон от Етна, победител надбягване с колесници. Тя е една от най-добре познатите хвалебствени оди

 

 

 

Божествената воля и съдбата на хора са пряко свързани. Затова Пиндар изпраща молба към боговете [[Зевс]] и [[Аполон]]. Чрез думите си той се надява хората да спечелят обичта на боговете и да бъдат все така увенчани с успехи и победи – било то във военните дела, било то в игри и състезания.

 

Пиндар често използва мита за създаването на града, за да възпее миналото и величието му. Той описва основаването на града Етна под властта на сина Хиерон и предполага, че победата на Хиерон в Питийските игри вещае добро за бъдещия просперитет на новия град. Не трябва обаче да се забравя, че славата и успехите са дар от боговете. Ако те ти дарят и двете, то тогава човек трябва да е вечно благодарен на безсмъртните.

 

 

 

В следващата част е представен митът за [[Иксион]], пожелал да се вмъкне в ложето на върховната богиня [[Хера]], подведен от своята гордост. Пиндар изобразява престъплението главно като нарушение на уникална връзка между Иксион и Зевс. След като на Тесалийския цар е дадена върховната благословия от олимпийските богове, Иксион пропилява този този шанс, с прекрачване на границите на благоприличието и  жаждата си към Хера. По този начин той нарушава деликатния баланс на отношенията му със Зевс и на необичайното приятелство между бог и смъртен. Затова похотта на Иксион е двойно престъпление, тъй като той е пренебрегнал не само приятел, но и божество. По този начин Пиндар ни показва необходимостта човек да знае правилното си място и да не се поставя на равно с боговете (''χρὴ δὲ κατ " αὐτὸν αἰεὶ παντὸς ὁρᾶν μέτρον, 34''). В отговор на нарушението на Иксион, Зевс го мами с Нефела - облакът преобразен като Хера. От тази измама се раждат кентаврите. Изводът, който извлича поетът от съдбата на горделивеца, може да се характеризира недвусмислено като назидание за това как човек се опитва да бъде богоравен. Освен измамата Зевс наказва Иксион, като го завързва към огнено колело и го обрича на вечни мъки.

Одата завършва с тезата, че трябва да се примиряваме със съдбата дадена ни от боговете, независимо каква е тя. Човек не може да избегне отредената си участ. Никой не знае какво му е писано и какво го очаква в живота.

 

Одата е посветена на  Хиерон от Сиракуза, надбягване с колесници с коне. Годината на победата не е известна.

 

 

 

В края на одата Пиндар казва какъв трябва да е добрият живот и най-вече достойната смърт. Човек трябва да приеме съдбата си и да изживее достойно живота си, макар и с малко, за да може да бъде един от тези, за които великите поети пишат.

 

 

В тази ода Пиндар възпява добродетелите на Aркезилай, любимец на боговете, закрилян от полубога Кастор. Подобно на хората от своето време, Пиндар вярва в неограниченото могъщество и сила на боговете, в чиято власт се намират богатството, успеха и славата на смъртните. Боговете дават възможност на хората да постигнат достъпните за тях добродетели - да овладеят мъдростта, да развият силата на ръцете си и да се усъвършенстват. Богатството води към почести и блаженство, но винаги трябва да се помни, че щастието и успеха са от боговете.

 

 

Много по-често Пиндар използва мита, за да възпее героичното минало на града, от който произхожда победителят, или легендарните подвизи на неговите прадеди. Toй присъединява себе си към спартанците и към тиванската раса, чрез мита за създаването на Кирена. Той разказва как заселници от остров Тера, обединени с жителите на [[Спарта]],  били напътствани от боговете и основавали град [[Кирена]]. Там обаче се заселват троянци, прогонени от пожарите на войната.

Одата завършва с множество хвалебствия за талантите и добродетели на Аркезилай. Така се вдъхновяват молбите на Пиндар за вечно благоволение на боговете спрямо победителите от този род и му пожелава да донесе същите успехи от [[Олимпия]], които е получил в Питийската борба.

 

Одата е посветена на Мегакъл от Атина,  участвал в надбягване с колесници. Мегакъл печели своята победа в годината на битката при Маратон. Той е част от великия род на Алкмеонидите, от който бил част и Перикъл.

 

 

== Значение ==

 

Стихотворенията на Пиндар е прието да се считат за своеобразен еталон на загадъчност. Сложността в поезията му е породена отчасти от неестествения ред на думите. Пиндар жертва простотата на [[синтаксис]]а, за да построи желаната последователност от образи. Той използва и поетическа [[инверсия]], [[хипербола]], [[метафора|метафори]] и [[неологизъм|неологизми]].

 

 

Епиникиите на Пиндар съществено повлияват на развитието на жанра [[ода|оди]] в европейската литература.

 

== Издания на български ==

* Пиндар. '''Питийски оди'''. Превод от старогръцки, уводна статия и бележки [[Яна Букова]]. Стигмати. София, 2011.

 

== Външни препратки ==

* [http://chitanka.info/person/pindar Творби на Пиндар в Моята библиотека] в превод на Борислав Георгиев

 

[[Категория:Древногръцки писатели]]

[[Категория:Древногръцки поети]]