Ибн Халдун: Разлика между версии

'''Абу Заид Абд ер-Рахман бен Мохамед бен Халдун ел-Хадрами''' ({{lang-ar| أبو زيد عبد الرحمن بن محمد بن خلدون الحضرمي }}) е [[Араби|арабски]] [[учен]] и [[философ]]. Той е смятан за основоположник на [[демография]]та,<ref name=Mowlana>H. Mowlana (2001). "Information„Information in the Arab World"World“, ''Cooperation South Journal'' '''1'''.</ref> [[Културна история|културната история]],<ref>Mohamad Abdalla (Summer 2007). "Ibn„Ibn Khaldun on the Fate of Islamic Science after the 11th Century"Century“, ''Islam & Science'' '''5''' (1), p. 61- – 70.</ref> [[историография]]та,<ref>Salahuddin Ahmed (1999). ''A Dictionary of Muslim Names''. C. Hurst & Co. Publishers. ISBN 1850653569.</ref><ref name=Enan>{{Cite book|title=Ibn Khaldun: His Life and Works|first=Muhammed Abdullah|last=Enan|publisher=The Other Press|year=2007|isbn=9839541536|page=v}}</ref> [[Философия на историята|философията на историята]],<ref name=Akhtar>Dr. S. W. Akhtar (1997). "The„The Islamic Concept of Knowledge"Knowledge“, ''Al-Tawhid: A Quarterly Journal of Islamic Thought & Culture'' '''12''' (3).</ref> и [[социология]]та.<ref name=Mowlana/><ref name=Enan/><ref name=Akhtar/><ref>{{cite journal|first=Amber |last=Haque |year=2004|title=Psychology from Islamic Perspective: Contributions of Early Muslim Scholars and Challenges to Contemporary Muslim Psychologists|journal=Journal of Religion and Health|volume=43|issue=4|pages=357–377357 – 377 [375]|doi=10.1007/s10943-004-4302-z}}</ref><ref>{{cite journal|last=Alatas|first=S. H.|title=The Autonomous, the Universal and the Future of Sociology|journal=Current Sociology|year=2006|volume=54|pages=7–237 – 23 [15]|doi=10.1177/0011392106058831}}</ref> Смятан е и за един от пионерите на съвременната [[Икономика (наука)|икономическа наука]],<ref name=Enan/><ref>I. M. Oweiss (1988), "Ibn„Ibn Khaldun, the Father of Economics"Economics“, ''Arab Civilization: Challenges and Responses'', New York University Press, ISBN 0887066984.</ref><ref>Jean David C. Boulakia (1971), "Ibn„Ibn Khaldun: A Fourteenth-Century Economist"Economist“, ''The Journal of Political Economy'' '''79''' (5): 1105- – 1118.</ref> въпреки че първите текстове в тази област принадлежат на живелия хилядолетие и половина по-рано индиец [[Чанакя]].<ref>L. K. Jha, K. N. Jha (1998). "Chanakya„Chanakya: the pioneer economist of the world"world“, ''International Journal of Social Economics'' '''25''' (2- – 4), p. 267- – 282.</ref><ref>Waldauer, C., Zahka, W.J. and Pal, S. 1996. [http://bss.sfsu.edu/mbar/ECON605/Arthashastra.pdf Kautilya's Arthashastra: A neglected precursor to classical economics]. ''Indian Economic Review'', Vol. XXXI, No. 1, pp. 101- – 108.</ref><ref>Tisdell, C. 2003. [http://espace.library.uq.edu.au/view/UQ:84337 A Western perspective of Kautilya's Arthasastra: does it provide a basis for economic science?] ''Economic Theory, Applications and Issues Working Paper No. 18''. Brisbane: School of Economics, The University of Queensland.</ref><ref>Sihag, B.S. 2007. Kautilya on institutions, governance, knowledge, ethics and prosperity. ''Humanomics'' 23 (1): 5- – 28.</ref> Ибн Халдун работи също в областта на [[астрономия]]та, [[история]]та, [[теология]]та, [[право]]то, [[математика]]та.

Трудът му „Мукаддима“„''Мукаддима''“, известен още като „Пролегомена“„''Пролегомена''“ или „Въведение„''Въведение в историята“историята''“, се приема за първия завършен [[трактат]] върху основите на либералната икономика. Ценен е от учените като предшественик на [[Макиавели]] и дори е смятан за по-задълбочен теоретик от него. Ибн Халдун е извор на идеи за френските [[физиократи]] в зората на модерната икономическа наука. Съществуват сериозни съмнения, че бащата на икономиката [[Адам Смит]] е използвал идеи за написването на „[[Богатството на народите|''Богатството на народите“'']] от Ибн Халдун.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=1626&sectionid=5&id=00004 в-к „Сега“], [[Емил Хърсев]], Асабия по Ибн Халдун</ref>

Животът на Ибн Халдун е сравнително добре документиран, като дори той е написал и [[автобиография]] (التعريف بابن خلدون ورحلته غربا وشرقا; Ибн-Халдун Ал-Отпускането би уа Riħlatuhu Gharbān WA Sharqān <ref>Published by Muħammad ibn-Tāwīt at-Tanjī, Cairo 1951</ref>), в която са цитирани множество документи по отношение на живота му дума по дума. Въпреки това, автобиографията му дава ограничени сведения за личния му живот. Така например малко се знае за семейството му, от което произхожда. В своята автобиография, Ибн Халдун се връща обратно към времето на [[Мохамед]], когато арабско племе от [[Йемен]], и по-специално [[Хадрамаут]], което изваидва в [[Испания]] през осми[[8 век]] в началото на ислямскотоаислямското завоевание. По собствените му думи: „И„''И нашите прадеди са от Хадрамаут от арабите на Йемен, най-добрите от арабите, добре познати и уважавани“уважавани''“. Въпреки твърденията, че Ибн Халдун произхожда от далечен арабски род от Хадрамаут, биографът Мохамед Енан поставя под въпрос това и предполага, че вероятно семейството му има [[мулади|муладски произход]] (испански християни, приели [[исляма]]). Ибн Халдун твърди, че е с арабски произход с цел да придобие висок социален статус.<ref>A., Ibn Khaldun: His life and Works for Mohammad Enan</ref>

Като цяло е известно че Ибн Халдун е роден в [[Тунис]] и е наследник на [[Ал-Андалус|андалуската фамилия]] Banū Khaldūn. Неговото семейство е богато от [[Андалусия]], което след падането на [[Севиля]] при [[Реконкиста]]та в средата на [[13 век]] емигрира в Тунис. Баща му е виден [[юрист]] и [[Филология|филолог]]. Бил е ценител на [[Поезия|поезията]], [[философията]], [[логиката]] и е събирал в дома си видни тунизийски личности.<ref name="books">[http://books.google.bg/books?id=zkZayEYGJVEC&pg=PT232&lpg=PT232&dq=%D0%98%D0%B1%D0%BDИбн+%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4%D1%83%D0%BDХальдун&source=bl&ots=gKXeErBqS0&sig=OpiqFqplkY46J4OfY4NVvi_Vp-g&hl=bg&sa=X&ei=BHX1TteLI8T3sgachbnRDw&ved=0CFwQ6AEwCA#v=onepage&q=Ибн%D0%98%D0%B1%D0%BD%20%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4%D1%83%D0%BD20Хальдун&f=false История на Социологията], Георги Фотев, ИК "Труд"„Труд“, ISBN 9545283459 </ref> При тунизийската династия [[Хафсиди]] част от членовете на семейството му са заемали политически длъжности. Баща му и дядо му, обаче се оттеглят от политическия живот и стават последователи на [[Окултизъм|окултното]]. Брат му Яхя Ибн Халдун е [[историк]]<ref>[http://books.google.ca/books?id=blQpAAAAYAAJ&pg=PA484&dq=Zakariya+Yahya+Ibn+Khaldoun&hl=fr#PPA491,M1 « Lettre à Monsieur Garcin de Tassy », ''Journal asiatique'', troisième série, tome XII, éd. Société asiatique, Paris, 1841, p. 491]</ref>. Ибн Халдун получава солидно образование, учи при знаменити за времето си преподаватели и започва своята кариера като придворен писар. Принуден бил да започне работа защото през [[1348]] г. остава пълен [[сирак]]. По това време в [[Северна Африка]] върлува [[епидемия]] от [[чума]]. Ибн Халдун оцелява, но родителите му са покосени от коварната болест. Постепенно започва да се движи нагоре по стълбичката на йерархията. Скоро се жени и му се раждат деца. Съдбата обаче отново се оказва жестока. Жена му и децата му загиват при [[корабокрушение]].<ref name=krugosvet>{{икона|ru}} [http://www.krugosvet.ru/enc/gumanitarnye_nauki/filosofiya/IBN_HALDUN_VALI_AD-DIN_ABD_AR-RAHMAN_IBN_MUHAMMAD.html Энциклопедия Кругосвет], ИБН ХАЛДУН, ВАЛИ АД-ДИН АБД АР-РАХМАН ИБН МУХАММАД </ref> По-късно става професионален политик и заема длъжности на съветник, посланик и министър в Северна Африка и [[Гранада]].<ref name=n-i-r.ru>{{икона|ru}} [http://www.n-i-r.ru/ibn_haldun.html Современная наука], Ибн Халдун </ref> Ибн Халдун е пътешествал много. Бил е в [[Алжир]] и [[Мароко]], където попълва своите знания в тамошните библиотеки, в които се е срещал с много испански учени. Живял е в Гранада и отново се връща в Алжир. Бил е [[хатиб]] в [[джамия]], но след това е поканен на държавна служба. Дори и като министър Ибн Халдун продължава да преподава.<ref name=academic>{{икона|ru}} [http://dic.academic.ru/dic.nsf/islam/307/%D0%98%D0%B1%D0%BDИбн Ислам. Энциклопедический словарь.], Ибн Халдун </ref>

През [[1374]] г. се отказва от политиката и се посвещава напълно вна науката и преподавателската си дейност. Бързо започва да изпитва на гърба си враждебното отношение на туниските [[Богослов|богослови]]. Затова през [[1382]] г. се принуждава да се премести в [[Кайро]]. Тук той е назначен за върховен [[кадия]] и почти до края на живота си остава такъв. Преподава и в знаменития университет Ал-Азхар. В края на жизнения си път служи за малко и на [[Тимур]]. Връща се в КаироКайро и тук умира на [[17 март]] [[1406]] г.<ref name=academic/><ref name=krugosvet/><ref name=enc_colier>{{икона|ru}} [http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_colier/4761/%D0%98%D0%91%D0%9DИБН Энциклопедия Кольера], Ибн Халдун</ref>

* Ибн Халдун "Встъпление"„Встъпление“, 1984 г. София „Наука и изкуство“ (от поредицата Философско наследство)