|
[[Файл:Augustine and donatists.jpg|мини|246п|[[Августин Блажени]] в спор с донатисти, френска картина от XVIII век]]
{{обработка|по-ясен и неутрален език}}
[[Картинка:Augustine and donatists.jpg|дясно|375п|мини|Свети [[Августин]] разгромява в публичен [[диспут]] донатистите.]]
'''Донатизмът''' е [[ранно християнство|раннохристиянска]] [[ерес]], разпространила се в селските райони около [[Римски Картаген]] през ІV[[4 век| век]]. <ref>{{cite book |last= Токарев |first= Сергей |authorlink= Сергей Токарев |title= Религията в историята на народите, Християнство, Секти, ереси, стр. 324 |year= 1983, София |publisher= Народна младеж }}</ref> {{факт|Географският ѝ обхват съвпада със северноафриканските територии на тогавашния [[Пунически Картаген]], включващи предимно районите по [[магреб]]ското крайбрежие.|2016|1|15}} ▼
▲'''Донатизмът''' е [[ранно християнство|раннохристиянска]] [[ерес]], разпространиларазпространена сеглавно впрез селскитеIV-V районивек околов [[Римскиримската Картаген]]провинция през ІV[[ 4Африка (римска векпровинция)| векАфрика]]. <ref>{{cite book |last= Токарев |first= Сергей |authorlink= Сергей Токарев |title= Религията в историята на народите, Християнство, Секти, ереси, стр. 324 |year= 1983, София |publisher= Народна младеж }}</ref> {{факт|Географският ѝ обхват съвпада със северноафриканските територии на тогавашния [[Пунически Картаген]], включващи предимно районите по [[магреб]]ското крайбрежие.|2016|1|15}}
==Възникване==
{{факт|След издаването на [[Милански едикт|Медиоланския едикт]] първоначалната реакция на донатистите по отношение на официализирането на християнското учение била подигравателна. Император [[Константин Велики]] свикал три последователни църковни събора – в Рим, Картаген и Арл – за борба срещу донатистката ерес. На първите два били реабилитирани Цецилиан и Феликс, а на третия било възбранено да се кръщават вторично от донатистите онези, които вече били кръстени в името на Светата Троица. Също така били отлъчени от Светата Църква онези донатистки епископи, които били изменили на Църквата като съвършени, разкривайки тайнствата ѝ. Недоволни от съборните решения, донатистите не се съобразили с всеобщата воля, което накарало император Константин да започне преследването им и по силата на императорски указ повечето от тях били изпратени на заточение. В края на ІV век, окуражени от подкрепата на [[Юлиан Отстъпник]], донатистите се съюзяват с циркумцелионите (селски разбойници и защитници на бедняците по подобие на някогашните галилейски [[сикарии]]), включвайки се в бунтовете, въпреки че повечето донатисти не участват пряко в грабежите, насилията и зверствата. Главният идеолог на ереста – [[епископ Донат]], с когото се свързва и името ѝ, завършва земния си път в изгнание.|2016|1|15}}
Основният сблъсък с официалната църква се случва на събора в Картаген през 411 г, при който основна роля играе богословът [[ Свети Августин Блажени]]. Съборът отсъжда против донатистите, осланяйки се основно на решението на [[Константин Велики|Константин]] в случая с Цецилиан от почти век по-рано. <ref>{{cite book| last=Mitchell|first=Stephen|title=A History of the Later Roman Empire|year=2007|publisher=Blackwell|page=281 }}</ref> След нахлуването през 430-те години на [[вандали]]те, които са последователи на [[арианство]]то, Римската импперия губи власт над тези земи, а донатизмът се оказва преследван наравно с православието.<ref>{{cite book| last=Mitchell|first=Stephen|title=A History of the Later Roman Empire|year=2007|publisher=Blackwell|page=282}}</ref> ▼==Възгледи==
{{факт|Концепцията на донатизма се изразявала в отхвърлянето на всякакъв компромис с държавната власт, респективно и с налагащото се за [[държавна религия]] в Римската империя през ІV век християнство. Донатистите не приемали каквото и да било примирение с [[империум]]а и не признавали ръкополагането в сан на [[епископ]]ите и [[свещеници]]те от страна на властта. Към края на ІV век, след окончателното приемане на [[символа на вярата]], донатисткото движение приело формата на открито въстание на бедните роби в Магреб и около Римски Картаген срещу централната власт. Това социално надигане от края на ІV век след [[Първи константинополски събор|първия константинополски събор]] е известно като движението на [[агонистици]]те (Христовите воини) или още на [[циркумцелиони]]те. Тези северноафрикански магребски бунтовници с оръжие в ръка разрушавали именията и вилите на богатите римски земевладелци във и около Римски Картаген.|2016|1|15}}
==Западане==
▲Основният сблъсък с официалната църква се случва на събора в Картаген през 411 г, при който основна роля играе [[Свети Августин]]. Съборът отсъжда против донатистите, осланяйки се основно на решението на [[Константин Велики|Константин]] в случая с Цецилиан от почти век по-рано. <ref>{{cite book| last=Mitchell|first=Stephen|title=A History of the Later Roman Empire|year=2007|publisher=Blackwell|page=281}}</ref>
След нахлуването през 430-те години на [[вандали]]те, които са последователи на [[арианство]]то, Римската импперия губи власт над тези земи, а донатизмът се оказва преследван наравно с католицизма, от който той едва ли е бил разграничаван от страна на новите господари.<ref>{{cite book| last=Mitchell|first=Stephen|title=A History of the Later Roman Empire|year=2007|publisher=Blackwell|page=282}}</ref>
== Източници ==
<references />
[[Категория:ЕресиХристиянски деноминации]]
[[Категория:РелигияРанна на Картагенцърква]]
[[Категория:История на християнството]]
[[Категория:История на Северна Африка]]
{{история-мъниче}}
[[Категория:История на Магреб]]
{{християнство-мъниче}}
| 