Малешево: Разлика между версии

Южната част на Малешево обхваща територията на Община [[Берово (община)|Берово]] (с изключение на село [[Дворище (Община Берово)|Дворище]]), а северната по-голямата част от територията на Община [[Пехчево (община)|Пехчево]]. Център на Малешево са градчетата [[Берово]] и [[Пехчево]], а в областта освен тях влизат още 12 села: [[Будинарци]], [[Владимирово (Общинаобщина Берово)|Владимирово]], [[Мачево]], [[Митрашинци]], [[Ратево]], [[Русиново]], [[Смоймирово]] от Община Берово и [[Негрево]], [[Робово (Общинаобщина Пехчево)|Робово]], [[Умлена]] и [[Чифлик (Общинаобщина Пехчево)|Чифлик]] от Община Пехчево.

Първото споменаване на Малешево е в грамота на император [[Василий II Българоубиец]] от 1019 година, в която на епископа на Моровизд (днешното село [[Мородвис]]) се признава правото да има в Моровизд, в [[Козячия|Козяк]], в [[Славище]], в [[Еленово (Областобласт Благоевград)|Еленово]], в [[Луковица (Община Македонска Каменица)|Луковица]], [[Пиянец]] и Малешево 15 клирици и 15 парици. За град Малешево споменава в своята „География“ и прочутият арабски географ от [[12 век]] [[Ал Идриси]].