Сикхизъм: Разлика между версии

'''Сикхизмът''' е индийска [[религия]], първоначално проповядвана от [[гуру]] [[Нанак]] (1469- – 1539 г.). Девет гурута са последвали Нанак, но единствено Господ е смятан за истински гуру. На [[Панджаби|пенджабски]], подобно на сродни думи в други индийски езици, означава "учещ"„учещ“.

От гледна точка на религията, сикх е религиозен последовател, който вярва в един Бог — – [[Сат Гуру]], или „Истинския учител“, и следва сикхиските Гуру, които разкриват Неговото учение. Сикхите имат пет к-знака: кес (неподстригана коса), канга (гребен), кача (панталони), кара (гривна) и кирпан (кама).

В индийските религии като цяло, всеки религиозен учител или духовен наставник е гуру, но за сикхите понятието гуру има по-определено съдържание. Техните Гуру са Господ, в лицето на Сат Гуру. Десетте духовни водачи на сикхската вяра — – от основателя Гуру Нанак ([[1469]]-[[1539]]) до Гуру [[Гобинд Сингх]] ([[1666]]-[[1708]]). Свещената книга на сикхите [[Ади Грантх]] – —„Първоначалната "Първоначалната книга"книга“, — – която е по-късно става известна и под името ''Гуру Грантх Сахиб'' е определена за последния и окончателен Гуру след смъртта на Гуру Гобинд Сингх.

Съгласно [[Рахет Маряда]], авторитетно ръководство за живота на сикхите, "сикх„сикх е всеки, жена или мъж, чиято вяра се заключава в почитането на един Господ, на десетте Гуру, на проповядваното от тях и в Гуру Грантх Сахиб; всеки, който вярва в свещената ''амрита'' на десетия Гуру и който не принадлежи към друга вяра"вяра“.

[[Амрита]] (буквално "безсмъртен"„безсмъртен“, елексирът на безсмъртието) е светена подсладена вода, която се използва в обреда на въвеждането в сикхстката общност на посветените, т. нар. ''[[Кхалса]]''. Кхалса води началото си от 1699 г., когато я създава Гуру Гобинд Сингх. На членовете са наложени определени правила на поведение. Външно те се отличават по носенето на т. нар. пет "К"„К“- това са пет неща, чиито названия започват с буквата "к"„к“: ''кеш'' - – коса, която не се подстригва в знак на приемане то на Божията воля; ''кангха'' - – гребен, който изразява овладяна духовност; ''кипран'' - – кама, подсказваща решимост да се защитава истината; ''кара'' - – стоманена гривна, която се носи на китката и говори за единение с Бога и вярност към Гуру; ''качх'' - – долна дреха, която е знак за морална сила.

[[Файл:Golden Temple 1.jpg|thumb|290px|right|[[Хармандир Сахиб]] (Златния храм) — – светиня за сикхите]]

Като религиозно течение сикхизмът възниква в началото на 16 век в Северозападна Индия. Негов основател е гуру [[Нанак]], роден през [[1469]]&nbsp; г. в градчето Райбхол ди Талванди (днес [[Нанкана Сахиб]], окръг [[Лахор]], [[Пенджаб (Пакистан)|Пакистански Пенджаб]])<ref>{{cite book | last=Singh | first=Khushwant | authorlink=Khushwant Singh|year=2006|title=The Illustrated History of the Sikhs|publisher=Oxford University Press|location=India|isbn = 978-0-19-567747-8|pages=12–1312 – 13}} According to the Purātan Janamsākhī (the birth stories of Nanak)</ref>. Той е пътешествал много и дори е стигал до [[Мека]]<ref>{{cite book|author=Dr Harjinder Singh Dilgeer|year=2008|title=Sikh Twareekh|publisher=The Sikh University Press|location=Belgium & India}}</ref>, а в началото на 16 век се установява в [[Пенджаб]], близо до река [[Рави]]<ref>{{cite book|last=Finegan|first=Jack|title=The Archeology of World Religions; the Background of Primitivism, Zoroastrianism, Hinduism, Jainism, Buddhism, Confucianism, Taoism, Shinto, Islam, and Sikhi|year=1952|publisher=Princeton University Press|location=Princeton}}</ref>. Тук той започва да проповядва новото учение. Гуру Нанак и неговите последователи организират добре функционираща религиозна сикска община. С течение на времето сикхите се превръщат в самостоятелна група, подобно на държава в държавата, със собствена идеология, закони, и предводители.

Десетият сикхски гуру [[Гобинд Сингх]] (от [[1675]] до [[1708]]&nbsp; г.) освобождава поста на наследствен гуру, като го предава на най-религиозната община — – халса. Неговите приемници в качеството си на временен вожд избрират [[Банда Сингх]], но през [[1716]]&nbsp; г. той бива заловен и затворен в [[Делхи]]<ref>{{cite web|url=http://www.sikhpoint.com/religion/sikhcommunity/bandasinghbahadur.htm/index.php?option=com_content&task=view&id=16&Itemid=8|title= Life of Banda Singh|first=Ernest|last=Abel}}</ref>. След това учениците на Гобинд Сингх разделят територията, населена от сикхи на дванадесет [[Мисал]]и (войнски обединения).

Сикхите водят и продължителни войни с [[Моголска империя|Моголската империя]] и афганците, като през [[1767]]&nbsp; г. успяват да създадат своя самостоятелна държава. Отначало тя представлявала [[конфедерация]] от дванадесетте мисала, оглавявана от военни вождове. Постепенно военните вождове се превръщат в обикновени феодални князе, между които възниквали конфликти в борба за власт. През [[1820-те]] години предводителя на мисала Сукерчакя [[Ранджит Сингх]] успява да наложи властта си над целия Пенджаб. През 1849&nbsp; г. сикхите претърпяват поражение във войните с [[англичани]]те, които анексират цял Пенджаб. Последният сикхски княз [[Далип Сингх]], (от [[1843]] до [[1849]]&nbsp; г.) е свален от престола, като за утеха получава пенсия.

id:1 value:green legend:1469- – 1539

id:2 value:gray(0.40) legend:1504- – 1552

id:3 value:orange legend:1479- – 1574

id:4 value:blue legend:1534- – 1581

id:5 value:purple legend:1563- – 1606

id:6 value:green legend:1595- – 1644

id:7 value:gray(0.40) legend:1630- – 1661

id:8 value:orange legend:1656- – 1664

id:9 value:blue legend:1621- – 1675

id:10 value:purple legend:1666- – 1708

bar:Amar text:"Гуру Амар"

bar:Ram text:"Гуру Рам"

В периода [[1716]]&nbsp;—&nbsp;[[1799]]&nbsp; г. сикхите имали собствена държава. Същата представлявала конфедерация с центрове градовете в [[Амритсар]] и [[Лахор]]. Държавата била разделена на мисали, общо дванадесет на брой. През 1799&nbsp; г. сикхския лидер Раджит Сингх успява да обедини разделените мисали в империя, която през 1849&nbsp; г. е унищожена от британките колонизатори при [[Втора англо-сикхска война|Втората англо-сикхска война]].

След анексията от Великобритания, Сикхската империя бива разделена на няколко части - – няколко туземни държави и територии под прякото управление на Британската корона. Резиденция на губернатора става град Лахор.

От 1762&nbsp; г. военната мощ на сикхската държава рязко се надига и следствие на това възниква значително разширение на територията. С встъпването на власт на Ранджит Сингх през 1801&nbsp; г. конфедерацията е преобразувана в империя, която достига до [[Кабул]], [[Кандахар]] и до границите на [[Тибет]] с население от около 80% [[мюсюлмани]], 10% [[индуисти]] и 10% сикхи. Сърцето на империята бил днешен Пенджаб.

След смъртта на Раджит Сингх през 1839&nbsp; г. в империята възникнали раздори между военоначалниците (сердари), които по това време де факто се превръщат в крупни феодали. Това отслабва силите на империята и дава възможност на британците да я унищожат през 1849&nbsp; г. в резултат на две последователни войни.

Политическата структура на сикхизма преминава през три основни етапа. За ранните сикхи е характерна фактически неограниченна власт на гуру (духовните лидери). Ранният сикхизъм обаче скоро се сблъсква с мюсюлманските завоевания на Индия (1556&nbsp;—&nbsp;1707&nbsp; г.). В резултат на това се е наложило сикхите постепенно да се организират във военнизиранивоенизирани общества. След десетия гуру Гобинд Сингх, властта е предадена на сикхската община, халса. При следващия етап на сикхската държава се наблюдава преместване на властта от халса към сердарите (военоначалниците, преврнали се в едри феодали), които враждуват помежду си.

С [[Разделяне на Британска Индия|разделянето на колониалната Британска Индия]] през 1947&nbsp; г. на Индия и Пакистан възниква конфликт между мюсюлманите и сикхите. При това се предизвиква масово преместване на сикхите в Източен (Индийски) Пенджаб, а на мюсюлманите в Западен (Пакистански) Пенджаб. Противоречията между сикхите и индуистите пък нарастают през 1970&nbsp; г. Сикхите обвиняват индуисткото мнозинство в [[дискриминация]], а [[Индира Ганди]] в [[диктатура]]. В Пенджаб се образуват [[сепаратизъм|сепаратистки]] групировки целящи създаването на независима сикхска държава [[Халистан]]. Решението на Индира Ганди да извърши чистка през 1984&nbsp; г. под името [[Операция „Синя звезда“]] в свещения за сикхите Златен храм в Амритсар, се оказва фатално за самата нея. Тя бива убита от своите телохранители, които са сикхи. В резултат на това възниква серия от антисикхски [[погром]]и, в цяла Индия.