Разлика между версии на „Роберт Кох“

м
вътр. препратки
(+ Нормативен контрол, дребни, + картинка)
м (вътр. препратки)
}}
{{нобел}}
'''Роберт Кох''' ({{lang-de|Robert Koch}}, р. [[11 декември]] [[1843]] п. [[27 май]] [[1910]]) е [[Германия|немски]] учен. Той е един от основателите на [[микробиология]]та. От 1885 г. до 1891 г. е професор в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]]. От 1891 г. до 1904 г. е директор на Института по [[инфекциозни болести]] в [[Берлин]], който по-късно започва да носи неговото име. Основните му приноси за [[медицина]]та са откриването на причинителите на болестите [[туберкулоза]], [[холера]], [[африкански възвратен тиф]].
 
== Биография ==
Той е един от първите, които използват [[животни]] за опити с болестотворни [[микроб]]и. Роберт Кох предлага екстракт от туберкулозни [[Бацил|бацили]] за лечение на туберкулозата. Този екстракт е наречен по-късно [[туберкулин]]. В наши дни туберкулинът се използва само за диагностика.
 
През 1905 г. Кох е удостоен с [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобеловата награда за физиология или медицина]] „за„''за приноса му относно химията на клетката, направен чрез неговата работа върху протеините, включени в нуклеиновите субстанции''.“
 
Работата на Роберт Кох има огромно значение за развитието на микробиологията. Той и неговите ученици въвеждат в микробиологичната практика твърдите хранителни среди, което прави възможно изолирането и [[Култивиране|култивирането]] на микробните култури; разработват теорията за чистата култура и методи за получаване на чисти култури; утвърждават основния принцип за работа с [[микроорганизми]] – принципа за [[стерилност]]; усъвършенстват методите за [[Стерилизация (микробиология)|стерилизация]] (убиване на микроорганизми); въвеждат [[Анилин|анилиновите]] бои за оцветяване на микробни препарати, имерсионния обектив и кондензора на Аббе при микроскопско наблюдение, микрофотографирането.
 
[[File:Professors Koch and Pfeiffer working in a laboratory, invest Wellcome L0030175.jpg|мини|240px|вляво|Професорите Кох и Пфайфер в изследване на причинителя на епидемията в Бомбай, 1897 г.]]
Голяма е ролята на Кох при изучаване на патогенните микроорганизми. Доказва значението на [[Bacillus anthracis|''Bacillus anthracis'']] в [[Етиология|етиологията]] на [[Антракс|антракса]], изолира холерния вибрион и причинителя на туберкулозата. Получава препарата туберкулин, който се оказва отлично диагностично средство за това заболяване, прилагано и днес. Въвежда [[Дезинфекция|дезинфекцията]] в борбата с вредните микроорганизми. Многобройните негови ученици, станали световноизвестни [[Бактериология|бактериолози]], продължават неговото дело – открити са причинителите на [[Дифтерия|дифтерията]] и [[Коремен тиф|коремния тиф]], за пръв път е изолиран [[организъм]], който използва като азотен източник молекулния азот от въздуха (аеробната азотфиксираща бактерия ''Azotobacter chroococcum''), провеждат изследвания върху [[Дрожди|дрождите]], въвеждат методи за изолиране на чисти култури от единични [[клетки]].
 
Експериментите на „великия“ Кох, както го наричали неговите съвременници, освен големите открития, имат като резултат и разработване и усъвършенстване на основните методи за микробиологична работа. Това полага началото на бурното развитие на микробиологията. За кратко време са открити причинителите на повечето инфекциозни заболявания, разработени са научно обосновани санитарно-хигиенни мероприятия, предложени са [[Ваксина|ваксини]] за редица заболявания, установява се физиологичното разнообразие на микроорганизмите и се открива [[Хемосинтеза|хемосинтезата]] и [[Автотроф|автотрофното]] хранене при бактериите, разработват се прости и оригинални методи за изследване на почвените микроорганизми, започва приложението на микроорганизмите за производство на биологично активни вещества.
 
{{нобел физиология или медицина}}