Конрад Лоренц: Разлика между версии

Роден е на [[7 ноември]] [[1903]] г. във [[Виена]], [[Австрия]]. През 1922 г. се записва в [[Колумбийския университет]], но след половин година прекъсва и се връща във Виена, където постъпва да следва [[медицина]]. През 1928 г. завършва висшето си образование и започва работа във [[Виенския университет]] в отдела по [[анатомия]]. Обект на научните му интереси са [[рефлекс]]ите и [[инстинкти]]те у [[животните]], особено това на [[сива гъска|сивите гъски]] и [[гарга|гаргите]], като хипотезата му е, че инстинктивното им поведение е вродено. При наблюденията си върху гъските, Лоренц преоткрива [[импринтинг]]а, първоначално споменат от [[Дъглас Споудинг]] през [[19 век]].

През 1937 г. е поканен от университета да преподава [[зоопсихология]], а три години по-късно назначен за професор по [[психология]] в университета в [[Кьонигсберг]]. По време на [[Втората световна война]] е изпратен на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], където бива пленен през 1942 г. и репатриран шест години по-късно. С помощта на свои приятели в [[Алтенберг]] продължава своите научни изследвания и през 1950 г. съвместно с [[Ерик фон Холст]] поставя основите на института по [[физиология]] на поведението „Макс Планк“, където работи през следващите 23 години.

За откритията им в областта на „организацията„''организацията и проявата на индивидуални и обществени модели на поведение“поведение''“ Лоренц и колегите му Николас Тинберген и [[Карл фон Фриш]] са удостоени с [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда]] през [[1973]] г.