Франсоа Жакоб: Разлика между версии

'''Франсоа̀ Жако̀б''' ({{lang-fr|François Jacob}}) е [[Франция|френски]] [[микробиология|микробиолог]] и [[генетика|генетик]] и [[нобелов лауреат]] за [[физиология]] през [[1965]] г.

Жакоб завършва [[медицина]] в [[Сорбона]]та през 1947 г. От 1950 г. е асистент на [[Андре Лвоф]] в [[Институт „Луи Пастьор“„Пастьор“|Пастьоровия институт]]. Там двамата провеждат изследвания върху [[лизогения]]тализогенията (форма на [[симбиоза]] между [[бактерия|бактерии]] и [[бактериофаг]]и), която става предмет на докторската му [[дисертация]] (1954).

Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на [[1950-те]] години съвместно с [[Жак Моно]] откриват [[информационна РНК|информационната РНК]] и установяват, че [[ДНК]] съдържа три вида [[ген]]и — – структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на [[тумор]]ообразуването.

За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда]]. При награждаването им [[Свен Гард]] от [[Каролински университет|Каролинския университет]] подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.