Камило Голджи: Разлика между версии

'''Камило Голджи''' ({{lang-it|Camillo Golgi}}) е [[Италия|италиански]] [[Неврология|невролог]] и [[Хистология|хистолог]], нобелов[[Нобелов лауреат]] през 1906 г.

Роден в Кортено, днес [[Кортено Голджи]], край [[Бреша]], в семейството на лекар и сам завършва [[медицина]] в университета в [[Павия]] през 1865 г. Започва работа като [[хистология|хистолог]] в университетската лаборатория и лекар в [[Психиатрична болница|психиатрична клиника]]. През 1879-80 – 1880 г. става професор по хистология в университета в [[Сиена]], а от 1880 до 1912 г. професор по хистология и обща [[патология]] отново в университета в Павия. В различни периоди от кариерата си заема длъжностите [[Декан (длъжност)|декан]] на Медицинския факултет и [[ректор]] на университета. През 1900 г. е избран за член на италианския сенат.

Един от най-значимите му приноси е разработената от него техника за оцветяване на [[Нервна тъкан|нервната тъкан]] със [[сребърен нитрат]], която дава възможност в детайли да се изследва [[Морфология (биология)|морфологията]] на съставляващите я [[клетки]]. Открива и проучва един вид [[Нервна клетка|нервни клетки]] с къси израстъци, изучава [[нервно окончание|нервните окончания]] в гръдното зърно и открива наречения на негово име [[апарат на Голджи]] — – мрежеста структура в животинската [[клетка]] с важна роля в клетъчния [[клетъчен метаболизъм|клетъчния метаболизъм]] и мембранния транспорт.

В резултат на изследванията на Голджи се затвърждава схващането, че [[неврон]]ътневронът е основният структурен елемент на [[нервна система|нервната система]]. Експериментално тази хипотеза е доказана и от испанския хистолог [[Сантяго Рамон и Кахал]], с когото през 1906 г. Камило Голджи си поделя [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобеловата награда за физиология или медицина]].

Освен в неврологията, Голджи има приноси и в областта на [[патология]]тапатологията: прави хистологична диференциация на различните видове [[тумор]]и, изследва [[плазмодии]]те, причиняващи [[малария]], и установява зоните от [[Мозък|мозъка]], които биват поразени при формата на [[ревматизъм]] ''[[хорея]]''.