Ото Варбург: Разлика между версии

'''Ото Хайнрих Варбург''' ({{lang-de|Otto Heinrich Warburg}}) е [[германски]] [[биохимик]] и носител на [[Нобелова награда за физиология или медицина]] през [[1931]] г. Той е сред водещите [[Цитология|цитолози]] на 20 век.<ref>{{cite journal|last = Krebs|first = HA|title = Otto Heinrich Warburg. 1883- – 1970 |journal = Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society|volume = 18|pages = 628–699628 – 699|publisher = The Royal Society|date = Nov., 1972|doi = 10.1098/rsbm.1972.0023}}</ref>

Варбург е роден във [[Фрайбург]], в семейството на интелектуалци; баща му е професор по физика и музикант, а в приятелското му обкръжение влизат учени като физиците [[Макс Планк]], [[Алберт Айнщайн]], [[Валтер Нернст]], химика [[Емил Фишер]], физиолога [[Теодор Енгелман]], много музиканти, артисти.

Пред 1906 г. Варбург завършва [[химия]] в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]] и продължава с второ висше по [[медицина]] в [[Хайделбергски университет|университета в Хайделберг]] (1911). През 1913 г. постъпва в Института по биология „Кайзер Вилхелм“ (днес [[Институти Макс Планк|Институт по физиология „Макс Планк“]]), където завежда лаборатория и пет години по-късно е произведен в професор. Научните интереси на Варбург са в областта на [[фотосинтеза]]та, [[клетка|клетъчното]] [[дишане]] и обмяната на [[въглехидрат]]ите. Между 1923 и 1925 г. изучава обмяната на [[тумор]]ните тъкани, като открива, че характерен неин признак е интензивната аеробна [[гликолиза]]. Показва също, че туморните клетки могат да живеят и да се развиват и при отсъствието на [[кислород]]. За приносите си в тази насока през 1926 г. е предложен за [[Нобелова награда за физиология или медицина]], но тя е отредена на [[Йоханес Фибигер]]. Получава този приз пет години по-късно, когато е номиниран за откритията си свързани с дихателните [[ензими]].

Изследванията на Варбург върху [[ензим]]итеензимите продължават още по-усилено след Нобеловата награда. През 1932 г. той изолира и получава в кристален вид общо девет ензима, участващи в [[метаболизъм|метаболизма]] на [[гликолиза]]тагликолизата, два [[коензим]]а, както и серия „жълти“ ензими ([[флавопротеин]]и), с което изяснява коензимната функция на [[витамин]]ите.

По време на [[Втората световна война]] Варбург остава в Германия, въпреки [[евреи|еврейския]] си произход, и продължава да изучава биохимичните процеси, настъпващи при [[гликолиза]] и [[ферментация]]. След края на войната събира и отпечатва резултатите си.