Негушко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
Но на 18 април същата година [[Мехмед Емин паша]], известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и [[башибозук]] завзема града след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Един отряд, начело с Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата, но другият лидер на въстанието Заферакис загива. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Турците вилнеят в града пет дни. Стените му са разрушени и той е изоставен. Около 120 околни гръцки и български села са опожарени - някои от тях, като Добра изчезват завинаги, а други като [[Държилово (дем Негуш)|Държилово]] променят етническия си състав.
В 1955 година на Негуш заедно с [[Месолонги]], [[Сули]] и [[Аркади]], е дадено почетното прозвище „[[град герой (Гърция)|град герой]]“.<ref>
<ref>[ Сайт на дем Негуш.]</ref>
[[Картинка:Tasos Karatasos.jpg|мини|дясно|Анастасиос (Тасос) Каратасос един от водачите на Негушкото въстание.]]
Line 32 ⟶ 34:
* Гръцката историография разглежда Негушкото въстание като неразделна част от Гръцката революция, дело на македонските гърци, елинофони, „славофони“ и „влахофони“ (вижте [[гъркомани]]).
* Българската историография също смята въстанието за част от Гръцката революция, но подчертава българския произход на един от водачите на въстанието - Ангел Гацо.<ref>„История на България. Българско възраждане XVIII - средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.</ref>
* Новата историография в Република Македония смята въстанието за „първото македонско въстание“ и разглежда и Гацо и Анастасиос Каратасос, наричан Атанас или Тасе Каратасе, като „етнически македонци“.<ref>
== Бележки ==
| |||