Разлика между версии на „Егаш Мониш“

м
вътр. препратки; форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor)
м (вътр. препратки; форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor))
}}
 
'''Егаш Мониш''' ({{lang-pt|Egas Moniz}}), истинското '''Анто̀ниу Каета̀ну ди Абрѐу Фрѐйри Ѐгаш Мо̀ниш''' (''Antonio Caetano de Abreu Freire Egas Moniz'') е португалски лекар [[Неврология|невролог]], роден на [[29 ноември]] [[1874]] годинаг. в имението Аванса и починал на [[13 декември]] [[1955]] годинаг. в [[Лисабон]].
 
Носител е на [[Нобелова награда за физиология или медицина]] от 1949 годинаг., връчена му за открития, свързани с терапевтичната стойност на [[левкотомия]]талевкотомията при някои [[Невроза|неврози]]. Той дели наградата с швейцарския [[Физиология|физиолог]] [[Валтер Хес]].
 
==Биография==
===Ранни години===
Егаш Мониш е потомък от стар португалски аристократичен род. През 1891 годинаг. постъпва в университета в [[Коимбра]]. През 1899 годинаг. се дипломира като лекар с теза върху [[дифтерия]]та. Твърде млад получава първия пристъп на [[подагра]], която по-късно обезформя и инвалидизира ръцете му. Като студент се увлича от политиката, като има либерални убеждения и симпатизира на републиканците, борещи се за сваляне на [[монархията]]. За подкрепа на това антимонархическо движение пише [[Памфлет|памфлети]] под псевдонима '''Егаш Мониш''', с което става известен.
 
===Научна кариера===
След дипломирането си специализира 2 години неврология в [[Бордо]] и [[Париж]]. През 1902 годинаг. постъпва на работа в Медицинския факултет на университета в Коимбра. През 1911 г. става професор в новосъздадената катедра по неврология в [[Лисабонски университет|университета в Лисабон]] и остава на този пост до пенсионирането си през 1945 г.
 
Поради липсващи обективни методи за изследване в неврологията на човешкия [[мозък]], през 1927 годинаг. разработва и въвежда в клиничната практика мозъчната '''[[ангиография''']], при която чрез съчетано използване на [[рентгенови лъчи]] и радиоактивни йодни препарати е възможно да се откроят контрастно мозъчните [[кръвоносни съдове]]. Прилагането на този метод донася на автора голяма известност, като и до днес е основно средство в [[Диагностика|диагностиката]] на мозъчни [[Тумор|тумори]] и съдови увреждания.
През 1911 година става професор в новосъздадената катедра по неврология в университета в Лисабон и остава на този пост до пенсионирането си през 1945 година.
 
През 1935 годинаг. присъства на международна конференция, където се съобщава за експеримента на двама американски учени за отстраняване на голяма част от челния дял на мозъка на [[маймуни]], в резултат на което изчезва проявяваната от тях [[Агресия (психология)|агресивност]]. Това го навежда на мисълта, че прекъсването на връзката между челния дял с останалата част от мозъка, може да се използва за подобряване състоянието на психично болнипсихичноболни хора с изявена агресивност. До този момент прилаганите средства и методи имали временен ефект и практически това психическо състояние е опасно както за болните, така и за околните. През 1936 годинаг. се извършва първата операция от професора по [[неврохирургия]] Алмейда Лима, наречена '''[[левкотомия]]''' (от [[Гръцки език|гръцки]]: ''leukos'' – бял„бял“). Методът е наречен с такова име поради прекъсване на нервните влакна, изградени от бяло вещество, които свързват челния лоб с другите части на мозъка. Днес тази операция е известна с името '''[[лоботомия]]'''. Този метод не лекува радикално болестта, но прави пациентите спокойни, което пък позволява да живеят в семейна среда. След извършване на около 100 подобни операции, правителството забранява подобно лечение. Този метод получава най-широко разпространение след [[Втора световна война|Втората световна война]] в [[Съединени американски щати|САЩ]], където неврологът Уолтър Фриман я прилага в собствена модификация. От 1960 г. с откриването на нови психотерапевтични средства, броят на извършваните лоботомии рязко намалява и престава да се прилага. Така е намерено и решение и са удовлетворени протестите на [[психолози]] и [[Психиатрия|психиатри]], че тази операция е антихуманна и води до дълбока промяна в [[Психика (психология)|психиката]] и унищожаване на личността.
Поради липсващи обективни методи за изследване в неврологията на човешкия мозък, през 1927 година разработва и въвежда в клиничната практика мозъчната '''ангиография''', при която чрез съчетано използване на рентгенови лъчи и радиоактивни йодни препарати е възможно да се откроят контрастно мозъчните кръвоносни съдове. Прилагането на този метод донася на автора голяма известност, като и до днес е основно средство в диагностиката на мозъчни тумори и съдови увреждания.
 
През 1935 година присъства на международна конференция, където се съобщава за експеримента на двама американски учени за отстраняване на голяма част от челния дял на мозъка на маймуни, в резултат на което изчезва проявяваната от тях агресивност. Това го навежда на мисълта, че прекъсването на връзката между челния дял с останалата част от мозъка, може да се използва за подобряване състоянието на психично болни хора с изявена агресивност. До този момент прилаганите средства и методи имали временен ефект и практически това психическо състояние е опасно както за болните, така и за околните. През 1936 година се извършва първата операция от професора по неврохирургия Алмейда Лима, наречена '''[[левкотомия]]''' (от гръцки leukos – бял). Методът е наречен с такова име поради прекъсване на нервните влакна, изградени от бяло вещество, които свързват челния лоб с другите части на мозъка. Днес тази операция е известна с името '''[[лоботомия]]'''. Този метод не лекува радикално болестта, но прави пациентите спокойни, което пък позволява да живеят в семейна среда. След извършване на около 100 подобни операции, правителството забранява подобно лечение. Този метод получава най-широко разпространение след [[Втора световна война|Втората световна война]] в [[Съединени американски щати|САЩ]], където неврологът Уолтър Фриман я прилага в собствена модификация. От 1960 г. с откриването на нови психотерапевтични средства, броят на извършваните лоботомии рязко намалява и престава да се прилага. Така е намерено и решение и са удовлетворени протестите на психолози и психиатри, че тази операция е антихуманна и води до дълбока промяна в психиката и унищожаване на личността.
 
===Политическа кариера===
Студенските му увлечения по политиката водят до това, че участва активно в политическия живот на [[Португалия]].
* През 1903- – 1917 г. е депутат в Парламента.
* През 1917 г. е посланик на Португалия в [[Испания]].
* От 1917 годг. е Министър на външните работи на Португалия и като представител на държавата си подписва Версайлския[[Версайски мирен договор|Версайския мирен договор]].
* През 1922 годинаг. се отказва от политическа дейност, след идването на власт на консервативно управление.
 
==Нобелов лауреат==
През 1949 годинаг. получава половината [[Нобелова награда за физиология или медицина]] '''„за откриването на терапевтичната стойност на левкотомията при някои психози“''', като я поделя с [[Валтер Хес]].
 
==Признание==
Мониш е член на Кралската АНакадемия на науките в Лисабон и на лондоското [[Кралско дружество]].
 
==Източници==