Кус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{микромъниче|~~~~~}}
Редакция без резюме
Ред 1:
{{редактирам}}
{{микромъниче|15:55, 4 февруари 2016 (UTC)}}
 
Кус са индианско племе.
Кус ({{Lang-en|Coos}}) са група от няколко северноамерикански индиански племена, които през 18 и 19 век живеят по крайбрежието на Орегон в района на залива Кус и говорят близки диалекти на един език. В началото на 21 век техните потомци са част от федерално признатите Обединени племена на резервата Силец, Обединените племена на Кус, Долни Умпкуа и Суислау на Орегон и Кокуил индианското племе. През 1990те техният общ брой е 526 души.
 
== Кусански народи ==
*Ханис- първоначално живеят около устието на река Кус. През 1805 г., когато ги посещават Луис и Кларк наброяват около 1500 души.
*Миллук- на устието на река Кокуил. По-известни са под името Долни кокуил. Етнически близки с ханис, често двете племена са възприемани като едно племе, наричано общо кус. През 1780 г. двете племена наброяват над 2000 души. През 1937 г. от тях остават едва 55.
*Суислау-първоначално живеят около река Суислау в 23 села. През 1910 г. от тях са преброени само 7 души.
*Куитш-в долното течение на река Умпкуа в 21 села. Известни са повече като Долни умпкуа. Техният език е диалект на езика суислау и обикновено куитш са класифицирани като част от това племе. Най -характерна тяхна особеност е носенето на накити на носа и ритуалното сплескване на главата на малките деца, което се счита за особено красиво.
 
== Език ==
Езикът кус образува малкото Кусанско езиково семейство към Пенутийските езици на Орегон. Езиците на ханис и миллук са почти идентични, разделени на северен и южен диалект и образуват единияа клон на езиковото семейство. Езикът суислау е по-различен и е класифициран като отделен клон на семейството. Езикът куитш е диалект на езика суислау.
 
== Култура ==
Кусанските народи са типични представители на културата на Северозападното крайбрежие. Като осаналите хора по Северозападното крайбрежие и те се прехранват главно от морето. Традиционната храна е рибата и по-специално сьомгата. Други важни хранителни ресурси са мидите, различни морски бозайници, елени, лосове, различни диви плодове, корени камас и други растителни храни. Отлеждат и по малко тютюн, който е използван при церемонии и важни събития. През зимата хората живеят близо до Океана в постоянни села от характерните за региона големи дървени къщи от кедрови дъски и трупи, вкопани частично в земята. Понякога при суислау две или три къщи са свързани една с друга. В един такъв дом обикновено живеят по 2 – 3 роднински семейства, които са свързани помежду си по бащина линия. Постоянното зимно село е и основна политическа единица като всяко си има свой вожд и помощник вождове. Неформален съвет на богатите мъже и жени са съветници на главният вожд. Работата на главния вожд е да решава спорове, да контролира общата работа и да следи за прехраната на всички. Той и семейството му не участват в работата на племето. За тяхната прехрана се грижи цялото село, без някой да недоволства. Обществото им е разделено на 4 социални класи: вождовете и заможните семейства, средната класа, бедните хора и робите. През лятото хората се местят във вътрешността, където изграждат временни лагери от сламени колиби, за да ловуват и да събират диви храни.
 
== История ==
<!-- за разработка -->