Руско-японска война: Разлика между версии

През декември 1897 г. руски военни кораби се появяват в [[Порт Артур]]. След три месеца на преговори, през 1888 г. Русия взима под наем пристанището на Порт Артур заедно със залива [[Далиен]]. Най-накрая Русия успява да реши дългогодишния си проблем с незамръзващо пристанище. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от [[Харбин]], през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища в целия район. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на реките Ялу и Тумен.<ref>Paine, p. 317</ref> Всички тези действия от руска страна водят до безпокойството на Япония, която започва да се чувства застрашена.

 

[[Файл:Troops of the Eight nations alliance 1900.jpg|мини|300п|Войници от съюза на осемте]]

Япония и Русия са част от Съюза на осемте по време на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]]. Двете държави изпращат военни контингенти за потушаването на бунта и освобождаването на обсадените международни представители в Пекин през 1900 г. Русия изпраща и армия от 177 000 души в [[Манджурия]], за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Армията на династията Цин няма възможност да се справи с руските сили и се оттегля от Манджурия,<ref>Connaughton, pp. 7–8.</ref> което дава възможност на руснаците да се установят трайно в региона. Русия уверява останалите Велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне.<ref>Paine, p. 320.</ref>