Оберто II ди Биандрате: Разлика между версии

Граф '''Оберто II от Биандрате''' ({{lang-it|Oberto II di Biandrate или Uberto o Umberto II}}; † сл. [[1224]]) e италиански участник в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и [[1207]]-[[1209]] временно [[регент]] на [[Солунско кралство|Кралство Солун]] през [[1207]]-[[1209]] година. Той е син на [[графа|граф]] Оберто I на графство [[Биандрате]] (''Blan-Dras'') Оберто I. Произлиза от [[Ломбардия]], провинция [[Новара (провинция)|Новара]] в [[Пиемонт]].

Маркграфът става след завладяването на [[Константинопол]] крал на ново образуваното Кралство Солун и пада убит през 1207 г. в боеве против българите. Новият крал става неговият малолетен син [[Деметрий Монфератски|Деметрий]] под регентството на майка му [[Маргарита Унгарска]]. Оберто от Биандрате поема като един от най-близките на Бонифаций службата на ''[[bailli]]'' и става негов регент. Той отстранява фактически кралицата-майка Маргарита от уптравлението на краството. Той има при това подкрепата на ломбардските рицъри, които са се заселили в Солун с Бонифаций Монфератски. Оберто с [[Амадео Буфа]] веднага се бунтува против [[Латинска империя|латинския император]] [[Хенрих Фландърски]] и се съмнява в правото на последниканаследника Деметрий. Той и неговите привърженици фаворизирали най-големия син на Бонифаций, маркграф [[Вилхелм VI (Монферат)| Вилхелм VI Монфератски]], за легитимен крал, който бил обаче в Италия. Маргарита извиква помощ от император Хенрих Фландърски против Оберто, който през зимата 1208 г. тръгва против [[Солун]]. Понеже Оберто му отказва неговото влизане и своята почит, императорът трябва да прекара студената зима пред вратите на града в палатка във военния му лагер. Едва след като му обещал признаването на цялата земя от [[Драч|Дирахиум]] до [[Бяло море|Егей]], от [[Вардар]] до [[Адриатическо море]] и коридора от [[Черно море]] и западно от [[Пловдив|Филиполис]], както и владението на [[Атинско херцогство|Беотия]] и [[Ахейско княжество|Ахея]] за кралството, императорът могъл да влезе в Солун през началото на 1209 г. Императорът нарежда веднага да хванат Оберто и под пазенето на [[Бертхолд II (Катценелнбоген)|Бертхолд от Катценелнбоген]] го затваря в замъка на [[Сяр|Серез]]. На 9 януари 1209 г. Деметрий е коронован лично от императора за крал на Солун и през началото на май 1209 г. в свикания парламент в Равеника той дава княжествата Беотия и Ахея под директното владение на Империята.

Последно той е споменат като участник в експедицията на Вилхелм VI Монфератски, който през 1224 г. се опитва да превземе отново Солун от [[Теодор Комнин|Теодор I Комнин Ангел]] от [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]]. По слухове той отровил латинския император [[Хенрих Фландърски]] през 1216 ггодина.