До 1934 името на селото е '''Хисарлъка'''. От документ от 1854 година е видно, че много от жителите на Заграде са мобилизирани по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 - 1856). В 1864 година в селото е построена църквата [[Свети Георги (Заграде)|„Свети Георги“]], а в 1872 година е открито българско училище.<ref name="ЕПК1 341">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински„Пирински край.край“, Томтом 1,Благоевград,|last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995. |publisher= |location=Благоевград |isbn=954-90006-1-3 |pages=341 |url= |accessdate=}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Есирлик'' (Assirlik) е посочено като село с 84 домакинства и 290 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.</ref> В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Гисирлик (Исирлик)'' като село с 84 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.</ref>
В 1891 година [[Георги Стрезов]] споменава селото два пъти:
